Влезте безплатно

Лука 22

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 Наближаваше празник Безквасници, наречен Пасха; (Мт 26:2; Мк 14:1) 2 а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа. 3 И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте. (Мт 26:14) 4 И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде. 5 Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари; 6 и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа. 7 И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, (Вт 16:1; Мт 26:17; Мк 14:12) 8 и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем. 9 А те Му рекоха: де искаш да приготвим? 10 Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе, 11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си? 12 И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе. 13 Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата. 14 И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него, (Мт 26:20; Мк 14:18; Йн 13:12) 15 и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам, 16 понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие. (Д А 10:41) 17 И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си, 18 защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие. 19 И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. (Мт 26:26; Мк 14:22; 1 Кор 11:24) 20 Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива. 21 Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата; (Пс 40:10; Мт 26:22) 22 прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава. (Д А 2:23; Д А 4:28) 23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това. 24 А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям. 25 А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат; 26 а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува. 27 Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник. (Фил 2:7) 28 Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти, 29 и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство, 30 за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви. (Мт 19:28; 1 Кор 6:2; Отк 3:21; Отк 20:4) 31 И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница; (1 Пет 5:8) 32 но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си. (Мт 16:18; Йн 17:15) 33 Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт! 34 Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. (Мт 26:34; Мк 14:30; Йн 13:38) 35 И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо. (Мт 10:9; Мк 6:8; Лк 9:3; Лк 10:4) 36 Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож; 37 защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: „и към беззаконници бе причислен“. Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва. (Ис 53:12; Мк 15:28) 38 Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са. 39 И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му. (Мт 26:36; Мк 14:32; Йн 18:1) 40 А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение. (Мт 26:41; Мк 14:38) 41 И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше, 42 като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята. 43 И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше. 44 И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята. 45 Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга; 46 и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение. 47 Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е. (Мт 26:47; Мк 14:43; Йн 18:3) 48 А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески? 49 Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож? 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. 51 Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го. 52 А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете! 53 Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака. 54 Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. (Мт 26:57; Мк 14:53; Йн 18:24) 55 Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях. 56 Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него. 57 Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам. 58 След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм. 59 А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец. 60 Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя. 61 Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. (Мт 26:34; Мк 14:30; Мк 14:72; Йн 13:38) 62 И като излезе вън, горко плака. 63 Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха; (Мт 26:67; Мк 14:65) 64 и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари? 65 И много други хули казваха против Него. 66 А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си; (Пс 2:2; Мт 27:2; Мк 15:1; Йн 18:28) 67 и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате; 68 ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете; 69 отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила. (Пс 109:1; Мт 26:64; Мк 14:62; Йн 6:62) 70 И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз. 71 А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му. 

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version:
© Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 22

