Деяния 15 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси. (Гал 2:3; Гал 5:2; Фил 3:3)

Гал 2:3Гал 5:2Фил 3:3

2 И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях – от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Иерусалим. 3 Те прочее, изпроводени от църквата, минаваха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и произвеждаха голяма радост у всички братя, 4 А като пристигнаха в Иерусалим, бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите, и разказаха всичко, що Бог бе сторил с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците. 5 Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те – езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев. 6 Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос. 7 След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват; (Д А 10:20; Д А 11:12) 8 и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам; (Пс 7:10; Д А 11:15) 9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им. (Д А 10:43; 1 Кор 1:2)

Д А 10:431 Кор 1:2

10 Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем. (Мт 23:4; Лк 11:46; Гал 5:1)

Мт 23:4Лк 11:46Гал 5:1

11 Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те. (Гал 3:22; Еф 2:8; 2 Тим 1:9; Тит 3:4)

Гал 3:22Еф 2:82 Тим 1:9Тит 3:4

12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците. 13 А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме! 14 Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име; 15 и с това са съгласни думите на пророците, както е писано: 16 „след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давилова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя, (Ам 9:11) 17 за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това“. 18 Познати са Богу отвека всичките Му дела. 19 Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога, 20 но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, от блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно. (Бит 9:4; Изх 34:15; Д А 21:25; Рим 1:27; 1 Кор 6:15)

Бит 9:4Изх 34:15Д А 21:25Рим 1:271 Кор 6:15

21 Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота. 22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила – предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава, 23 като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. 24 Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали, 25 ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла, 26 човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа. 27 И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото. 28 Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща: 29 да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте! 30 И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото. 31 А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението. 32 Иуда пък и Сила, бидейки и сами пророци, с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха. (Д А 14:22) 33 След като прекараха там някое време, братята ги отпуснаха смиром при апостолите. 34 Но Сила намери за добре да остане там. А Иуда се върна в Иерусалим. 35 Павел и Варнава пък живееха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха заедно с мнозина други словото Господне. 36 След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са. 37 Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко. (Д А 12:12; Кол 4:10) 38 Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени. (Д А 13:13) 39 От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър; 40 а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята, 41 и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите. (Д А 14:22)

New International Reader’s Version

от Biblica

Church leaders meet in Jerusalem

1 Certain people came down from Judea to Antioch. Here is what they were teaching the believers. ‘Moses commanded you to be circumcised,’ they said. ‘If you aren’t, you can’t be saved.’ 2 But Paul and Barnabas didn’t agree with this. They argued strongly with them. So Paul and Barnabas were appointed to go up to Jerusalem. Some other believers were chosen to go with them. They were told to ask the apostles and elders about this question. 3 The church sent them on their way. They travelled through Phoenicia and Samaria. There they told how the Gentiles had turned to God. This news made all the believers very glad. 4 When they arrived in Jerusalem, the church welcomed them. The apostles and elders welcomed them too. Then Paul and Barnabas reported everything God had done through them. 5 Some of the believers were Pharisees. They stood up and said, ‘The Gentiles must be circumcised. They must obey the law of Moses.’ 6 The apostles and elders met to consider this question. 7 After they had talked it over, Peter got up and spoke to them. ‘Brothers’, he said, ‘you know that some time ago God chose me. He appointed me to take the good news to the Gentiles. He wanted them to hear the good news and believe. 8 God knows the human heart. By giving the Holy Spirit to the Gentiles, he showed that he accepted them. He did the same for them as he had done for us. 9 God showed that there is no difference between us and them. That’s because he made their hearts pure because of their faith. 10 Now then, why are you trying to test God? You test him when you put a heavy load on the shoulders of Gentiles. Our people of long ago couldn’t carry that load. We can’t either. 11 No! We believe we are saved through the grace of our Lord Jesus. The Gentiles are saved in the same way.’ 12 Everyone became quiet as they listened to Barnabas and Paul. They were telling about the signs and wonders God had done through them among the Gentiles. 13 When they finished, James spoke up. ‘Brothers’, he said, ‘listen to me. 14 Simon Peter has explained to us what God has now done. He has chosen some of the Gentiles to be among his very own people. 15 The prophets’ words agree with that. They say, 16 ‘ “After this I will return and set up again David’s fallen tent. I will rebuild what was destroyed. I will make it what it used to be. 17 Then everyone else can look to the Lord. This includes all the Gentiles who belong to me, says the Lord. The Lord is the one who does these things.” (Ам 9:11; Ам 9:12) 18 The Lord does things that have been known from long ago. 19 ‘Now here is my decision. We should not make it hard for the Gentiles who are turning to God. 20 Here is what we should write to them. They must not eat food that has been made impure by being offered to statues of gods. They must not commit sexual sins. They must not eat the meat of animals that have been choked to death. And they must not drink blood. 21 These laws of Moses have been preached in every city from the earliest times. They are read out loud in the synagogues every Sabbath day.’

A letter is written to Gentile believers

22 Then the apostles, the elders and the whole church decided what to do. They would choose some of their own men who were leaders among the believers. They would send them to Antioch with Paul and Barnabas. So they chose Judas Barsabbas and Silas. They were leaders among the believers. 23 Here is the letter they sent with them. The apostles and elders, your brothers, are writing this letter. We are sending it to the Gentile believers in Antioch, Syria and Cilicia. Greetings. 24 We have heard that some of our people came to you and caused trouble. You were upset by what they said. But we had given them no authority to go. 25 So we all agreed to send our dear friends Barnabas and Paul to you. We chose some other men to go with them. 26 Barnabas and Paul have put their lives in danger. They did it for the name of our Lord Jesus Christ. 27 So we are sending Judas and Silas with them. What they say will agree with this letter. 28 Here is what seemed good to the Holy Spirit and to us. We will not give you a load that is too heavy. So here are a few basic rules. 29 Don’t eat food that has been offered to statues of gods. Don’t drink blood. Don’t eat the meat of animals that have been choked to death. And don’t commit sexual sins. You will do well to keep away from these things. Farewell. 30 So the men were sent down to Antioch. There they gathered the church together. They gave the letter to them. 31 The people read it. They were glad for its message of hope. 32 Judas and Silas were prophets. They said many things to give strength and hope to the believers. 33-34 Judas and Silas stayed there for some time. Then the believers sent them away with the blessing of peace. They sent them back to those who had sent them out. 35 Paul and Barnabas remained in Antioch. There they and many others taught and preached the word of the Lord.

Paul and Barnabas do not agree

36 Some time later Paul spoke to Barnabas. ‘Let’s go back to all the towns where we preached the word of the Lord,’ he said. ‘Let’s visit the believers and see how they are doing.’ 37 Barnabas wanted to take John Mark with them. 38 But Paul didn’t think it was wise to take him. Mark had deserted them in Pamphylia. He hadn’t continued with them in their work. 39 Barnabas and Paul strongly disagreed with each other. So they went their separate ways. Barnabas took Mark and sailed for Cyprus. 40 But Paul chose Silas. The believers asked the Lord to give his grace to Paul and Silas as they went. 41 Paul travelled through Syria and Cilicia. He gave strength to the churches there.