от Bulgarian Bible Society1Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята; (Мт 4:1; Мк 1:12)2там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня.3И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб.4А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие. (Вт 8:3; Мт 4:4)5И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време.6И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам;7ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.8Иисус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: „Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи“. (Вт 6:13; Вт 10:20; Мт 4:10)9И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу;10защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят; (Пс 90:11; Мт 4:6)11и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“.12Иисус му отговори и рече: казано е: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего“. (Мт 4:7)13И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време.14И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея; и пръсна се мълва за Него по цялата околна страна. (Мт 4:12; Мк 1:14; Йн 4:43)15Той поучаваше в синагогите им, прославян от всички.16И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете. (Мт 13:54; Мк 6:1)17Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано:18„Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, (Ис 61:1)19да проповядвам благоприятната Господня година“,20И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него.21И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте.22И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?23Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум.24И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си. (Мт 13:57; Мк 6:4; Йн 4:44)25Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя; (3 Цар 17:10; Як 5:17)26и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта;27тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нееман. (4 Цар 5:14)28Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост;29и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу.30Но Той премина посред тях и си отиде,31и слезе в Капернаум, галилейски град, и ги поучаваше в съботни дни. (Мт 4:13; Мк 1:21)32И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт. (Мт 7:28; Мк 1:22; Лк 2:47)33В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас: (Мк 1:23)34о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий.35Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко.36И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?37И се разнесе слух за Него по всички околни места.38След като излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симона; а тъщата Симонова бе заболяла от силна огница, и Го молиха за нея. (Мт 8:14; Мк 1:29)39Като се приближи до нея, Той запрети на огницата, и тя я остави. Болната веднага стана и им прислужваше.40А при заник-слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги. (Мт 8:16; Мк 1:32)41Излизаха тъй също и бесове из мнозина с зик и казваха: Ти си Христос, Син Божий. А Той ги мъмреше и не оставяше да казват, че знаят, какво Той е Христос. (Мк 1:34; Мк 3:12)42А когато настана ден, Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, да си не отива от тях.43Но Той им рече: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен. (Мк 1:38)44И проповядваше в синагогите галилейски.
1And Jesus, full of the Holy Spirit, returned from the Jordan and was led by the Spirit in the wilderness (Мт 4:1; Мк 1:12; Лк 1:15; Лк 3:3; Лк 3:21; Лк 3:22; Лк 4:14; Лк 4:18; Йн 1:33; Йн 3:34; Д А 6:5; Д А 10:38)2for forty days, being tempted by the devil. And he ate nothing during those days. And when they were ended, he was hungry. (Вт 9:9; Вт 9:18; 3 Цар 19:8; Йн 4:6; Евр 2:18; Евр 4:15)3The devil said to him, “If you are the Son of God, command this stone to become bread.” (Мт 14:33; Лк 3:8)4And Jesus answered him, “It is written, ‘Man shall not live by bread alone.’” (Вт 8:3; Лк 4:8; Лк 4:10; Йн 4:34; Еф 6:17)5And the devil took him up and showed him all the kingdoms of the world in a moment of time, (Мт 4:8)6and said to him, “To you I will give all this authority and their glory, for it has been delivered to me, and I give it to whom I will. (Отк 13:2)7If you, then, will worship me, it will all be yours.”8And Jesus answered him, “It is written, “‘You shall worship the Lord your God, and him only shall you serve.’” (Вт 6:13; 1 Цар 7:3; Лк 4:4; Лк 4:12)9And he took him to Jerusalem and set him on the pinnacle of the temple and said to him, “If you are the Son of God, throw yourself down from here, (Мт 4:5; Лк 4:3)10for it is written, “‘He will command his angels concerning you, to guard you,’ (Пс 91:11)11and “‘On their hands they will bear you up, lest you strike your foot against a stone.’” (Лк 4:10)12And Jesus answered him, “It is said, ‘You shall not put the Lord your God to the test.’” (Вт 6:16; Ис 7:12)13And when the devil had ended every temptation, he departed from him until an opportune time. (Лк 22:53; Йн 14:30)
