от Bulgarian Bible Society1Тогава Иисус повика Рувимовото и Гадовото коляно и Манасиевото полуколяно и им каза:2вие изпълнихте всичко, що ви бе заповядал Моисей, раб Господен, и слушахте моите думи във всичко, що ви заповядах; (Чис 32:18; Вт 3:18)3вие не напущахте братята си през много дни доднес и изпълнихте, каквото трябваше да изпълните по заповедта на Господа, вашия Бог:4сега Господ, Бог ваш, успокои братята ви, както им бе говорил; и тъй, върнете се и си идете в шатрите, в земята на вашето владение, която ви даде Моисей, раб Господен, отвъд Иордан; (Чис 32:33; И Н 13:8)5само залягайте грижливо да изпълнявате заповедите и закона, който ви завеща Моисей, раб Господен: да обичате Господа, вашия Бог, да ходите по всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се привързвате към Него и да Му служите с всичкото си сърце и с всичк ата си душа. (Вт 8:6; Вт 10:12)6После Иисус ги благослови и ги отпусна, и те се разотидоха по шатрите си.7На едната половина от Манасиевото коляно Моисей даде дял във Васан, а на другата му половина Иисус даде дял с братята му отвъд Иордан, на запад. И когато Иисус ги отпусна в шатрите им и ги благослови, (Чис 32:33; И Н 13:8)8каза им: с голямо богатство се връщате в шатрите си, с голямо множество добитък, със сребро, със злато, с мед и с желязо, и с голямо множество дрехи; поделете с братята си плячката, взета от вашите врагове. (Чис 31:27; 1 Цар 30:26)9Тогава синовете Рувимови и синовете Гадови и полуколяното Манасиево се върнаха и потеглиха изсред синовете Израилеви от Силом, който е в Ханаанската земя, за да идат в земя Галаад, в земята на владението си, която получиха за владение по заповед Господня, дадена чрез Моисея.10Като дойдоха в околностите на Иордан, в Ханаанската земя, синовете Рувимови и синовете Гадови и полуколяното Манасиево съзидаха там, край Иордан, един жертвеник, жертвеник голям наглед. (И Н 18:17)11И чуха Израилевите синове да се говори: ето, синовете Рувимови и синовете Гадови и полуколяното Манасиево съзидаха жертвеник в Ханаанската земя, в околностите на Иордан, насрещу Израилевите синове.12Щом чуха това Израилевите синове, събра се цялото общество синове Израилеви в Силом, за да идат на война против тях. (Вт 13:12)13Първом обаче синовете Израилеви изпратиха при синовете Рувимови и при синовете Гадови и при полуколяното Манасиево в Галаадската земя Финееса, син на свещеник Елеазара,14и с него десет началника, по един родоначалник от всички Израилеви колена; всеки от тях беше родоначалник в хилядите Израилеви.15И те дойдоха при синовете Рувимови и при синовете Гадови и при полуколяното Манасиево в земя Галаад и им говориха и казаха:16тъй каза цялото общество Господне: какво престъпление сте направили пред (Господа) Бога Израилев, като сте отстъпили сега от Господа (Бога Израилев), съзидали сте си жертвеник и сте въстанали сега против Господа? (Лев 17:8)17Нима е малко за нас беззаконието Фегорово, от което не сме се очистили доднес и поради което пораза сполетя обществото Господне? (Чис 25:3; Вт 4:3)18а вие днес отстъпвате от Господа! Днес въставате против Господа, а утре (Господ) ще се разгневи на цялото общество Израилево;19ако пък земята на вашето владение ви се струва нечиста, минете в земята на владението Господне, в която се намира скинията Господня, вземете дял между нас, ала не въставайте против Господа, нито против нас въставайте, съзиждайки си друг жертвеник, освен жертвеника на Господа, нашия Бог; (И Н 18:1)20Заровият син Ахан не самичък ли извърши престъпление, като взе от заклетото, а гневът падна върху цялото общество Израилево? Не само той умря за беззаконието си. (И Н 7:1; 1 Лет 2:7)21В отговор на това синовете Рувимови и синовете Гадови и полуколяното Манасиево казваха на началниците на хилядите Израилеви:22Господ Бог на боговете, Господ Бог на боговете, Той знае, и Израил да знае! Ако въставаме и отстъпваме от Господа, нека Господ не ни пощади в тоя ден! (Вт 10:17; Пс 49:1)23Ако сме съзидали жертвеник, за да отстъпим от Господа (нашия Бог) или за да принасяме върху него всесъжение и хлебен принос и да извършваме върху него мирни жертви, нека Сам Господ съди!24Но ние направихме това от страх, да не би в по-сетнешно време вашите синове да кажат на нашите синове: „какво имате вие с Господа, Бога Израилев!25Господ отреди Иордан за граница между нас и вас, синове Рувимови и синове Гадови, вие нямате част в Господа“. Така синовете ви не биха допуснали нашите синове да почитат Господа.26Затова рекохме: да си съзидаме жертвеник не за всесъжение и не за жертви,27а за да бъде той между вас и нас, между по-сетнешните ни родове, свидетел, че ние