от Bulgarian Bible Society1След това Авесалом си набави колесници и коне и петдесет бързоходци. (3 Цар 1:5)2Авесалом ставаше сутрин рано, спираше се край пътя при портите и, кога някой имаше тъжба и отиваше при царя на съд, той го повикваше и питаше: от кой си град? И когато оня отговореше: от едикое си Израилево коляно е твоят раб, –3тогава Авесалом му казваше: ето твоето дело е добро и справедливо, ала при царя няма кой да те изслуша. (2 Цар 8:15)4И Авесалом още казваше: о, да бяха мене поставили съдия в тая земя! При мене би дохождал всеки, който има разправия и тъжба, и аз бих го съдил по правда.5И кога се някой доближеше да му се поклони, той протегнеше ръка и го прегръщаше и целуваше.6Тъй постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя да се съди, и се вмъкваше Авесалом в сърцата на израилтяните.7След като изминаха четирийсет години от царуването на Давида, Авесалом каза на царя: да ида и да изпълня моя оброк, който бях дал Господу в Хеврон.8Защото аз, твоят раб, когато живеех в Гесур, в Сирия, дадох оброк: ако Господ ме върне в Иерусалим, ще принеса жертва Господу. (2 Цар 3:3)9И царят му каза: иди смиром. И той стана и отиде в Хеврон.10И Авесалом разпрати съгледници между всички Израилеви колена, като каза: кога чуете звук от тръба, казвайте: Авесалом се възцари в Хеврон. (Рим 13:2)11От Иерусалим отидоха с Авесалома двеста души, които беше поканил, и те отидоха простодушно, без да знаят, каква е работата.12Във време на жертвоприношението, Авесалом прати, та повика гилонеца Ахитофела, Давидов съветник, от неговия град Гило. И скрои се силно съзаклятие, и народът се стичаше и се умножаваше около Авесалома. (2 Цар 17:23; 2 Цар 23:34; 1 Лет 27:33)13И дойде вестител при Давида и каза: сърцето на израилтяните се обърна към Авесалома.14И каза Давид на всичките си слуги, които бяха при него в Иерусалим: ставайте да бягаме, защото за нас няма избава от Авесалома; бързайте да излезем, да ни не завари и залови, да ни не навлече зло и да не изтреби с меч града. (Пс 3:1)15И царските слуги казаха на царя: във всичко, що е угодно на господаря ни, царя, ние сме твои раби.16И излезе царят и след него всичкият му дом пешком. Царят остави десет жени (свои) наложници да пазят къщата. (2 Цар 16:21)17И излезе царят и всичкият народ пешком, и се спряха при Бет-Мерхат.18И всичките му слуги вървяха от двете му страни, и всички хелетейци, всички фелетейци и всички гетци – до шестстотин души, – които бяха дошли заедно с него от Гет, вървяха пред царя. (2 Цар 8:18; 1 Лет 18:17)19И царят каза на гетеца Етея: защо си тръгнал и ти с нас? върни се и остани с оня цар, понеже си чужденец и си избягал от своята страна. (2 Цар 18:2)20Ти вчера си дошъл, а днес ще те карам да вървиш с нас ли? Аз отивам, където се случи; върни се и върни със себе си и братята си; (да ти стори Господ) милост и правда!21И Етей отговори на царя и каза: жив Господ, и да живее моят господар, царят; дето и да бъде моят господар, царят, жив или мъртъв, там ще бъде и твоят раб. (Рут 1:16)22Тогава Давид каза на Етея: дойди, прочее, и върви с мене. И тръгна гетецът Етей и всичките му люде и всичките деца, които бяха с него.23И цялата земя плака с висок глас. И всичкият народ преминаваше, и царят премина поток Кедрон; и тръгна целият народ (и царят) по пътя към пустинята. (3 Цар 2:37; Ер 31:40; Йн 18:1)24Ето, и (свещеник) Садок и заедно с него всички левити носеха ковчега на Божия завет от Ветара, и сложиха Божия ковчег; Авиатар пък стоеше на височината, докле целият народ излезе от града. (1 Цар 22:20; 1 Цар 30:7)25И царят каза на Садока: върни Божия ковчег в града (и нека стои на мястото си). Ако намеря милост пред очите на Господа, Той ще ме върне и ще ми даде да видя него и неговото жилище. (2 Цар 16:12; Пс 41:5)26Ако пък Той каже тъй: „нямам към тебе благоволение“, то ето ме: нека върши с мене, каквото Му бъде благоугодно. (2 Цар 10:12; Мт 6:10; Д А 21:14)27И каза още царят на свещеник Садока: виждаш ли, – върни се в града смиром