1Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете[1], (задето послуша всички думи на устата ми;)2покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име. (Пс 144:1)3В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.4Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста, (Пс 67:8; Ис 6:3)5и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.6Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава. (Пс 112:6)7Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси. (Пс 36:13)8Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.
1By the waters of Babylon, there we sat down and wept, when we remembered Zion.2On the willows[1] there we hung up our lyres.3For there our captors required of us songs, and our tormentors, mirth, saying, “Sing us one of the songs of Zion!”4How shall we sing the Lord’s song in a foreign land? (Неем 2:3)5If I forget you, O Jerusalem, let my right hand forget its skill! (Пс 76:5)6Let my tongue stick to the roof of my mouth, if I do not remember you, if I do not set Jerusalem above my highest joy! (Йов 29:10; Ез 3:26)7Remember, O Lord, against the Edomites the day of Jerusalem, how they said, “Lay it bare, lay it bare, down to its foundations!” (Йов 18:20; Ис 34:5; Ер 49:7; П Ер 4:21; Ез 25:12; Ез 35:2; Ам 1:11; Авд 1:8; Ав 3:13; Соф 2:14)8O daughter of Babylon, doomed to be destroyed, blessed shall he be who repays you with what you have done to us! (Пс 28:4; Ис 13:1; Ис 21:9; Ис 47:1; Ер 25:12; Ер 50:1; Ер 51:1; Ер 51:24; Ер 51:56)9Blessed shall he be who takes your little ones and dashes them against the rock! (4 Цар 8:12; Ис 13:16; Ос 10:14; Наум 3:10)