Влезте безплатно

Псалм 105

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна. (Пс 117:1) 2 Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала? (Сир 43:33) 3 Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време. (Пс 36:13) 4 Спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение, (Неем 5:19) 5 за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие. (Пс 2:8) 6 Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда. 7 Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море. (Изх 14:11) 8 Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество. 9 Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо, (Изх 14:21; Пс 77:13) 10 и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага. (Лк 1:71) 11 Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях. (Изх 14:28) 12 И те повярваха на думите Му (и) изпяха Нему хвала. 13 Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговото решение; (Ер 2:32) 14 увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност. (Чис 11:33) 15 И Той изпълни тяхното искане, но прати язва на душите им. 16 И в стана завидяха на Моисея и Аарона, светия Господен. (Чис 16:2) 17 Разтвори се земята, погълна Датана и покри сбирщината Авиронова. (Чис 16:31; Вт 11:6) 18 И пламна огън в тяхното сборище, пламък изгори нечестивците. 19 Направиха телец на Хорив и се поклониха на истукана; (Изх 32:4) 20 и замениха своята слава с образ на вол, който яде трева. (Рим 1:23) 21 Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет, 22 дивни в Хамовата земя, страшни при Червено море. 23 И щеше да ги изтреби, ако Моисей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби. (Изх 32:11) 24 И те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му; (Чис 14:2) 25 и роптаеха в шатрите си, не слушаха гласа Господен. (Вт 1:27) 26 И Той дигна ръка против тях, за да ги повали в пустинята, (Чис 14:29) 27 да повали тяхното племе пред народите и да ги разпилее по земите. 28 Те се прилепиха към Ваалфегора и ядоха жертви, принасяни на бездушните, (Чис 25:3) 29 и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва. 30 Но стана Финеес и произведе съд, и язвата престана. (Чис 25:7) 31 И това му се сметна за праведност в род и род довеки. (Чис 25:13) 32 И разгневиха Бога при водите на Мерива, и Моисей пострада заради тях, (Чис 20:3) 33 защото те огорчиха духа му, и той сгреши с устата си. 34 Не изтребиха народите, за които им бе казал Господ, (Вт 7:2) 35 но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела; (Ос 7:8) 36 служиха на техните истукани, които бяха примка за тях, (Изх 23:33; Вт 7:16) 37 и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете; (Лев 18:21; Вт 12:31; 4 Цар 21:6) 38 проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв; 39 оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си. 40 И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие (Съд 2:14; Съд 3:8) 41 и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят. 42 Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка. 43 Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си. 44 Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли, 45 и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост; (Вт 30:1) 46 и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен. 47 Спаси ни, Господи, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славим Твоето свето име, да се хвалим с Твоята слава! (1 Лет 16:35; Ис 11:12) 48 Благословен Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: Амин! Алилуия! (1 Лет 16:36; Пс 40:14; Пс 71:18) 

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version:
© Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Псалм 105