заедно със сина си Ахимааса и с Авиатаровия син Ионатана, двамата ваши синове;28виждате ли, аз ще се побавя по равнината в пустинята, докле ми пристигне известие от вас. (2 Цар 17:16; 4 Цар 25:5)29Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Иерусалим и останаха там.30А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше; главата му бе покрита, и той вървеше бос; и всички люде, които бяха с него, покриха всеки главата си, вървяха и плачеха. (2 Цар 19:4; Мт 26:30; Мт 26:37; Евр 5:7)31Обадиха на Давида и казаха: и Ахитофел е между съзаклятниците заедно с Авесалома. И каза Давид: Господи, (Боже мой!) осуети съвета на Ахитофела. (2 Цар 16:23)32Когато Давид възлезе навръх планината, дето се покланяше Богу, ето насреща му иде Хусий архитенец, Давидов приятел: дрехата му бе раздрана, и на главата му прах.33И Давид му каза: ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш тегота;34но, ако се върнеш в града и кажеш на Авесалома: „царю, (братята ти минаха, и царят, баща ти, мина, и сега) аз съм твой слуга; (остави ме жив,) досега бях слуга на баща ти, а сега съм твой слуга“, ти ще осуетиш за мене съвета на Ахитофела. (2 Цар 17:7; Лк 1:51)35Ето, там с тебе ще бъдат свещениците Садок и Авиатар, и всяка дума, която чуеш от дома на царя, обаждай на свещениците Садока и Авиатара.36Заедно с тях там са и двамата им синове: Ахимаас, син Садоков, и Ионатан, син Авиатаров; по тях ми пращайте всяка вест, която чуете.37И Хусий, Давидов приятел, отиде в града, а в това време Авесалом влизаше в Иерусалим. (2 Цар 16:16; 1 Лет 27:33)
1After this Absalom got himself a chariot and horses, and fifty men to run before him. (3 Цар 1:5)2And Absalom used to rise early and stand beside the way of the gate. And when any man had a dispute to come before the king for judgment, Absalom would call to him and say, “From what city are you?” And when he said, “Your servant is of such and such a tribe in Israel,” (Рут 4:1)3Absalom would say to him, “See, your claims are good and right, but there is no man designated by the king to hear you.”4Then Absalom would say, “Oh that I were judge in the land! Then every man with a dispute or cause might come to me, and I would give him justice.” (Съд 9:29)5And whenever a man came near to pay homage to him, he would put out his hand and take hold of him and kiss him.6Thus Absalom did to all of Israel who came to the king for judgment. So Absalom stole the hearts of the men of Israel.7And at the end of four[1] years Absalom said to the king, “Please let me go and pay my vow, which I have vowed to the Lord, in Hebron.8For your servant vowed a vow while I lived at Geshur in Aram, saying, ‘If the Lord will indeed bring me back to Jerusalem, then I will offer worship to[2] the Lord.’” (Бит 28:20; 1 Цар 1:11; 2 Цар 13:38)9The king said to him, “Go in peace.” So he arose and went to Hebron. (1 Цар 1:17)10But Absalom sent secret messengers throughout all the tribes of Israel, saying, “As soon as you hear the sound of the trumpet, then say, ‘Absalom is king at Hebron!’”11With Absalom went two hundred men from Jerusalem who were invited guests, and they went in their innocence and knew nothing. (1 Цар 9:13; 1 Цар 16:3; 1 Цар 16:5)12And while Absalom was offering the sacrifices, he sent for[3] Ahithophel the Gilonite, David’s counselor, from his city Giloh. And the conspiracy grew strong, and the people with Absalom kept increasing. (И Н 15:51; 2 Цар 15:31; 2 Цар 16:20; 2 Цар 17:1; 2 Цар 17:14; 2 Цар 17:23; 1 Лет 27:33; Пс 3:1; Пс 41:9; Пс 55:12)
David Flees Jerusalem