Jesus Begins His Ministry
14And Jesus returned in the power of the Spirit to Galilee, and a report about him went out through all the surrounding country. (Мт 4:12; Лк 4:1; Лк 4:37; Д А 1:8)15And he taught in their synagogues, being glorified by all. (Мт 4:23)
Jesus Rejected at Nazareth
16And he came to Nazareth, where he had been brought up. And as was his custom, he went to the synagogue on the Sabbath day, and he stood up to read. (Мт 13:54; Мк 6:1; Мк 6:2; Лк 2:39; Лк 2:51; Лк 4:31; Д А 13:15; Д А 13:27; Д А 15:21; Д А 17:2)17And the scroll of the prophet Isaiah was given to him. He unrolled the scroll and found the place where it was written, (Лк 3:4; Д А 8:28)18“The Spirit of the Lord is upon me, because he has anointed me to proclaim good news to the poor. He has sent me to proclaim liberty to the captives and recovering of sight to the blind, to set at liberty those who are oppressed, (Пс 146:7; Ис 42:7; Ис 58:6; Ис 61:1; Мт 11:5; Лк 4:1; Лк 6:20; Йн 9:39; Д А 1:2; Д А 26:18)19to proclaim the year of the Lord’s favor.” (Лев 25:10; Ис 49:8; 2 Кор 6:2)20And he rolled up the scroll and gave it back to the attendant and sat down. And the eyes of all in the synagogue were fixed on him. (Мт 5:1; Мт 13:2; Мт 26:55; Лк 19:48; Йн 8:2; Д А 3:4)21And he began to say to them, “Today this Scripture has been fulfilled in your hearing.” (Мт 1:22; Мк 12:10; Д А 8:35)22And all spoke well of him and marveled at the gracious words that were coming from his mouth. And they said, “Is not this Joseph’s son?” (Пс 45:2; Мт 13:55; Лк 3:23; Йн 6:42)23And he said to them, “Doubtless you will quote to me this proverb, ‘“Physician, heal yourself.” What we have heard you did at Capernaum, do here in your hometown as well.’” (Мт 11:23; Мт 27:42; Мк 2:1; Лк 23:39; Йн 4:46)24And he said, “Truly, I say to you, no prophet is acceptable in his hometown. (Мт 13:57)25But in truth, I tell you, there were many widows in Israel in the days of Elijah, when the heavens were shut up three years and six months, and a great famine came over all the land, (3 Цар 17:1; 3 Цар 18:1; Як 5:17; Отк 11:6)26and Elijah was sent to none of them but only to Zarephath, in the land of Sidon, to a woman who was a widow. (3 Цар 17:9)27And there were many lepers[1] in Israel in the time of the prophet Elisha, and none of them was cleansed, but only Naaman the Syrian.” (4 Цар 5:1; 4 Цар 7:3)28When they heard these things, all in the synagogue were filled with wrath.29And they rose up and drove him out of the town and brought him to the brow of the hill on which their town was built, so that they could throw him down the cliff. (Чис 15:35; Д А 7:58)30But passing through their midst, he went away. (Йн 8:59; Йн 10:39)
Jesus Heals a Man with an Unclean Demon
31And he went down to Capernaum, a city of Galilee. And he was teaching them on the Sabbath, (Мт 4:13; Мт 4:23; Мк 1:21; Мк 6:2; Лк 4:15)32and they were astonished at his teaching, for his word possessed authority. (Мт 7:28; Лк 4:36)33And in the synagogue there was a man who had the spirit of an unclean demon, and he cried out with a loud voice, (Лк 4:31)34“Ha![2] What have you to do with us, Jesus of Nazareth? Have you come to destroy us? I know who you are—the Holy One of God.” (Мт 8:29; Лк 1:35; Йн 6:69; Д А 3:14; Д А 19:15; Евр 7:26; Як 2:19; 1 Йн 2:20; Отк 3:7)35But Jesus rebuked him, saying, “Be silent and come out of him!” And when the demon had thrown him down in their midst, he came out of him, having done him no harm. (Мт 12:16; Лк 4:41)36And they were all amazed and said to one another, “What is this word? For with authority and power he commands the unclean spirits, and they come out!” (Мт 8:27; Лк 4:32)37And reports about him went out into every place in the surrounding region. (Лк 4:14)
Jesus Heals Many
38And he arose and left the synagogue and entered Simon’s house. Now Simon’s mother-in-law was ill with a high fever, and they appealed to him on her behalf. (Мт 8:14; Мк 1:29; 1 Кор 9:5)39And he stood over her and rebuked the fever, and it left her, and immediately she rose and began to serve them. (Мт 8:26; Мт 17:18; Мк 4:39; Мк 9:25; Лк 8:24; Лк 9:42)40Now when the sun was setting, all those who had any who were sick with various diseases brought them to him, and he laid his hands on every one of them and healed them. (Мк 5:23)41And demons also came out of many, crying, “You are the Son of God!” But he rebuked them and would not allow them to speak, because they knew that he was the Christ. (Мт 1:17; Мт 14:33; Мк 3:11; Лк 4:33; Д А 16:17)
Jesus Preaches in Synagogues
42And when it was day, he departed and went into a desolate place. And the people sought him and came to him, and would have kept him from leaving them, (Мк 1:35; Мк 1:36; Лк 5:16)43but he said to them, “I must preach the good news of the kingdom of God to the other towns as well; for I was sent for this purpose.” (Мт 4:23; Мт 24:14; Лк 8:1; Лк 13:33; Лк 16:16; Д А 8:12)44And he was preaching in the synagogues of Judea.[3] (Мк 1:39)