от Bulgarian Bible Society1След това Давид попита Господа, думайки: да отида ли в някой от Иудините градове? И Господ му каза: иди. Давид пак попита: къде да ида? И Той му рече: в Хеврон. (1 Цар 23:2; 1 Цар 30:7)2И Давид отиде там с двете си жени: изреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша Навалова жена. (1 Цар 25:42)3Давид заведе и людете, които бяха с него, всекиго с челядта му, и се заселиха в град Хеврон.4И дойдоха мъжете Иудини и там помазаха Давида за цар над Иудиния дом. И обадиха на Давида, че жителите от Иавис Галаадски погребали Саула. (1 Цар 31:11; 1 Мак 2:57)5И Давид прати пратеници до жителите на Иавис Галаадски да им кажат: благословени да сте пред Господа, задето сте сторили тая милост на господаря си Саула (помазаника Господен), и сте го погребали (и сина му Ионатана); (1 Цар 15:13)6и сега нека Господ ви възнагради с милост и истина; и аз ще ви сторя добро, задето сте направили това;7сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете храбри, защото господарят ви Саул умря, и домът Иудин помаза мене за цар над себе си.8Но Авенир, Ниров син и началник над Сауловата войска, взе Иевостея, Сауловия син, заведе го в Маханаим, (1 Цар 14:50; 1 Цар 17:55)9и го направи цар над Галаад, Ашур и Изреел, над Ефрема и Вениамина и над цял Израил. (Чис 32:40; И Н 19:18)10Иевостей, Сауловият син, беше на четирийсет години, когато се възцари над Израиля, и царува две години. Само Иудиният дом остана с Давида.11Всичкото време, през което Давид царува в Хеврон над Иудиния дом, беше седем години и шест месеци. (2 Цар 5:5)12И отиде Авенир, Нировият син, и слугите на Сауловия син Иевостея, от Маханаим в Гаваон. (И Н 9:3; И Н 21:17)13Излезе и Иоав, син Саруев, с Давидовите слуги и се срещнаха при Гаваонския водоем, и застанаха едните на едната страна на водоема, а другите – на другата страна на водоема. (Ер 41:12)14И Авенир каза на Иоава: нека станат момците и се поборят пред нас. И Иоав рече: нека станат.15И станаха, та отидоха дванайсет вениаминци от страна на Иевостея, Сауловия син, и дванайсет Давидови слуги.16Те се хванаха един другиго за главите, забиха един другиму меч в хълбока и паднаха заедно. И това място биде наречено Хелкат-Хацурим, което е в Гаваон.17И в оня ден стана много жестоко сражение, и Авенир с израилските люде биде поразен от Давидовите слуги.18Там бяха тримата синове на Саруя: Иоав, Авеса и Асаил. А Асаил беше с леки нозе, като сърна в полето. (1 Лет 2:16)19Асаил погна Авенира и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво от стъпките на Авенира.20Авенир се озърна назад и каза: ти ли си, Асаиле? Той отговори: аз съм.21И Авенир му каза: отбий се надясно или наляво, избери си едного от момците и вземи си неговото оръжие. Но Асаил не рачи да го остави.22И Авенир повторно каза на Асаила: остави ме, да те не поваля на земята; с какво лице тогава ще се явя пред брата ти Иоава?23(И бива ли това? Върни се при брата си Иоава.) Но оня не рачи да отстъпи. Тогава Авенир обърна копието и го прободе в корема; копието премина през него, и той падна там и умря на мястото. Всички, които минаваха през онова място, дето бе паднал и умрял Асаил, се спираха. (2 Цар 3:27)24Иоав и Авеса гониха Авенира. Слънцето бе вече залязло, когато стигнаха до хълм Ама, срещу Гиах, на пътя за Гаваонската пустиня.25И вениаминци се събраха около Авенира и съставиха войска и застанаха на връх един хълм.26И Авенир извика към Иоава и каза: вечно ли меч ще изтребва? Или не знаеш, че сетнините ще бъдат горчиви? И кога ще кажеш на людете си да престанат да гонят братята си?27И Иоав рече: жив Бог! ако ти не бе говорил инак, още тая заран людете щяха да престанат да гонят братята си.28И Иоав затръби с тръба, и целият народ се спря, и не гониха вече израилтяните; битката престана. (2 Цар 18:16)29Авенир пък и людете му вървяха през равнината цялата оная нощ, преминаха Иордан, минаха през цял Битрон и стигнаха в Маханаим.30Върна се и Иоав от гонитбата на Авенира и събра всичкия народ, и от Давидовите слуги, освен Асаила, липсваха деветнайсет души.31А Давидовите слуги поразиха вениаминци и Авенировите люде, от които паднаха триста и шейсет души.32И взеха Асаила и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Иоав с людете си вървя цяла нощ и призори стигна в Хеврон.
