1-2Докога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене? (Пс 76:8; Ав 1:2)3Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене?4Милостно погледни, чуй ме, Господи, Боже мой! Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен; (Езд 9:8; Ер 51:39)5да не каже врагът ми: „надвих му“. Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя.6Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал (и ще възпявам името на Господа Всевишни). (Пс 102:2; Ис 66:14)
1To the choirmaster: according to The Sheminith.[1] A Psalm of David. Save, O Lord, for the godly one is gone; for the faithful have vanished from among the children of man. (Ис 57:1; Мих 7:2)2Everyone utters lies to his neighbor; with flattering lips and a double heart they speak. (1 Лет 12:33; Пс 5:9; Пс 41:6; Пс 144:8; Ер 9:8; Рим 16:18; Як 1:8)3May the Lord cut off all flattering lips, the tongue that makes great boasts, (Пс 12:2; Пс 17:10; Дан 7:8; Отк 13:5)4those who say, “With our tongue we will prevail, our lips are with us; who is master over us?”5“Because the poor are plundered, because the needy groan, I will now arise,” says the Lord; “I will place him in the safety for which he longs.” (Пс 9:12; Пс 55:18; Пс 82:8; Ис 33:10)6The words of the Lord are pure words, like silver refined in a furnace on the ground, purified seven times. (Пс 18:30; Пс 19:8; Пс 119:140; Пр 30:5)7You, O Lord, will keep them; you will guard us[2] from this generation forever.8On every side the wicked prowl, as vileness is exalted among the children of man.