можем да служим на Господа с наши всесъжения, с наши жертви и с наши благодарения, и за да не кажат в по-сетнешно време вашите синове на нашите синове: „вие нямате част в Господа“. (Бит 31:48; И Н 24:27)28Ние си думахме: ако тъй кажат нам и на нашите родове в по-сетнешно време, ние ще кажем: вижте подобието на жертвеника Господен, което са направили нашите бащи не за всесъжение и не за жертви, а за да бъде свидетел между вас и нас (и между синовете ни).29Далеч е от нас мисълта, да въставаме против Господа, и да отстъпяме сега от Господа, и да зидаме жертвеник за всесъжение и за хлебен принос, освен жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му.30Свещеник Финеес, (всички) началници на обществото и главатарите на хилядите Израилеви, които бяха с тях, като чуха думите, що говориха Рувимовите синове, Гадовите синове и Манасиевите синове, одобриха ги.31И Елеазаровият син свещеник Финеес рече на синовете Рувимови, на синовете Гадови и на синовете Манасиеви: днес узнахме, че Господ е между нас, че вие не сте извършили пред Господа това престъпление; сега избавихте синовете Израилеви от ръката Господня.32Тогава Елеазаровият син свещеник Финеес и началниците се върнаха от синовете Рувимови и от синовете Гадови (и от полуколяното Манасиево) в Ханаанската земя при синовете Израилеви и им донесоха отговор.33И Израилевите синове одобриха това, и благословиха синовете Израилеви Бога, като се отказаха да идат против тях на война, и да разорят земята, в която живееха синовете Рувимови и синовете Гадови (и полуколяното Манасиево).34И Рувимовите синове и Гадовите синове (и полуколяното Манасиево) нарекоха тоя жертвеник Ед[1], защото, казаха те, той е свидетел между нас, че Господ е Бог наш.
1At that time Joshua summoned the Reubenites and the Gadites and the half-tribe of Manasseh,2and said to them, “You have kept all that Moses the servant of the Lord commanded you and have obeyed my voice in all that I have commanded you. (Чис 32:20; Вт 3:18; И Н 1:16)3You have not forsaken your brothers these many days, down to this day, but have been careful to keep the charge of the Lord your God.4And now the Lord your God has given rest to your brothers, as he promised them. Therefore turn and go to your tents in the land where your possession lies, which Moses the servant of the Lord gave you on the other side of the Jordan. (И Н 11:23; И Н 13:8)5Only be very careful to observe the commandment and the law that Moses the servant of the Lord commanded you, to love the Lord your God, and to walk in all his ways and to keep his commandments and to cling to him and to serve him with all your heart and with all your soul.” (Вт 6:5; Вт 6:6; Вт 6:17; Вт 10:12; Вт 11:1; Вт 11:13; Вт 11:22; И Н 23:11)6So Joshua blessed them and sent them away, and they went to their tents. (И Н 14:13)7Now to the one half of the tribe of Manasseh Moses had given a possession in Bashan, but to the other half Joshua had given a possession beside their brothers in the land west of the Jordan. And when Joshua sent them away to their homes and blessed them, (И Н 17:5)8he said to them, “Go back to your tents with much wealth and with very much livestock, with silver, gold, bronze, and iron, and with much clothing. Divide the spoil of your enemies with your brothers.” (Чис 31:27; 1 Цар 30:24)9So the people of Reuben and the people of Gad and the half-tribe of Manasseh returned home, parting from the people of Israel at Shiloh, which is in the land of Canaan, to go to the land of Gilead, their own land of which they had possessed themselves by command of the Lord through Moses. (Чис 32:1; Чис 32:26; Чис 32:29)
The Eastern Tribes’ Altar of Witness
10And when they came to the region of the Jordan that is in the land of Canaan, the people of Reuben and the people of Gad and the half-tribe of Manasseh built there an altar by the Jordan, an altar of imposing size.11And the people of Israel heard it said, “Behold, the people of Reuben and the people of Gad and the half-tribe of Manasseh have built the altar at the frontier of the land of Canaan, in the region about the Jordan, on the side that belongs to the people of Israel.” (Вт 13:12)12And when the people of Israel heard of it, the whole assembly of the people of Israel gathered at Shiloh to make war against them. (Съд 20:1)13Then the people of Israel sent to the people of Reuben and the people of Gad and the half-tribe of Manasseh, in the land of Gilead, Phinehas the son of Eleazar the priest, (Изх 6:25; Чис 25:7; Съд 20:28)14and with him ten chiefs, one from each of the tribal families of Israel, every one