1After this David inquired of the Lord, “Shall I go up into any of the cities of Judah?” And the Lord said to him, “Go up.” David said, “To which shall I go up?” And he said, “To Hebron.” (И Н 14:13; 1 Цар 22:10)2So David went up there, and his two wives also, Ahinoam of Jezreel and Abigail the widow of Nabal of Carmel. (1 Цар 25:42)3And David brought up his men who were with him, everyone with his household, and they lived in the towns of Hebron. (1 Цар 27:2; 1 Цар 30:1; 1 Лет 12:1)4And the men of Judah came, and there they anointed David king over the house of Judah. When they told David, “It was the men of Jabesh-gilead who buried Saul,” (1 Цар 31:11; 2 Цар 5:5)5David sent messengers to the men of Jabesh-gilead and said to them, “May you be blessed by the Lord, because you showed this loyalty to Saul your lord and buried him. (Рут 2:20)6Now may the Lord show steadfast love and faithfulness to you. And I will do good to you because you have done this thing.7Now therefore let your hands be strong, and be valiant, for Saul your lord is dead, and the house of Judah has anointed me king over them.” (2 Цар 2:4)
Ish-bosheth Made King of Israel
8But Abner the son of Ner, commander of Saul’s army, took Ish-bosheth the son of Saul and brought him over to Mahanaim, (И Н 13:26; 1 Цар 14:50)9and he made him king over Gilead and the Ashurites and Jezreel and Ephraim and Benjamin and all Israel.10Ish-bosheth, Saul’s son, was forty years old when he began to reign over Israel, and he reigned two years. But the house of Judah followed David.11And the time that David was king in Hebron over the house of Judah was seven years and six months. (2 Цар 2:4; 2 Цар 5:5; 3 Цар 2:11)
The Battle of Gibeon
12Abner the son of Ner, and the servants of Ish-bosheth the son of Saul, went out from Mahanaim to Gibeon.13And Joab the son of Zeruiah and the servants of David went out and met them at the pool of Gibeon. And they sat down, the one on the one side of the pool, and the other on the other side of the pool. (Ер 41:12)14And Abner said to Joab, “Let the young men arise and compete before us.” And Joab said, “Let them arise.”15Then they arose and passed over by number, twelve for Benjamin and Ish-bosheth the son of Saul, and twelve of the servants of David.16And each caught his opponent by the head and thrust his sword in his opponent’s side, so they fell down together. Therefore that place was called Helkath-hazzurim,[1] which is at Gibeon.17And the battle was very fierce that day. And Abner and the men of Israel were beaten before the servants of David.18And the three sons of Zeruiah were there, Joab, Abishai, and Asahel. Now Asahel was as swift of foot as a wild gazelle. (1 Цар 26:6; 2 Цар 22:34; 1 Лет 2:16; 1 Лет 12:8; Пс 18:33; П П 2:17; П П 8:14; Ав 3:19)19And Asahel pursued Abner, and as he went, he turned neither to the right hand nor to the left from following Abner.20Then Abner looked behind him and said, “Is it you, Asahel?” And he answered, “It is I.”21Abner said to him, “Turn aside to your right hand or to your left, and seize one of the young men and take his spoil.” But Asahel would not turn aside from following him.22And Abner said again to Asahel, “Turn aside from following me. Why should I strike you to the ground? How then could I lift up my face to your brother Joab?”23But he refused to turn aside. Therefore Abner struck him in the stomach with the butt of his spear, so that the spear came out at his back. And he fell there and died where he was. And all who came to the place where Asahel had fallen and died, stood still. (2 Цар 3:27; 2 Цар 4:6; 2 Цар 20:10)24But Joab and Abishai pursued Abner. And as the sun was going down they came to the hill of Ammah, which lies before Giah on the way to the wilderness of Gibeon.25And the people of Benjamin gathered themselves together behind Abner and became one group and took their stand on the top of a hill.26Then Abner called to Joab, “Shall the sword devour forever? Do you not know that the end will be bitter? How long will it be before you tell your people to turn from the pursuit of their brothers?”27And Joab said, “As God lives, if you had not spoken, surely the men would not have given up the pursuit of their brothers until the morning.” (2 Цар 2:14; Пр 17:14)28So Joab blew the trumpet, and all the men stopped and pursued Israel no more, nor did they fight anymore.29And Abner and his men went all that night through the Arabah. They crossed the Jordan, and marching the whole morning, they came to Mahanaim. (Вт 1:1; И Н 13:26; 2 Цар 2:8)30Joab returned from the pursuit of Abner. And when he had gathered all the people together, there were missing from David’s servants nineteen men besides Asahel.31But the servants of David had struck down of Benjamin 360 of Abner’s men.32And they took up Asahel and buried him in the tomb of his father, which was at Bethlehem. And Joab and his men marched all night, and the day broke upon them at Hebron.