от Bulgarian Bible Society1Викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Иаковов – греховете му. (Ез 33:7; 2 Тим 4:2)2Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога: (Ис 1:18; Ез 33:17; Мал 3:7)3„защо ние постим, а Ти не видиш? смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“ – Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове. (Мт 6:16; Лк 5:33; Лк 18:12)4Ето, вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето. (Лк 6:35)5Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, – денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден? (Зах 7:5)6Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; (Ер 21:12)7раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, – облечи го, и от еднокръвния си не се крий. (Ез 18:7; Мт 25:35)8Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава. (Пс 36:6)9Тогава ти ще позовеш – и Господ ще чуе, ще извикаш – и Той ще каже: ето Ме! Кога отстраниш изсред себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително, (Ис 1:19; Ис 65:24)10и отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца, – тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне; (Ис 42:16)11и Господ ще ти бъде винаги водач, и във време на суша ще насища душата ти и ще угои костите ти, и ти ще бъдеш като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват. (Ер 31:12; Йн 4:10)12Тогава твоите потомци ще застроят вековни пустини: ти ще възстановиш основите на много поколения, и ще те наричат възстановител на развалини, възобновител на пътища за населението. (Ис 61:4)13Ако заради съботата въздържиш ногата си да изпълнява прищевките ти в светия Мой ден, и ако наричаш съботата радост, свет ден Господен, чествуван, и ако я почетеш с това, да се не занимаваш с обикновените си работи, да угаждаш на прищевките си и да празнословиш, – (Ис 56:4; Ер 17:24)14то ще имаш радост в Господа, и Аз ще те възкача на височини земни и ще ти дам да вкусиш наследието на Иакова, твоя отец: устата Господни изрекоха това. (Вт 32:13)
1“Cry aloud; do not hold back; lift up your voice like a trumpet; declare to my people their transgression, to the house of Jacob their sins. (Лев 25:9; Йоил 2:1; Мих 3:8)2Yet they seek me daily and delight to know my ways, as if they were a nation that did righteousness and did not forsake the judgment of their God; they ask of me righteous judgments; they delight to draw near to God. (Ис 1:11; Ис 29:13; Зах 7:5)3‘Why have we fasted, and you see it not? Why have we humbled ourselves, and you take no knowledge of it?’ Behold, in the day of your fast you seek your own pleasure,[1] and oppress all your workers. (Неем 5:1; Ис 60:17; Мал 3:14)4Behold, you fast only to quarrel and to fight and to hit with a wicked fist. Fasting like yours this day will not make your voice to be heard on high.5Is such the fast that I choose, a day for a person to humble himself? Is it to bow down his head like a reed, and to spread sackcloth and ashes under him? Will you call this a fast, and a day acceptable to the Lord? (Лев 16:29; Зах 7:5)6“Is not this the fast that I choose: to loose the bonds of wickedness, to undo the straps of the yoke, to let the oppressed[2] go free, and to break every yoke? (Неем 5:10; Ис 58:9)7Is it not to share your bread with the hungry and bring the homeless poor into your house; when you see the naked, to cover him, and not to hide yourself from your own flesh? (Неем 5:5; Ис 58:10; Ез 18:7; Мт 25:35)8Then shall your light break forth like the dawn, and your healing shall spring up speedily; your righteousness shall go before you; the glory of the Lord shall be your rear guard. (Йов 11:17; Пс 85:13; Ис 52:12; Ер 30:17)9Then you shall call, and the Lord will answer; you shall cry, and he will say, ‘Here I am.’ If you take away the yoke from your midst, the pointing of the finger, and speaking wickedness, (Пр 6:13; Ис 58:6)10if you pour yourself out for the hungry and satisfy the desire of the afflicted, then shall your light rise in the darkness and your gloom be as the noonday. (Ис 58:7; Ис 58:8)11And the Lord will guide you continually and satisfy your desire in scorched places and make your bones strong; and you shall be like a watered garden, like a spring of water, whose waters do not fail. (Ер 31:12)12And your ancient ruins shall be rebuilt; you shall raise up the foundations of many generations; you shall be called the repairer of the breach, the restorer of streets to dwell in. (Езд 6:14; Неем 4:6; Ис 61:4; Ис 65:21)13“If you turn back your foot from the Sabbath, from doing your pleasure[3] on my holy day, and call the Sabbath a delight and the holy day of the Lord honorable; if you honor it, not going your own ways, or seeking your own pleasure,[4] or talking idly;[5] (Неем 13:15; Ис 56:2; Ис 58:3)14then you shall take delight in the Lord, and I will make you ride on the heights of the earth;[6] I will feed you with the heritage of Jacob your father, for the mouth of the Lord has spoken.” (Вт 32:13; Ис 1:20; Ер 50:19)