of them the head of a family among the clans of Israel. (Чис 1:4)15And they came to the people of Reuben, the people of Gad, and the half-tribe of Manasseh, in the land of Gilead, and they said to them,16“Thus says the whole congregation of the Lord, ‘What is this breach of faith that you have committed against the God of Israel in turning away this day from following the Lord by building yourselves an altar this day in rebellion against the Lord? (Лев 17:8; Чис 14:9; Вт 12:13; И Н 22:18)17Have we not had enough of the sin at Peor from which even yet we have not cleansed ourselves, and for which there came a plague upon the congregation of the Lord, (Чис 25:3; Вт 4:3; Пс 106:28)18that you too must turn away this day from following the Lord? And if you too rebel against the Lord today then tomorrow he will be angry with the whole congregation of Israel. (Чис 16:22; И Н 22:16)19But now, if the land of your possession is unclean, pass over into the Lord’s land where the Lord’s tabernacle stands, and take for yourselves a possession among us. Only do not rebel against the Lord or make us as rebels by building for yourselves an altar other than the altar of the Lord our God. (И Н 18:1; И Н 22:16; И Н 22:18)20Did not Achan the son of Zerah break faith in the matter of the devoted things, and wrath fell upon all the congregation of Israel? And he did not perish alone for his iniquity.’” (И Н 7:1; И Н 7:5; И Н 22:18)21Then the people of Reuben, the people of Gad, and the half-tribe of Manasseh said in answer to the heads of the families of Israel,22“The Mighty One, God, the Lord! The Mighty One, God, the Lord! He knows; and let Israel itself know! If it was in rebellion or in breach of faith against the Lord, do not spare us today (Вт 10:17; 3 Цар 8:39)23for building an altar to turn away from following the Lord. Or if we did so to offer burnt offerings or grain offerings or peace offerings on it, may the Lord himself take vengeance. (Вт 18:19; 1 Цар 20:16)24No, but we did it from fear that in time to come your children might say to our children, ‘What have you to do with the Lord, the God of Israel? (И Н 4:6; И Н 4:21)25For the Lord has made the Jordan a boundary between us and you, you people of Reuben and people of Gad. You have no portion in the Lord.’ So your children might make our children cease to worship the Lord.26Therefore we said, ‘Let us now build an altar, not for burnt offering, nor for sacrifice,27but to be a witness between us and you, and between our generations after us, that we do perform the service of the Lord in his presence with our burnt offerings and sacrifices and peace offerings, so your children will not say to our children in time to come, “You have no portion in the Lord.”’ (Бит 31:48; Вт 12:5; Вт 12:17; И Н 22:34; И Н 24:27)28And we thought, ‘If this should be said to us or to our descendants in time to come, we should say, “Behold, the copy of the altar of the Lord, which our fathers made, not for burnt offerings, nor for sacrifice, but to be a witness between us and you.”’ (И Н 22:27)29Far be it from us that we should rebel against the Lord and turn away this day from following the Lord by building an altar for burnt offering, grain offering, or sacrifice, other than the altar of the Lord our God that stands before his tabernacle!” (И Н 22:16)30When Phinehas the priest and the chiefs of the congregation, the heads of the families of Israel who were with him, heard the words that the people of Reuben and the people of Gad and the people of Manasseh spoke, it was good in their eyes. (И Н 22:13; И Н 22:33)31And Phinehas the son of Eleazar the priest said to the people of Reuben and the people of Gad and the people of Manasseh, “Today we know that the Lord is in our midst, because you have not committed this breach of faith against the Lord. Now you have delivered the people of Israel from the hand of the Lord.” (Лев 26:11)32Then Phinehas the son of Eleazar the priest, and the chiefs, returned from the people of Reuben and the people of Gad in the land of Gilead to the land of Canaan, to the people of Israel, and brought back word to them. (И Н 22:10; И Н 22:15)33And the report was good in the eyes of the people of Israel. And the people of Israel blessed God and spoke no more of making war against them to destroy the land where the people of Reuben and the people of Gad were settled. (И Н 22:30; 1 Лет 29:20; Неем 8:6; Дан 2:19; Лк 2:28)34The people of Reuben and the people of Gad called the altar Witness, “For,” they said, “it is a witness between us that the Lord is God.” (И Н 22:27)