от Bulgarian Bible Society1Разпрата между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго. Давид все повече се усилваше, а Сауловият дом все повече отслабваше. (2 Цар 5:10)2На Давида се родиха синове (шест) в Хеврон. Първороден му беше Амнон от изреелката Ахиноама, (1 Лет 3:1)3а втори (син) му беше Далуйа от кармелитката Авигея, бивша Навалова жена; трети – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на Талмая, гесурския цар; (1 Лет 3:12)4четвърти – Адония, син от Агита; пети – Сафатия, син от Авитала; (3 Цар 1:5)5шести – Иетераам от Егла, Давидова жена. Те се родиха на Давида в Хеврон. (1 Лет 3:3)6Докле траеше разпрата между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом.7Саул имаше наложница, по име Рицпа, дъщеря на Айя. (И Авенир влезе при нея.) И каза (Иевостей) на Авенира: защо влезе при бащината ми наложница? (2 Цар 21:8)8Авенир страшно се разсърди от думите на Иевостея и каза: нима аз съм песя глава? Аз днес сторих милост към дома на баща ти Саула, към братята му и приятелите му против Иуда, и не те предадох в ръцете на Давида, а ти сега заради една жена търсиш в мене грях. (1 Цар 24:15; 2 Цар 9:8; 2 Цар 16:9)9Нека Бог стори това и това на Авенира и още повече да стори! Както Господ се кле на Давида, тъй и ще сторя (днес) за него:10ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над Израиля и над Иуда, от Дан до Вирсавия. (Съд 20:1; 1 Цар 3:20; 2 Цар 17:11)11И Иевостей не можа да отвърне на Авенира, понеже се боеше от него.12И Авенир прати от своя страна пратеници до Давида (в Хеврон, дето се намерваше,) да кажат: чия е тая земя? да кажат още: сключи с мене съюз, и ръката ми ще бъде с тебе, за да обърна към тебе целия израилски народ.13И (Давид) каза: добре, ще сключа с тебе съюз, само за едно те моля, именно ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Мелхола, Сауловата дъщеря, когато дойдеш да се видиш с мене.14И Давид прати пратеници до Иевостея, Саулов син, да кажат: върни жена ми Мелхола, която аз придобих за сто филистимски краеобрязъци. (1 Цар 18:27)15Тогава Иевостей прати, та я взе от мъжа и Фалтия, Лаишев син. (1 Цар 25:44)16С нея тръгна и мъж и и с плач я придружи до Бахурим; но Авенир му каза: върни се. И той се върна.17И Авенир се обърна към старейшините Израилеви, думайки: и вчера и завчера вие искахте Давид да ви бъде цар;18направете това сега, защото Господ е казал на Давида: чрез ръката на Моя раб Давида ще спася народа Си Израиля от ръката на филистимци и от ръката на всичките му врагове. (2 Цар 5:2)19Същото говори Авенир и на вениаминци. И отиде Авенир в Хеврон, за да обади на Давида всичко, що желаеха Израил и целият Вениаминов дом. (1 Лет 12:29)20Авенир дойде при Давида в Хеврон и заедно с него двайсет мъже, и Давид даде угощение на Авенира и на людете, що бяха с него.21И Авенир каза на Давида: ще стана и ще ида да събера около господаря си царя целия израилски народ, и те ще встъпят в завет с тебе, и ти ще царуваш над всички, както желае душата ти. И Давид отпусна Авенира, и той си отиде смиром.22И ето, Давидовите слуги заедно с Иоава се завърнаха от похода и донесоха със себе си голяма плячка; но Авенира го нямаше вече при Давида в Хеврон, защото Давид го беше отпратил, и той си бе отишъл смиром. (2 Цар 4:1)23Когато Иоав и цялата войска, която бе ходила с него, дойдоха, разказаха на Иоава: дохожда Авенир, Нировият син, при царя, и той го отпрати, и оня си отиде смиром.24И Иоав дойде при царя и каза: какво си направил? Ето, Авенир дохождал при тебе, защо си го отпратил, и той си е отишъл?25Ти знаеш Авенира, Нировия син: той е дохождал да те излъже, да узнае, къде влизаш и излизаш, и да разузнае всичко, що вършиш. (2 Цар 10:3)26Иоав излезе от Давида и прати бързоходци след Авенира; и те го върнаха от кладенеца Сира, без да знае Давид.27Когато Авенир се върна в Хеврон, Иоав го отведе навътре от вратата, уж да говори с него тайно, и там го прободе в корема. И Авенир умря за кръвта на Асаила, Иоавовия брат. (2 Цар 2:23; 2 Цар 20:10; 3 Цар 2:5; 3 Цар 2:32)28Отпосле, като чу Давид за това, каза: не съм виновен аз и царството ми пред Господа вовеки за