English Standard Version

от Crossway
1 Now the Feast of Unleavened Bread drew near, which is called the Passover. (Мт 26:2; Мк 14:1; Йн 6:4) 2 And the chief priests and the scribes were seeking how to put him to death, for they feared the people. (Мт 21:46; Йн 11:53) 3 Then Satan entered into Judas called Iscariot, who was of the number of the twelve. (Мт 26:14; Мт 27:3; Мк 14:10; Лк 6:16; Йн 6:71; Йн 12:4; Йн 13:2; Йн 13:27; Йн 13:30; Д А 1:16; Д А 5:3) 4 He went away and conferred with the chief priests and officers how he might betray him to them. (Д А 4:1; Д А 5:24; Д А 5:26) 5 And they were glad, and agreed to give him money. 6 So he consented and sought an opportunity to betray him to them in the absence of a crowd. (Мт 20:18) 7 Then came the day of Unleavened Bread, on which the Passover lamb had to be sacrificed. (Изх 12:18; Мт 26:17; Мк 14:12; 1 Кор 5:7) 8 So Jesus[1] sent Peter and John, saying, “Go and prepare the Passover for us, that we may eat it.” 9 They said to him, “Where will you have us prepare it?” 10 He said to them, “Behold, when you have entered the city, a man carrying a jar of water will meet you. Follow him into the house that he enters 11 and tell the master of the house, ‘The Teacher says to you, Where is the guest room, where I may eat the Passover with my disciples?’ (Лк 2:7; Йн 11:28) 12 And he will show you a large upper room furnished; prepare it there.” (Д А 1:13) 13 And they went and found it just as he had told them, and they prepared the Passover. (Лк 19:32) 14 And when the hour came, he reclined at table, and the apostles with him. (Мт 26:20; Мк 14:17) 15 And he said to them, “I have earnestly desired to eat this Passover with you before I suffer. 16 For I tell you I will not eat it[2] until it is fulfilled in the kingdom of God.” (Лк 14:15; Лк 22:30; Отк 19:9) 17 And he took a cup, and when he had given thanks he said, “Take this, and divide it among yourselves. (Мт 15:36) 18 For I tell you that from now on I will not drink of the fruit of the vine until the kingdom of God comes.” (Мт 26:29; Мк 14:25; Лк 22:16) 19 And he took bread, and when he had given thanks, he broke it and gave it to them, saying, “This is my body, which is given for you. Do this in remembrance of me.” (Мт 26:26; Мк 14:22; Лк 22:17; Йн 6:53; 1 Кор 10:16; 1 Кор 11:23) 20 And likewise the cup after they had eaten, saying, “This cup that is poured out for you is the new covenant in my blood.[3] (Изх 24:8; Зах 9:11; Лк 22:19; 2 Кор 3:6; Евр 13:20) 21 But behold, the hand of him who betrays me is with me on the table. (Пс 41:9; Мт 26:21; Мк 14:18; Йн 13:18; Йн 13:21) 22 For the Son of Man goes as it has been determined, but woe to that man by whom he is betrayed!” (Д А 2:23) 23 And they began to question one another, which of them it could be who was going to do this. 24 A dispute also arose among them, as to which of them was to be regarded as the greatest. (Мк 9:34; Лк 9:46) 25 And he said to them, “The kings of the Gentiles exercise lordship over them, and those in authority over them are called benefactors. (Мт 18:1; Мт 20:25; Мк 10:42; 1 Пет 5:3) 26 But not so with you. Rather, let the greatest among you become as the youngest, and the leader as one who serves. (Мт 23:11; Лк 9:48; Лк 22:25) 27 For who is the greater, one who reclines at table or one who serves? Is it not the one who reclines at table? But I am among you as the one who serves. (Мт 20:28; Лк 12:37) 28 “You are those who have stayed with me in my trials, (Евр 2:18; Евр 4:15) 29 and I assign to you, as my Father assigned to me, a kingdom, (Мт 25:34; Мт 28:18; Йн 17:18; Д А 14:22; 2 Тим 2:12; Отк 1:6) 30 that you may eat and drink at my table in my kingdom and sit on thrones judging the twelve tribes of Israel. (Мт 8:11; Мт 19:28; Лк 13:29; Лк 14:15; Лк 22:16; Д А 26:7; Як 1:1; Отк 21:12) 31 “Simon, Simon, behold, Satan demanded to have you,[4] that he might sift you like wheat, (Йов 1:6; Йов 2:1; Ам 9:9; Йн 16:32; 1 Кор 5:5; 2 Кор 2:11; 1 Пет 5:8) 32 but I have prayed for you that your faith may not fail. And when you have turned again, strengthen your brothers.” (Пс 51:13; Йн 17:9; Йн 17:11; Йн 17:15; Йн 21:15) 33 Peter[5] said to him, “Lord, I am ready to go with you both to prison and to death.” (Йн 21:19; Д А 12:4) 34 Jesus[6] said, “I tell you, Peter, the rooster will not crow this day, until you deny three times that you know me.” (Мт 26:33; Мк 14:29; Йн 13:37) 35 And he said to them, “When I sent you out with no moneybag or knapsack or sandals, did you lack anything?” They said, “Nothing.” (Мт 10:9; Мк 6:8; Лк 9:3; Лк 10:4) 36 He said to them, “But now let the one who has a moneybag take it, and likewise a knapsack. And let the one who has no sword sell his cloak and buy one. 37 For I tell you that this Scripture must be fulfilled in me: ‘And he was numbered with the transgressors.’ For what is written about me has its fulfillment.” (Ис 53:12; Мт 1:22; Лк 13:33; Йн 17:4; Йн 19:30; Д А 1:16) 38 And they said, “Look, Lord, here are two swords.” And he said to them, “It is enough.” (Вт 3:26; Мк 14:41; Лк 22:49) 39 And he came out and went, as was his custom, to the Mount of Olives, and the disciples followed him. (Мт 21:1; Мт 26:30; Мк 14:26; Лк 21:37; Йн 18:1; Йн 18:2) 40 And when he came to the place, he said to them, “Pray that you may not enter into temptation.” (Мт 6:13; Мт 26:36; Мк 14:32; Йн 18:2; 1 Пет 4:7) 41 And he withdrew from them about a stone’s throw, and knelt down and prayed, (Д А 7:60) 42 saying, “Father, if you are willing, remove this cup from me. Nevertheless, not my will, but yours, be done.” (Мт 6:10; Мт 20:22; Евр 5:7) 43 And there appeared to him an angel from heaven, strengthening him. (Мт 4:11; Евр 1:14) 44 And being in agony he prayed more earnestly; and his sweat became like great drops of blood falling down to the ground.[7] (Лк 22:42) 45 And when he rose from prayer, he came to the disciples and found them sleeping for sorrow, 46 and he said to them, “Why are you sleeping? Rise and pray that you may not enter into temptation.” (Лк 22:40) 47 While he was still speaking, there came a crowd, and the man called Judas, one of the twelve, was leading them. He drew near to Jesus to kiss him, (Мт 26:47; Мк 14:43; Лк 22:3; Йн 18:3) 48 but Jesus said to him, “Judas, would you betray the Son of Man with a kiss?” 49 And when those who were around him saw what would follow, they said, “Lord, shall we strike with the sword?” (Лк 22:38) 50 And one of them struck the servant[8] of the high priest and cut off his right ear. 51 But Jesus said, “No more of this!” And he touched his ear and healed him. 52 Then Jesus said to the chief priests and officers of the temple and elders, who had come out against him, “Have you come out as against a robber, with swords and clubs? (Лк 22:4) 53 When I was with you day after day in the temple, you did not lay hands on me. But this is your hour, and the power of darkness.” (Мк 14:35; Мк 14:41; Лк 2:46; Йн 8:2; Йн 12:27; Йн 16:4; Йн 18:20; Д А 26:18; Еф 6:12) 54 Then they seized him and led him away, bringing him into the high priest’s house, and Peter was following at a distance. (Мт 26:57; Мт 26:58; Мк 14:53; Мк 14:54; Йн 18:15) 55 And when they had kindled a fire in the middle of the courtyard and sat down together, Peter sat down among them. (Мт 26:3; Мт 26:69; Мк 14:66; Йн 18:16; Йн 18:25) 56 Then a servant girl, seeing him as he sat in the light and looking closely at him, said, “This man also was with him.” 57 But he denied it, saying, “Woman, I do not know him.” 58 And a little later someone else saw him and said, “You also are one of them.” But Peter said, “Man, I am not.” 59 And after an interval of about an hour still another insisted, saying, “Certainly this man also was with him, for he too is a Galilean.” (Д А 12:15) 60 But Peter said, “Man, I do not know what you are talking about.” And immediately, while he was still speaking, the rooster crowed. 61 And the Lord turned and looked at Peter. And Peter remembered the saying of the Lord, how he had said to him, “Before the rooster crows today, you will deny me three times.” (Мк 10:21; Лк 22:34; Д А 3:13) 62 And he went out and wept bitterly. 63 Now the men who were holding Jesus in custody were mocking him as they beat him. (Мт 26:67; Мк 14:65; Йн 18:22) 64 They also blindfolded him and kept asking him, “Prophesy! Who is it that struck you?” (Лк 7:39; Лк 22:63) 65 And they said many other things against him, blaspheming him. (Мт 27:39) 66 When day came, the assembly of the elders of the people gathered together, both chief priests and scribes. And they led him away to their council, and they said, (Мт 5:22; Мт 26:63; Мт 27:1; Мк 14:61; Мк 15:1; Лк 22:67; Йн 18:19; Йн 18:28; Д А 22:5) 67 “If you are the Christ, tell us.” But he said to them, “If I tell you, you will not believe, (Мт 1:17; Йн 10:24) 68 and if I ask you, you will not answer. 69 But from now on the Son of Man shall be seated at the right hand of the power of God.” (Мк 16:19; Д А 7:56; Евр 1:3) 70 So they all said, “Are you the Son of God, then?” And he said to them, “You say that I am.” (Мт 14:33; Мт 26:25; Мт 27:11; Мк 15:2; Лк 23:3) 71 Then they said, “What further testimony do we need? We have heard it ourselves from his own lips.” 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.