Исая 47 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Слез и седни на праха, о девице, дъще Вавилонска; седи на земята: престол няма, дъще Халдейска, и занапред няма да те наричат нежна и разкошна. (Вт 28:56; Ер 13:18; Ер 48:18)

Вт 28:56Ер 13:18Ер 48:18

2 Вземи хромели и мели брашно; свали булото си, запретни поли, разголи крака, гази реки: (Съд 16:21) 3 твоята голота ще се открие, и ще се виждат дори твоите срамоти. Ще отмъстя и никого не ще пожаля. (Наум 3:5) 4 Нашият Изкупител – името Му е Господ Саваот – е Светият Израилев. (1 Тим 4:10) 5 Седи мълком и прибери се в тъмнината, дъще Халдейска, защото занапред няма да те наричат господарка на царствата. 6 Аз се разгневих на Моя народ, унизих Моето наследие и ги предадох в твои ръце; а ти не им оказа милосърдие, на старец налага най-тежкото си иго. (2 Цар 24:14; Зах 1:15) 7 И си казваше: „вечно ще бъда господарка“, а на ум си не туряше това, не помисляше, какво ще бъде отпосле. (Отк 18:7) 8 Но сега изслушай това, ти, изнежена, която живееш безгрижно, която си казваш в сърцето: „аз съм, и няма друга като мене: няма да седя вдовица, нито ще изпитам загуба на деца“. (Соф 2:15) 9 Но внезапно, в един ден ще те сполети едното и другото – загуба на деца и вдовство; в пълна мярка ще те сполетят те, при всичкото множество на твоите вражби и голямата сила на твоите магии. (Ис 51:19) 10 Защото ти се надяваше на злодейството си и казваше: „никой ме не види“. Твоята мъдрост и твоето знание – те те отклониха от пътя, и ти си думаше в сърце: „аз съм, и няма никоя освен мене“. (Пс 61:9; Ис 30:12; Ез 28:2)

Пс 61:9Ис 30:12Ез 28:2

11 И ще те сполети бедствие: не ще узнаеш, откъде ще се подигне то, и ще те връхлети беда, която не ще бъдеш в сила да отблъснеш; и внезапно ще те сполети гибел, за която и не мислиш. 12 Стой си прочее с твоите магии и с многото си вражби, с които си се занимавала от младини: може би – ще си помогнеш, може би – ще устоиш. 13 Ти си уморена от многото си кроежи; нека излязат ония, които наблюдават небесата, звездобройци и предсказвачи по новолуния, и да те спасят от онова, що трябва да ти се случи. 14 Ето, те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка; не остана въглен да се погрее някой, нито огън, да си поседи пред него. (Йов 31:12; Ис 33:11) 15 Такива са станали за тебе ония, с които си се трудила, с които си търгувала от младините си. Всеки ударил по свой път; никой те не спасява.

English Standard Version

от Crossway

The Humiliation of Babylon

1 Come down and sit in the dust, O virgin daughter of Babylon; sit on the ground without a throne, O daughter of the Chaldeans! For you shall no more be called tender and delicate. (Пс 137:8; Ис 3:26; Ис 13:19; Ис 23:13; Ис 43:14; Ис 47:5; Ис 48:14)

Пс 137:8Ис 3:26Ис 13:19Ис 23:13Ис 43:14Ис 47:5Ис 48:14

2 Take the millstones and grind flour, put off your veil, strip off your robe, uncover your legs, pass through the rivers. (Съд 16:21; Ис 20:4; Мт 24:41) 3 Your nakedness shall be uncovered, and your disgrace shall be seen. I will take vengeance, and I will spare no one. 4 Our Redeemer—the Lord of hosts is his name— is the Holy One of Israel. (Ис 43:14) 5 Sit in silence, and go into darkness, O daughter of the Chaldeans; for you shall no more be called the mistress of kingdoms. (Ис 47:1; Ер 8:14) 6 I was angry with my people; I profaned my heritage; I gave them into your hand; you showed them no mercy; on the aged you made your yoke exceedingly heavy. (Ис 14:17; Ис 51:23; Зах 1:15) 7 You said, “I shall be mistress forever,” so that you did not lay these things to heart or remember their end. (Ис 47:1) 8 Now therefore hear this, you lover of pleasures, who sit securely, who say in your heart, “I am, and there is no one besides me; I shall not sit as a widow or know the loss of children”: (Ис 45:6; Ис 45:18; Ис 47:7; Ер 50:29; П Ер 1:1; Соф 2:15; Отк 18:7)

Ис 45:6Ис 45:18Ис 47:7Ер 50:29П Ер 1:1Соф 2:15Отк 18:7

9 These two things shall come to you in a moment, in one day; the loss of children and widowhood shall come upon you in full measure, in spite of your many sorceries and the great power of your enchantments. (Ис 47:12; Ис 51:19; Ер 50:31; Наум 3:4)

Ис 47:12Ис 51:19Ер 50:31Наум 3:4

10 You felt secure in your wickedness; you said, “No one sees me”; your wisdom and your knowledge led you astray, and you said in your heart, “I am, and there is no one besides me.” (Ис 45:6; Ис 45:18; Ер 50:29) 11 But evil shall come upon you, which you will not know how to charm away; disaster shall fall upon you, for which you will not be able to atone; and ruin shall come upon you suddenly, of which you know nothing. (Пс 35:8; Ер 51:41) 12 Stand fast in your enchantments and your many sorceries, with which you have labored from your youth; perhaps you may be able to succeed; perhaps you may inspire terror. (Ис 47:9) 13 You are wearied with your many counsels; let them stand forth and save you, those who divide the heavens, who gaze at the stars, who at the new moons make known what shall come upon you. (Ис 44:25; Дан 2:2; Дан 2:10) 14 Behold, they are like stubble; the fire consumes them; they cannot deliver themselves from the power of the flame. No coal for warming oneself is this, no fire to sit before! (Ис 10:17; Ис 41:2; Наум 1:10; Мал 4:1)

Ис 10:17Ис 41:2Наум 1:10Мал 4:1

15 Such to you are those with whom you have labored, who have done business with you from your youth; they wander about, each in his own direction; there is no one to save you.