Деяния 22 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Мъже братя и отци! Чуйте сега моето оправдание пред вас. 2 А като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той каза: 3 аз съм човек иудеин, родом от Тарс Киликийски, но възпитан в тоя град при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога, както сте и вие всички днес. (Д А 5:34; Д А 21:20; Д А 21:39; Гал 1:14)

Д А 5:34Д А 21:20Д А 21:39Гал 1:14

4 Аз гоних до смърт последователите на това учение, като вързвах и предавах на затвор мъже и жени, (Д А 8:3; Д А 9:1; Д А 26:10)

Д А 8:3Д А 9:1Д А 26:10

5 както свидетелствува за мене първосвещеникът и всички стареи, от които като бях взел и писма до братята, отивах в Дамаск да докарам вързани в Иерусалим и тамошните, за да бъдат наказани. 6 Но, когато бях на път и наближавах до Дамаск, около пладне, изведнъж от небето ме огря силна светлина. (Д А 9:3; Д А 26:13) 7 Аз паднах на земята и чух глас, който ми думаше: Савле, Савле, що Ме гониш? 8 Аз пък отговорих: кой си Ти, Господине? А Той ми рече: Аз съм Иисус Назорей, Когото ти гониш. 9 Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха. 10 Тогава рекох: какво да правя, Господи? А Господ ми рече: стани та иди в Дамаск, и там ще ти бъде казано всичко, що ти е наредено да сториш. 11 И понеже от блясъка на оная светлина не можех да виждам, поведоха ме за ръка ония, които бяха с мене, и тъй дойдох в Дамаск. 12 А някой си Анания, мъж благочестив по Закона, с добро име между всички иудеи в Дамаск, 13 дойде при мене, застана и ми рече: брате Савле, прогледай! И аз тозчас прогледах и погледнах към него. 14 А той ми каза: Бог на нашите отци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуеш глас от устата Му, (Д А 18:9; Гал 1:12; 1 Йн 2:1)

Д А 18:9Гал 1:121 Йн 2:1

15 защото ще Му бъдеш свидетел пред всички човеци за онова, що си видял и чул. 16 И сега що се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса. 17 А когато се върнах в Иерусалим и се молех в храма, унесох се 18 и Го видях да ми казва: побързай та излез скоро от Иерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене. (Д А 9:15; 1 Кор 9:1; 1 Кор 15:8)

Д А 9:151 Кор 9:11 Кор 15:8

19 Аз пък отговорих: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе; 20 и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха. (Д А 7:58) 21 И каза ми: иди! Аз ще те пратя далеко – при езичниците. (Д А 9:15; Гал 1:16; 1 Тим 2:7; 2 Тим 1:11)

Д А 9:15Гал 1:161 Тим 2:72 Тим 1:11

22 До тая дума го слушаха, но след това издигнаха гласа си и викаха: премахни от земята един такъв! Той не бива да живее! 23 И понеже те крещяха, размятваха си дрехите и хвърляха прах във въздуха, 24 хилядникът заповяда да го водят в стана и поръча да го разпитват с бичуване, за да узнае, по коя причина викаха тъй против него. 25 Но, когато го разтегнаха с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден? 26 Като чу това стотникът, отиде та обади на хилядника и рече: гледай, какво правиш, защото тоя човек е римски гражданин. 27 Тогава хилядникът се приближи до него и рече: кажи ми, ти римски гражданин ли си? Той отговори: да. 28 А хилядникът каза: аз съм придобил това гражданство за много пари. Павел рече: аз пък съм се и родил такъв. 29 И начаса отстъпиха от него тия, които щяха да го разпитват. А и хилядникът, като узна, че той е римски гражданин, се уплаши, задето го бе вързал. 30 На другия ден, като желаеше да узнае навярно, в какво го обвиняват иудеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион, па доведе долу Павла и го изправи пред тях.

English Standard Version

от Crossway

1 “Brothers and fathers, hear the defense that I now make before you.” (Д А 7:2) 2 And when they heard that he was addressing them in the Hebrew language,^[1] they became even more quiet. And he said: (Д А 21:40) 3 “I am a Jew, born in Tarsus in Cilicia, but brought up in this city, educated at the feet of Gamaliel^[2] according to the strict manner of the law of our fathers, being zealous for God as all of you are this day. (Вт 33:3; 4 Цар 4:38; Лк 10:39; Йн 16:2; Д А 5:34; Д А 9:11; Д А 21:20; Д А 21:39; Д А 26:5; Рим 10:2; Рим 11:1; 2 Кор 11:22; Фил 3:5; Фил 3:6)

Вт 33:34 Цар 4:38Лк 10:39Йн 16:2Д А 5:34Д А 9:11Д А 21:20Д А 21:39Д А 26:5Рим 10:2Рим 11:12 Кор 11:22Фил 3:5Фил 3:6

4 I persecuted this Way to the death, binding and delivering to prison both men and women, (Д А 5:20; Д А 8:1; Д А 8:3; Д А 9:2; Д А 22:19; Д А 22:20; Д А 26:10)

