1Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.2Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време. (Пс 48:5; Мт 13:35)3Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,4няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.5Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си, (Вт 4:9)6за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, –7да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди8и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух. (Вт 32:5; Ез 2:3)9Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката: (Съд 8:2; Съд 12:1; Ис 7:2; Ос 7:11)10те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон; (4 Цар 17:15)11забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.12Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:13раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена; (Изх 14:21)14денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина; (Изх 13:21; Пс 104:35)15разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна; (Изх 17:6; Чис 20:11; 1 Кор 10:4; Прем 11:4)16из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.17Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:18изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си, (Чис 11:4; Пс 105:14; 1 Кор 10:9)19говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“20Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“21Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля, (Чис 11:1)22задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.23Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,24та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен. (Изх 16:14; Чис 11:7; Йн 6:31; 1 Кор 10:3; Прем 16:2)25Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.26Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния, (Изх 16:13; Чис 11:31; Пс 104:35)27и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:28нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,29и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.30Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им, (Чис 11:33)31и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.32При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му. (Вт 1:32)33И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.34Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,35и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,36и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;37но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.38Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:39Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща. (Як 4:14)40Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна! (Чис 14:22)41и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,42не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,43когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса;44и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият; (Изх 7:20; Пс 104:29)45напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват; (Изх 8:24; Пс 104:31)46земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци; (Изх 10:13)47лозята им уби с град и смоковниците им – със слана; (Изх 9:23; Изх 9:25; Пс 104:33)48добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици;49напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;50уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор; (Изх 9:6)51порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри; (Изх 12:29)52и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята: (Изх 12:37)53води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;54и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;55прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им. (И Н 12:7)56Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;57отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;58огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му. (Вт 32:16)59Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;60отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците; (1 Цар 4:11)61и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага;62предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.63Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;64свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха. (1 Цар 4:11)65Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,66и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам; (1 Цар 5:6; 1 Цар 6:4)67и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,68а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.69И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,70и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари, (1 Цар 16:11; 2 Цар 7:8)71и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля. (2 Цар 5:2; 1 Лет 11:2)72И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.
1To the choirmaster: according to Jeduthun. A Psalm of Asaph. I cry aloud to God, aloud to God, and he will hear me. (Пс 3:4; Пс 39:1; Пс 50:1)2In the day of my trouble I seek the Lord; in the night my hand is stretched out without wearying; my soul refuses to be comforted. (Бит 37:35; Пс 20:1; Пс 50:15; Пс 63:6; Пс 86:7; Пс 143:6; Ис 26:9; Ис 26:16)3When I remember God, I moan; when I meditate, my spirit faints. (Пс 42:5; Пс 42:11; Пс 43:5)4You hold my eyelids open; I am so troubled that I cannot speak. (Бит 41:8)5I consider the days of old, the years long ago. (Вт 32:7; Пс 44:1; Пс 77:10; Пс 143:5; Ис 51:9)6I said,[1] “Let me remember my song in the night; let me meditate in my heart.” Then my spirit made a diligent search: (Пс 4:4; Пс 42:8)7“Will the Lord spurn forever, and never again be favorable? (Пс 44:9; Пс 85:1)8Has his steadfast love forever ceased? Are his promises at an end for all time? (Рим 9:6)9Has God forgotten to be gracious? Has he in anger shut up his compassion?” (Ис 49:15; Ав 3:2)10Then I said, “I will appeal to this, to the years of the right hand of the Most High.”[2] (Пс 118:15)11I will remember the deeds of the Lord; yes, I will remember your wonders of old. (Пс 77:5; Пс 105:5)12I will ponder all your work, and meditate on your mighty deeds. (Пс 9:11; Пс 90:16)13Your way, O God, is holy. What god is great like our God? (Пс 35:10; Пс 73:17)14You are the God who works wonders; you have made known your might among the peoples. (Пс 72:18; Пс 106:8)15You with your arm redeemed your people, the children of Jacob and Joseph. (Изх 6:6; Вт 9:29; Пс 74:2)16When the waters saw you, O God, when the waters saw you, they were afraid; indeed, the deep trembled. (Изх 14:21; И Н 3:15; Пс 114:3; Ав 3:10)17The clouds poured out water; the skies gave forth thunder; your arrows flashed on every side. (Пс 18:14; Пс 68:33)18The crash of your thunder was in the whirlwind; your lightnings lighted up the world; the earth trembled and shook. (Пс 18:7; Пс 97:4; Пс 104:7)19Your way was through the sea, your path through the great waters; yet your footprints were unseen.[3] (Пс 36:6; Ав 3:15)20You led your people like a flock by the hand of Moses and Aaron. (Изх 13:21; Изх 14:19; Пс 78:52; Пс 80:1; Ис 63:11)