кръвта на Авенира, Нировия син;29нека тя падне върху главата на Иоава и върху целия му бащин дом; нека в дома на Иоава има винаги човек със семетечение, или прокажен, или който се подпира на тояга, или който пада от меч, или който се нуждае за хляб. (Лев 15:2; 3 Цар 2:33; 4 Цар 5:27)30А Иоав и брат му Авеса убиха Авенира, задето той уби брата им Асаила в битката при Гаваон. (2 Цар 2:23; 3 Цар 2:5)31И Давид каза на Иоава и на всички люде, които бяха с него: раздерете дрехите си и се облечете във вретища и оплаквайте Авенира. И цар Давид вървя след носилото му. (Йоил 2:13)32Когато погребаха Авенира в Хеврон, царят плака с висок глас над Авенировия гроб; плака и целият народ.33И царят оплака Авенира, нареждайки: нима като един невредник трябваше да умре Авенир?34ръцете ти не бяха свързани, нозете ти не бяха оковани; и ти падна, както падат от разбойници. И целият народ начена още повече да го оплаква.35И целият народ дойде да предложи на Давида хляб, докле още не бе мръкнало, но Давид се закле, думайки: нека Бог ми стори това и това и още повече да ми стори, ако вкуся хляб или друго нещо до залез-слънце. (2 Цар 19:13)36И целият народ узна това, и това му се понрави, и всичко, що вършеше царят, нравеше се на целия народ.37И оня ден целият народ и всички израилтяни узнаха, че убийството на Авенира, Нировия син, не бе излязло от царя.38И царят каза на слугите си: знаете ли, че днес един вожд и велик мъж падна у Израиля? (1 Цар 26:15)39Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тия люде, Саруевите синове, са по-силни от мене; ала на оногова, който върши зло, Господ да възвърне според злобата му. (3 Цар 2:32; Пс 61:9)
1There was a long war between the house of Saul and the house of David. And David grew stronger and stronger, while the house of Saul became weaker and weaker.2And sons were born to David at Hebron: his firstborn was Amnon, of Ahinoam of Jezreel; (1 Цар 25:42; 1 Лет 3:1)3and his second, Chileab, of Abigail the widow of Nabal of Carmel; and the third, Absalom the son of Maacah the daughter of Talmai king of Geshur; (1 Цар 27:8; 2 Цар 3:2; 2 Цар 13:37; 2 Цар 14:32; 2 Цар 15:8)4and the fourth, Adonijah the son of Haggith; and the fifth, Shephatiah the son of Abital; (3 Цар 1:5)5and the sixth, Ithream, of Eglah, David’s wife. These were born to David in Hebron.6While there was war between the house of Saul and the house of David, Abner was making himself strong in the house of Saul.7Now Saul had a concubine whose name was Rizpah, the daughter of Aiah. And Ish-bosheth said to Abner, “Why have you gone in to my father’s concubine?” (2 Цар 16:21; 2 Цар 21:8)8Then Abner was very angry over the words of Ish-bosheth and said, “Am I a dog’s head of Judah? To this day I keep showing steadfast love to the house of Saul your father, to his brothers, and to his friends, and have not given you into the hand of David. And yet you charge me today with a fault concerning a woman. (1 Цар 17:43)9God do so to Abner and more also, if I do not accomplish for David what the Lord has sworn to him, (Рут 1:17; 1 Цар 15:28; 1 Цар 16:1; 1 Цар 16:12; 1 Цар 28:17; 2 Цар 3:35; 1 Лет 12:23)10to transfer the kingdom from the house of Saul and set up the throne of David over Israel and over Judah, from Dan to Beersheba.” (Съд 20:1; 1 Цар 3:20; 2 Цар 17:11; 2 Цар 24:2; 2 Цар 24:15; 3 Цар 4:25)11And Ish-bosheth could not answer Abner another word, because he feared him.12And Abner sent messengers to David on his behalf,[1] saying, “To whom does the land belong? Make your covenant with me, and behold, my hand shall be with you to bring over all Israel to you.”13And he said, “Good; I will make a covenant with you. But one thing I require of you; that is, you shall not see my face unless you first bring Michal, Saul’s daughter, when you come to see my face.” (Бит 43:3; 1 Цар 14:49)14Then David sent messengers to Ish-bosheth, Saul’s son, saying, “Give me my wife Michal, for whom I paid the bridal price of a hundred foreskins of the Philistines.” (1 Цар 18:25; 1 Цар 18:27)15And Ish-bosheth sent and took her from her husband Paltiel the