Д А 5:20Д А 8:1Д А 8:3Д А 9:2Д А 22:19Д А 22:20Д А 26:10

5 as the high priest and the whole council of elders can bear me witness. From them I received letters to the brothers, and I journeyed toward Damascus to take those also who were there and bring them in bonds to Jerusalem to be punished. (Лк 22:66; Д А 9:1; Д А 28:21; 1 Тим 4:14)

Лк 22:66Д А 9:1Д А 28:211 Тим 4:14

6 “As I was on my way and drew near to Damascus, about noon a great light from heaven suddenly shone around me. (Д А 9:3; Д А 26:12) 7 And I fell to the ground and heard a voice saying to me, ‘Saul, Saul, why are you persecuting me?’ 8 And I answered, ‘Who are you, Lord?’ And he said to me, ‘I am Jesus of Nazareth, whom you are persecuting.’ (Д А 26:9) 9 Now those who were with me saw the light but did not understand^[3] the voice of the one who was speaking to me. (Дан 10:7; Д А 9:7) 10 And I said, ‘What shall I do, Lord?’ And the Lord said to me, ‘Rise, and go into Damascus, and there you will be told all that is appointed for you to do.’ (Д А 16:30) 11 And since I could not see because of the brightness of that light, I was led by the hand by those who were with me, and came into Damascus. 12 “And one Ananias, a devout man according to the law, well spoken of by all the Jews who lived there, (Д А 9:10; Д А 10:22; Д А 24:14) 13 came to me, and standing by me said to me, ‘Brother Saul, receive your sight.’ And at that very hour I received my sight and saw him. (Д А 9:17; Д А 9:18) 14 And he said, ‘The God of our fathers appointed you to know his will, to see the Righteous One and to hear a voice from his mouth; (Д А 3:13; Д А 3:14; Д А 9:15; Д А 9:17; Д А 22:15; Д А 22:18; Д А 26:16; 1 Кор 9:1; 1 Кор 15:8; Гал 1:12)

Д А 3:13Д А 3:14Д А 9:15Д А 9:17Д А 22:15Д А 22:18Д А 26:161 Кор 9:11 Кор 15:8Гал 1:12

15 for you will be a witness for him to everyone of what you have seen and heard. (Д А 4:20; Д А 22:14; Д А 23:11) 16 And now why do you wait? Rise and be baptized and wash away your sins, calling on his name.’ (Пс 51:2; Д А 2:38; Д А 9:14; Д А 9:18; 1 Кор 6:11; Евр 10:22)

Пс 51:2Д А 2:38Д А 9:14Д А 9:181 Кор 6:11Евр 10:22

17 “When I had returned to Jerusalem and was praying in the temple, I fell into a trance (Лк 18:10; Д А 3:1; Д А 9:26; Д А 10:10; Д А 11:5; Д А 26:20; 2 Кор 12:1)

Лк 18:10Д А 3:1Д А 9:26Д А 10:10Д А 11:5Д А 26:202 Кор 12:1

18 and saw him saying to me, ‘Make haste and get out of Jerusalem quickly, because they will not accept your testimony about me.’ (Д А 9:29) 19 And I said, ‘Lord, they themselves know that in one synagogue after another I imprisoned and beat those who believed in you. (Мт 10:17; Д А 22:4; Д А 26:11) 20 And when the blood of Stephen your witness was being shed, I myself was standing by and approving and watching over the garments of those who killed him.’ (Д А 7:58; Д А 8:1; Д А 26:10; Рим 1:32; Отк 2:13)

Д А 7:58Д А 8:1Д А 26:10Рим 1:32Отк 2:13

21 And he said to me, ‘Go, for I will send you far away to the Gentiles.’” (Д А 2:39; Д А 9:15)

Paul and the Roman Tribune

22 Up to this word they listened to him. Then they raised their voices and said, “Away with such a fellow from the earth! For he should not be allowed to live.” (Д А 21:36; Д А 25:24) 23 And as they were shouting and throwing off their cloaks and flinging dust into the air, 24 the tribune ordered him to be brought into the barracks, saying that he should be examined by flogging, to find out why they were shouting against him like this. (Д А 21:34; Д А 22:29; Д А 23:10) 25 But when they had stretched him out for the whips,^[4] Paul said to the centurion who was standing by, “Is it lawful for you to flog a man who is a Roman citizen and uncondemned?” (Д А 16:37) 26 When the centurion heard this, he went to the tribune and said to him, “What are you about to do? For this man is a Roman citizen.” 27 So the tribune came and said to him, “Tell me, are you a Roman citizen?” And he said, “Yes.” 28 The tribune answered, “I bought this citizenship for a large sum.” Paul said, “But I am a citizen by birth.” 29 So those who were about to examine him withdrew from him immediately, and the tribune also was afraid, for he realized that Paul was a Roman citizen and that he had bound him. (Д А 16:38; Д А 21:33; Д А 22:24; Д А 23:27)

Д А 16:38Д А 21:33Д А 22:24Д А 23:27

Paul Before the Council

30 But on the next day, desiring to know the real reason why he was being accused by the Jews, he unbound him and commanded the chief priests and all the council to meet, and he brought Paul down and set him before them. (Д А 22:24; Д А 23:28)