13And a messenger came to David, saying, “The hearts of the men of Israel have gone after Absalom.” (Съд 9:3)14Then David said to all his servants who were with him at Jerusalem, “Arise, and let us flee, or else there will be no escape for us from Absalom. Go quickly, lest he overtake us quickly and bring down ruin on us and strike the city with the edge of the sword.” (2 Цар 19:9)15And the king’s servants said to the king, “Behold, your servants are ready to do whatever my lord the king decides.”16So the king went out, and all his household after him. And the king left ten concubines to keep the house. (2 Цар 16:21; 2 Цар 20:3)17And the king went out, and all the people after him. And they halted at the last house.18And all his servants passed by him, and all the Cherethites, and all the Pelethites, and all the six hundred Gittites who had followed him from Gath, passed on before the king. (1 Цар 27:2; 2 Цар 8:18)19Then the king said to Ittai the Gittite, “Why do you also go with us? Go back and stay with the king, for you are a foreigner and also an exile from your home. (2 Цар 18:2)20You came only yesterday, and shall I today make you wander about with us, since I go I know not where? Go back and take your brothers with you, and may the Lord show[4] steadfast love and faithfulness to you.” (1 Цар 23:13)21But Ittai answered the king, “As the Lord lives, and as my lord the king lives, wherever my lord the king shall be, whether for death or for life, there also will your servant be.” (Рут 1:16; Рут 3:13)22And David said to Ittai, “Go then, pass on.” So Ittai the Gittite passed on with all his men and all the little ones who were with him.23And all the land wept aloud as all the people passed by, and the king crossed the brook Kidron, and all the people passed on toward the wilderness. (2 Цар 16:2; 2 Цар 17:16; 2 Цар 17:29; 3 Цар 2:37; 3 Цар 15:13; 4 Цар 23:4; 4 Цар 23:6; 4 Цар 23:12; Йн 18:1)24And Abiathar came up, and behold, Zadok came also with all the Levites, bearing the ark of the covenant of God. And they set down the ark of God until the people had all passed out of the city. (Чис 4:15; 1 Цар 22:20; 2 Цар 8:17; 2 Цар 20:25)25Then the king said to Zadok, “Carry the ark of God back into the city. If I find favor in the eyes of the Lord, he will bring me back and let me see both it and his dwelling place. (Изх 15:13; Пс 43:3; Ер 25:30)26But if he says, ‘I have no pleasure in you,’ behold, here I am, let him do to me what seems good to him.” (Чис 14:8; 1 Цар 3:18; 2 Цар 22:20; 3 Цар 10:9; 2 Лет 9:8; Пс 18:19; Пс 22:8; Ис 62:4)27The king also said to Zadok the priest, “Are you not a seer? Go back[5] to the city in peace, with your two sons, Ahimaaz your son, and Jonathan the son of Abiathar. (1 Цар 9:9; 2 Цар 17:17)28See, I will wait at the fords of the wilderness until word comes from you to inform me.” (2 Цар 15:23; 2 Цар 17:16)29So Zadok and Abiathar carried the ark of God back to Jerusalem, and they remained there.30But David went up the ascent of the Mount of Olives, weeping as he went, barefoot and with his head covered. And all the people who were with him covered their heads, and they went up, weeping as they went. (2 Цар 19:4; Ест 6:12; Пс 126:6; Ис 20:2; Ер 14:3)31And it was told David, “Ahithophel is among the conspirators with Absalom.” And David said, “O Lord, please turn the counsel of Ahithophel into foolishness.” (2 Цар 16:23; 2 Цар 17:14; 2 Цар 17:23)32While David was coming to the summit, where God was worshiped, behold, Hushai the Archite came to meet him with his coat torn and dirt on his head. (И Н 7:6; И Н 16:2)33David said to him, “If you go on with me, you will be a burden to me. (2 Цар 19:35)34But if you return to the city and say to Absalom, ‘I will be your servant, O king; as I have been your father’s servant in time past, so now I will be your servant,’ then you will defeat for me the counsel of Ahithophel. (2 Цар 16:19)35Are not Zadok and Abiathar the priests with you there? So whatever you hear from the king’s house, tell it to Zadok and Abiathar the priests. (2 Цар 17:15)36Behold, their two sons are with them there, Ahimaaz, Zadok’s son, and Jonathan, Abiathar’s son, and by them you shall send to me everything you hear.” (2 Цар 17:17)37So Hushai, David’s friend, came into the city, just as Absalom was entering Jerusalem. (2 Цар 16:15; 2 Цар 16:16; 1 Лет 27:33)