son of Laish.16But her husband went with her, weeping after her all the way to Bahurim. Then Abner said to him, “Go, return.” And he returned. (2 Цар 16:5; 2 Цар 17:18; 2 Цар 19:16; 3 Цар 2:8)17And Abner conferred with the elders of Israel, saying, “For some time past you have been seeking David as king over you.18Now then bring it about, for the Lord has promised David, saying, ‘By the hand of my servant David I will save my people Israel from the hand of the Philistines, and from the hand of all their enemies.’” (2 Цар 3:9)19Abner also spoke to Benjamin. And then Abner went to tell David at Hebron all that Israel and the whole house of Benjamin thought good to do. (1 Лет 12:29)20When Abner came with twenty men to David at Hebron, David made a feast for Abner and the men who were with him.21And Abner said to David, “I will arise and go and will gather all Israel to my lord the king, that they may make a covenant with you, and that you may reign over all that your heart desires.” So David sent Abner away, and he went in peace. (2 Цар 3:12; 3 Цар 11:37)22Just then the servants of David arrived with Joab from a raid, bringing much spoil with them. But Abner was not with David at Hebron, for he had sent him away, and he had gone in peace.23When Joab and all the army that was with him came, it was told Joab, “Abner the son of Ner came to the king, and he has let him go, and he has gone in peace.”24Then Joab went to the king and said, “What have you done? Behold, Abner came to you. Why is it that you have sent him away, so that he is gone?25You know that Abner the son of Ner came to deceive you and to know your going out and your coming in, and to know all that you are doing.” (1 Цар 29:6)
Joab Murders Abner
26When Joab came out from David’s presence, he sent messengers after Abner, and they brought him back from the cistern of Sirah. But David did not know about it.27And when Abner returned to Hebron, Joab took him aside into the midst of the gate to speak with him privately, and there he struck him in the stomach, so that he died, for the blood of Asahel his brother. (2 Цар 2:23; 2 Цар 20:9; 3 Цар 2:5; 3 Цар 2:32)28Afterward, when David heard of it, he said, “I and my kingdom are forever guiltless before the Lord for the blood of Abner the son of Ner.29May it fall upon the head of Joab and upon all his father’s house, and may the house of Joab never be without one who has a discharge or who is leprous or who holds a spindle or who falls by the sword or who lacks bread!” (Лев 14:2; Лев 15:2; 2 Цар 1:16)30So Joab and Abishai his brother killed Abner, because he had put their brother Asahel to death in the battle at Gibeon. (2 Цар 2:23)
David Mourns Abner
31Then David said to Joab and to all the people who were with him, “Tear your clothes and put on sackcloth and mourn before Abner.” And King David followed the bier. (Бит 37:34; И Н 7:6; 3 Цар 20:31)32They buried Abner at Hebron. And the king lifted up his voice and wept at the grave of Abner, and all the people wept.33And the king lamented for Abner, saying, “Should Abner die as a fool dies? (2 Цар 1:17; 2 Цар 13:12; 2 Лет 35:25; Екл 2:16)34Your hands were not bound; your feet were not fettered; as one falls before the wicked you have fallen.” And all the people wept again over him.35Then all the people came to persuade David to eat bread while it was yet day. But David swore, saying, “God do so to me and more also, if I taste bread or anything else till the sun goes down!” (Рут 1:17; 2 Цар 1:12; 2 Цар 12:17)36And all the people took notice of it, and it pleased them, as everything that the king did pleased all the people.37So all the people and all Israel understood that day that it had not been the king’s will to put to death Abner the son of Ner.38And the king said to his servants, “Do you not know that a prince and a great man has fallen this day in Israel?39And I was gentle today, though anointed king. These men, the sons of Zeruiah, are more severe than I. The Lord repay the evildoer according to his wickedness!” (2 Цар 16:10; 2 Цар 19:22; Пс 28:4; 2 Тим 4:14)