от Bulgarian Bible Society1Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога.2Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията,3като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос. (Пс 21:7; Ис 50:6; Ис 53:3; Мт 16:21; Мк 8:31; Лк 9:22)4И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, – голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени.5Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа.6А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук; (Д А 16:20)7тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар – Иисус.8И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това.9Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги.10А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога.11Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй. (Ис 8:20; Ис 34:16; Йн 5:39; 1 Тим 4:16; 1 Пет 1:10)12И мнозина от тях повярваха – и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко.13Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа.14Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там.15Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.16Докато Павел ги чакаше в Атина, възмущаваше се духом, гледайки тоя град, пълен с идоли. (2 Пет 2:8)17И той беседваше в синагогата с иудеите и с набожните, и всеки ден на тържището с които се случеше.18А някои епикурейски и стоически философи се запрепираха с него; едни думаха: „какво иска да каже тоя празнословец?“ а други: „види се, той проповядва за чужди божества“, защото им благовестеше за Иисуса и за възкресението.19И взеха та го отведоха в ареопага, казвайки: можем ли да знаем, какво е това ново учение, което проповядваш?20Защото нещо странно влагаш в ушите ни. Затова искаме да знаем, какво е то.21А пък всички атиняни, както и чужденците, които живееха у тях, с нищо друго тъй не обичаха да си прекарват времето, както с това – да говорят или слушат нещо ново.22Тогава Павел застана сред ареопага и рече: мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни.23Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам.24Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, (Бит 1:1; Пс 32:6; Д А 7:48)25нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко. (Йов 12:10; Пс 20:5; Пс 26:1; Пс 35:7; Пс 49:9; Ис 42:5)26Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване,27за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас:28защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме, както и някои от вашите стихотворци са казали: „Негов сме и род“.29И тъй, ние, бидейки род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, или сребро, или камък – на изделие, излязло от човешко изкуство и измислица. (Ис 40:18)30Бог, прочее, като презря времената на незнанието, сега заповядва вредом на всички човеци да се покаят; (Рим 13:12; Еф 1:9; Еф 3:5; Кол 1:26)31защото определи ден, когато ще съди праведно вселената чрез предопределения от Него Мъж, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите. (Д А 2:24; Д А 3:15; Д А 4:10; Д А 13:30; Рим 6:4; Рим 14:9)32Като чуха за възкресение на мъртви, едни се присмиваха, а други думаха: друг път щем те послуша за това.33И тъй, Павел излезе из средата им.34А някои мъже се присъединиха към него и повярваха; между тях, беше Дионисий Ареопагит и една жена, на име Дамара, и други с тях.
1Paul and those travelling with him passed through Amphipolis and Apollonia. They came to Thessalonica. A Jewish synagogue was there.2Paul went into the synagogue as he usually did. For three Sabbath days in a row he talked with the Jews about the Scriptures.3He explained and proved that the Messiah had to suffer and rise from the dead. ‘This Jesus I am telling you about is the Messiah!’ he said.4His words won over some of the Jews. They joined Paul and Silas. A large number of Greeks who worshipped God joined them too. So did quite a few important women.5But other Jews were jealous. So they rounded up some evil people from the market-place. Forming a crowd, they started all kinds of trouble in the city. The Jews rushed to Jason’s house. They were looking for Paul and Silas. They wanted to bring them out to the crowd.6But they couldn’t find them. So they dragged Jason and some other believers to the city officials. ‘These men have caused trouble all over the world,’ they shouted. ‘Now they have come here.7Jason has welcomed them into his house. They are all disobeying Caesar’s commands. They say there is another king. He is called Jesus.’8When the crowd and the city officials heard this, they became very upset.9They made Jason and the others give them money. The officials did this to make sure they would return to the court. Then they let Jason and the others go.
Paul and Silas are sent to Berea
10As soon as it was night, the believers sent Paul and Silas away to Berea. When they arrived, they went to the Jewish synagogue.11The Berean Jews were very glad to receive Paul’s message. They studied the Scriptures carefully every day. They wanted to see if what Paul said was true. So they were more noble than the Thessalonian Jews.12Because of this, many of the Berean Jews believed. A number of important Greek women also became believers. And so did many Greek men.13But the Jews in Thessalonica found out that Paul was preaching God’s word in Berea. So some of them went there too. They stirred up the crowds and got them all worked up.14Right away the believers sent Paul to the coast. But Silas and Timothy stayed in Berea.15The believers who went with Paul took him to Athens. Then they returned with orders that Silas and Timothy were supposed to join him as soon as they could.
Paul preaches in Athens
16Paul was waiting for Silas and Timothy in Athens. He was very upset to see that the city was full of statues of gods.17So he went to the synagogue. There he talked both with Jews and with Greeks who worshipped God. Each day he spoke with anyone who happened to be in the market-place.18A group of Epicurean and Stoic thinkers began to argue with him. Some of them asked, ‘What is this fellow chattering about?’ Others said, ‘He seems to be telling us about gods we’ve never heard of.’ They said this because Paul was preaching the good news about Jesus. He was telling them that Jesus had risen from the dead.19They took him to a meeting of the Areopagus. There they said to him, ‘What is this new teaching you’re giving us?20You have some strange ideas we’ve never heard before. We would like to know what they mean.’21All the people of Athens spent their time talking about and listening to the latest ideas. People from other lands who lived there did the same.22Then Paul stood up in the meeting of the Areopagus. He said, ‘People of Athens! I see that you are very religious in every way.23As I walked around, I looked carefully at the things you worship. I even found an altar with To an unknown god written on it. So you don’t know what you are worshipping. Now I am going to tell you about this “unknown god.”24‘He is the God who made the world. He also made everything in it. He is the Lord of heaven and earth. He doesn’t live in temples built by human hands.25He is not served by human hands. He doesn’t need anything. Instead, he himself gives life and breath to all people. He also gives them everything else they have.26From one man he made all the people of the world. Now they live all over the earth. He decided exactly when they should live. And he decided exactly where they should live.27God did this so that people would seek him. And perhaps they would reach out for him and find him. They would find him even though he is not far from any of us.28“In him we live and move and exist.” As some of your own poets have also said, “We are his children.”29‘Yes, we are God’s children. So we shouldn’t think that God is made out of gold or silver or stone. He isn’t a statue planned and made by clever people.30In the past, God didn’t judge people for what they didn’t know. But now he commands all people everywhere to turn away from their sins.31He has set a day when he will judge the world fairly. He has appointed a man to be its judge. God has proved this to everyone by raising that man from the dead.’32They heard Paul talk about the dead being raised. Some of them made fun of this idea. But others said, ‘We want to hear you speak about this again.’33So Paul left the meeting of the Areopagus.34Some of the people became followers of Paul and believed in Jesus. Dionysius was one of them. He was a member of the Areopagus. A woman named Damaris also became a believer. And so did some others.