1От дън душа викам към Тебе, Господи. (Пс 68:2)2Господи, чуй гласа ми. Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми.3Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? (Пс 142:2)4Но в Тебе е прошката, нека благоговеят пред Тебе.5Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам.6Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. (Ав 2:3)7Нека се уповава Израил на Господа, защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението,8и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Ис 43:25; Ис 44:22)
1A Song of Ascents. “Greatly[1] have they afflicted me from my youth”— let Israel now say— (Изх 1:14; Съд 3:8; Съд 3:14; Съд 4:3; Съд 6:2; Съд 10:8; Пс 120:1; Пс 124:1; Ис 47:12; Ер 2:2; Ер 22:21; Ос 2:15)2“Greatly have they afflicted me from my youth, yet they have not prevailed against me. (Пс 129:1; 2 Кор 4:8)3The plowers plowed upon my back; they made long their furrows.” (Ис 50:6; Ис 51:23; Мих 3:12)4The Lord is righteous; he has cut the cords of the wicked. (Пс 2:3)5May all who hate Zion be put to shame and turned backward! (Пс 35:4)6Let them be like the grass on the housetops, which withers before it grows up, (4 Цар 19:26; Йов 8:12; Пс 37:2; Ис 37:27)7with which the reaper does not fill his hand nor the binder of sheaves his arms,8nor do those who pass by say, “The blessing of the Lord be upon you! We bless you in the name of the Lord!” (Рут 2:4; Пс 118:26)