English Standard Version

от Crossway
1 Oh give thanks to the Lord; call upon his name; make known his deeds among the peoples! (Бит 4:26; 1 Лет 16:8; 1 Лет 16:34; Пс 99:6; Пс 106:1; Пс 116:13; Пс 116:17; Пс 145:4; Пс 145:11; Ис 12:4) 2 Sing to him, sing praises to him; tell of all his wondrous works! (Пс 77:12) 3 Glory in his holy name; let the hearts of those who seek the Lord rejoice! 4 Seek the Lord and his strength; seek his presence continually! (Пс 27:8; Пс 78:61) 5 Remember the wondrous works that he has done, his miracles, and the judgments he uttered, (Изх 6:6; Изх 7:4; Пс 72:18; Пс 77:11) 6 O offspring of Abraham, his servant, children of Jacob, his chosen ones! (Пс 105:42; Пс 105:43; Пс 106:5; Пс 135:4) 7 He is the Lord our God; his judgments are in all the earth. (Ис 26:9) 8 He remembers his covenant forever, the word that he commanded, for a thousand generations, (Вт 7:9; Пс 105:42; Пс 106:45; Пс 111:5; Лк 1:72) 9 the covenant that he made with Abraham, his sworn promise to Isaac, (Бит 17:2; Бит 22:15; Бит 26:3) 10 which he confirmed to Jacob as a statute, to Israel as an everlasting covenant, (Бит 28:13; Бит 35:11) 11 saying, “To you I will give the land of Canaan as your portion for an inheritance.” (Бит 13:15; Бит 15:18; Пс 78:55) 12 When they were few in number, of little account, and sojourners in it, (Бит 34:30; Вт 7:7; Вт 26:5; Евр 11:9) 13 wandering from nation to nation, from one kingdom to another people, 14 he allowed no one to oppress them; he rebuked kings on their account, (Бит 12:17; Бит 20:3; Бит 35:5) 15 saying, “Touch not my anointed ones, do my prophets no harm!” (Бит 20:6; Бит 26:11) 16 When he summoned a famine on the land and broke all supply[1] of bread, (Бит 41:54; Лев 26:26; 4 Цар 8:1; Пс 104:15; Ис 3:1; Ез 4:16; Аг 1:11) 17 he had sent a man ahead of them, Joseph, who was sold as a slave. (Бит 37:28; Бит 37:36; Бит 45:5; Бит 50:20; Д А 7:9) 18 His feet were hurt with fetters; his neck was put in a collar of iron; (Бит 39:20) 19 until what he had said came to pass, the word of the Lord tested him. (Бит 40:20; Бит 41:53; Съд 7:4) 20 The king sent and released him; the ruler of the peoples set him free; (Бит 41:14; Пс 146:7) 21 he made him lord of his house and ruler of all his possessions, (Бит 41:40) 22 to bind[2] his princes at his pleasure and to teach his elders wisdom. 23 Then Israel came to Egypt; Jacob sojourned in the land of Ham. (Бит 46:6; Пс 78:51; Пс 106:22; Д А 7:15; Д А 13:17) 24 And the Lord made his people very fruitful and made them stronger than their foes. (Изх 1:7; Вт 26:5) 25 He turned their hearts to hate his people, to deal craftily with his servants. (Изх 1:8; Изх 1:10; Изх 9:12; Д А 7:19; Рим 11:8) 26 He sent Moses, his servant, and Aaron, whom he had chosen. (Изх 3:10; Изх 4:12; Чис 16:5; Чис 17:5) 27 They performed his signs among them and miracles in the land of Ham. (Пс 78:43; Пс 105:23) 28 He sent darkness, and made the land dark; they did not rebel[3] against his words. (Изх 10:21; Пс 99:7) 29 He turned their waters into blood and caused their fish to die. (Изх 7:21) 30 Their land swarmed with frogs, even in the chambers of their kings. (Изх 8:3) 31 He spoke, and there came swarms of flies, and gnats throughout their country. (Изх 8:16; Изх 8:21) 32 He gave them hail for rain, and fiery lightning bolts through their land. (Изх 9:23) 33 He struck down their vines and fig trees, and shattered the trees of their country. (Изх 9:25) 34 He spoke, and the locusts came, young locusts without number, (Изх 10:12) 35 which devoured all the vegetation in their land and ate up the fruit of their ground. 36 He struck down all the firstborn in their land, the firstfruits of all their strength. (Пс 78:51) 37 Then he brought out Israel with silver and gold, and there was none among his tribes who stumbled. (Изх 12:35) 38 Egypt was glad when they departed, for dread of them had fallen upon it. (Изх 12:23; Изх 15:16) 39 He spread a cloud for a covering, and fire to give light by night. (Изх 13:21; Йов 36:20; Ис 4:5) 40 They asked, and he brought quail, and gave them bread from heaven in abundance. (Изх 16:13; Пс 78:18; Пс 78:24; Пс 78:27; Йн 6:31) 41 He opened the rock, and water gushed out; it flowed through the desert like a river. (Пс 63:1; Пс 78:15) 42 For he remembered his holy promise, and Abraham, his servant. (Бит 15:14; Изх 2:24; Пс 105:6; Пс 105:8) 43 So he brought his people out with joy, his chosen ones with singing. (Изх 15:1; Пс 105:42; Ис 35:10) 44 And he gave them the lands of the nations, and they took possession of the fruit of the peoples’ toil, (И Н 24:13; Пс 78:55) 45 that they might keep his statutes and observe his laws. Praise the Lord! (Вт 4:1; Вт 4:40; Пс 78:7; Пс 104:35) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.