от Bulgarian Bible Society1Праведник умира, и никой не взима това присърце; и благочестиви мъже се грабват от земята, и никой не помисля, че праведникът се от зло изтръгва. (Мих 7:2)2Той отива в мир; които ходят по правия път, ще почиват на леглата си. (Прем 4:7)3Но приближете се тука вие, синове на магьосница, семе на прелюбодеец и на блудница! (Мт 12:39)4Над кого се глумите? Против кого разтваряте уста, изплезвате език? Не сте ли деца на престъпление, семе на лъжа, (Рим 9:6)5които сте разпалвани от похот към идоли под всяко клонесто дърво, които колите деца край потоци, между скални пукнатини? (4 Цар 16:4; Ер 2:20)6В гладките камъни на потоците е твоят дял; те, те са твой жребий; тям правиш ти възлияние и принасяш жертви: мога ли Аз да бъда от това доволен?7На висока и величава планина туряш леглото си, и там възлизаш да принасяш жертва. (Ез 18:6)8Зад вратата, както и зад спонците, туряш твоите спомени: защото, като се отвърнеш от Мене, ти се разголваш и възлизаш; разширяваш леглото си и се уговаряш с ония от тях, с които обичаш да лежиш, – оглеждаш мястото.9Ти си ходила и при царя с благовонна маст и си умножавала твоите мазила, и далеч си пращала своите пратеници и си се унижавала до преизподнята. (Ос 12:1)10От дългия си път ти си се уморявала, но не си казвала: „надеждата е изгубена!“ Все още си намирала живост в ръката си, и затова не си усещала ослабване.11А от кого се ти изплаши и устраши, та стана невярна и престана да Ме помниш и пазиш в сърцето си? Не е ли затова, че Аз мълчах, и при това дълго, та ти престана да се боиш от Мене? (Пс 49:21; Ис 42:14)12Ще покажа твоята правда и твоите дела, и те не ще бъдат теб в полза. (Ис 64:6)13Кога повикаш, ще те избави ли твоята сбирщина? – тях всички вятър ще унесе, духване ще развее; а който се Мене надява, ще наследи земята и ще владее светата Моя планина. (Пс 14:1; Ис 28:16)14И рече: равнете, равнете, изравнете пътя, дигайте пречките от пътя на Моя народ. (Ис 62:10)15Защото тъй казва Високият и Превъзвишеният, вечно Живеещият, – Светий е Неговото име: Аз живея в небесната височина и в светилището, също и със съкрушените и смирените духом, за да оживявам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените. (Пс 137:6; Ис 66:2)16Защото няма вечно да водя тъжба, нито докрай да се гневя; инак, ще изнемогне пред Мене всеки дух и всяко дихание, което съм сътворил. (Пс 102:9; Мих 7:18; Соф 3:9)17Заради греха му користолюбие Аз се гневих и го поразявах, скривах лице и негодувах; но той, като се отвърна, отиде по пътя на сърцето си.18Видях пътищата му, и ще го изцеля, и ще го водя и ще утешавам него и ония, които го жалят. (Вт 32:39)19Аз ще изпълня словото: мир, мир на далечен и на ближен, казва Господ, и ще го изцеля. (Ис 52:7; Рим 5:1)20А нечестивците са като развълнувано море, което не може да се уталожи, и чиито води изхвърлят тиня и кал.21Мир няма за нечестивците, казва Бог мой. (Ис 48:22)
1The righteous man perishes, and no one lays it to heart; devout men are taken away, while no one understands. For the righteous man is taken away from calamity; (Пс 12:1)2he enters into peace; they rest in their beds who walk in their uprightness. (2 Лет 16:14; Ез 32:25; Лк 2:29)3But you, draw near, sons of the sorceress, offspring of the adulterer and the loose woman. (Йн 8:41)4Whom are you mocking? Against whom do you open your mouth wide and stick out your tongue? Are you not children of transgression, the offspring of deceit, (Пс 35:21; Ис 1:4; Ис 46:8)5you who burn with lust among the oaks,[1] under every green tree, who slaughter your children in the valleys, under the clefts of the rocks? (4 Цар 16:4; Ис 1:29; Ез 16:20)6Among the smooth stones of the valley is your portion; they, they, are your lot; to them you have poured out a drink offering, you have brought a grain offering. Shall I relent for these things? (4 Цар 23:10)7On a high and lofty mountain you have set your bed, and there you went up to offer sacrifice. (3 Цар 14:23; Ез 16:16; Ез 16:24)8Behind the door and the doorpost you have set up your memorial; for, deserting me, you have uncovered your bed, you have gone up to it, you have made it wide; and you have made a covenant for yourself with them, you have loved their bed, you have looked on nakedness.[2] (Ез 16:25; Ез 23:17; Ос 1:2)9You journeyed to the king with oil and multiplied your perfumes; you sent your envoys far off, and sent down even to Sheol. (Ез 16:26; Ез 16:28)10You were wearied with the length of your way, but you did not say, “It is hopeless”; you found new life for your strength, and so you were not faint.[3] (Ер 2:25; Ер 18:12)11Whom did you dread and fear, so that you lied, and did not remember me, did not lay it to heart? Have I not held my peace, even for a long time, and you do not fear me? (Пс 50:21; Пс 78:10; Пс 78:36; Ис 51:12)12I will declare your righteousness and your deeds, but they will not profit you.13When you cry out, let your collection of idols deliver you! The wind will carry them all off, a breath will take them away. But he who takes refuge in me shall possess the land and shall inherit my holy mountain. (Пс 37:9; Ис 11:9; Ис 56:7; Ис 65:11; Ис 65:25; Ер 11:12)
Comfort for the Contrite
14And it shall be said, “Build up, build up, prepare the way, remove every obstruction from my people’s way.” (Ис 40:3; Ис 62:10)15For thus says the One who is high and lifted up, who inhabits eternity, whose name is Holy: “I dwell in the high and holy place, and also with him who is of a contrite and lowly spirit, to revive the spirit of the lowly, and to revive the heart of the contrite. (Пс 34:18; Пс 113:6; Пс 138:6; Ис 42:3; Мих 6:6; Лк 1:49)16For I will not contend forever, nor will I always be angry; for the spirit would grow faint before me, and the breath of life that I made. (Бит 6:3; Пс 103:9)17Because of the iniquity of his unjust gain I was angry, I struck him; I hid my face and was angry, but he went on backsliding in the way of his own heart. (Ис 56:11; Ер 6:13)18I have seen his ways, but I will heal him; I will lead him and restore comfort to him and his mourners, (Ис 61:3; Ер 3:22)19creating the fruit of the lips. Peace, peace, to the far and to the near,” says the Lord, “and I will heal him. (Ис 50:4; Ис 57:18; Д А 2:39; Еф 2:17; Евр 13:15)20But the wicked are like the tossing sea; for it cannot be quiet, and its waters toss up mire and dirt. (Юда 1:13)21There is no peace,” says my God, “for the wicked.” (Ис 48:22)