от Bulgarian Bible Society1А Иаков тръгна по пътя си. (И кога погледна, видя опълчено Божие опълчение.) И го срещнаха Ангели Божии. (Пс 33:8)2Като ги видя Иаков, рече: това е Божие опълчение. И нарече името на онова място Маханаим. (2 Цар 2:8)3И прати Иаков пред себе си вестители при брата си Исава в земята Сеир, в областта Едом, (Бит 14:6; Бит 36:8; Вт 2:5; Вт 2:22)4па им заповяда и рече: тъй кажете на господаря ми Исава: ето що казва твоят слуга Иаков: аз живях при Лавана и престоях досега; (Бит 31:38)5имам волове, осли и дребен добитък, слуги и слугини; и пратих да известят за мене на господаря ми (Исава), за да намеря аз (твоят слуга) благоволение пред очите ти.6И се върнаха вестителите при Иакова и рекоха: ходихме при брата ти Исава; той иде да те посрещне, и с него четиристотин души.7Иаков много се уплаши и се смути; и раздели на два стана човеците, които бяха с него, и дребния и едрия добитък и камилите.8И рече (Иаков): ако Исав нападне единия стан и го избие, другият може да се спаси.9И рече Иаков: Боже на отца ми Авраама и Боже на баща ми Исаака, Господи (Боже), Който ми каза: върни се в земята си, в отечеството си, и Аз ще ти сторя добро! (Бит 28:13; Бит 31:3; Бит 31:13)10Недостоен съм за всички милости и всички благодеяния, които си сторил на Твоя раб; защото с тояга преминах този Иордан, а сега имам два стана. (2 Цар 7:18)11Избави ме от ръцете на брата ми, от ръцете на Исава; защото аз се боя от него, да не би, като дойде, да убие мене (и) май ка с деца.12Ти рече: Аз ще ти правя добро и ще направя като морския пясък твоето потомство, което от множество не ще може да се изброи. (Бит 28:14; Пс 138:8)13И пренощува там Иаков през оная нощ. И взе от онова, що имаше (и прати) подарък на брата си Исава:14двеста кози, двайсет козли, двеста овци, двайсет овни,15трийсет дойни камили с техните камилчета, четирийсет крави, десет вола, двайсет ослици, десет осла.16И даде в ръцете на слугите си всяко стадо отделно и рече на слугите си: вървете пред мене и оставяйте разстояние от едно стадо до друго.17И заповяда на първия и рече: като те срещне брат ми Исав и те попита: чий си ти, къде отиваш и чие е това стадо (което върви) пред тебе? (Бит 33:8)18ти кажи: на твоя слуга Иакова; това е подарък, пратен на господаря ми Исава; ето, и сам той (иде) подир нас.19Същото (което на първия) заповяда и на втория, и на третия, и на всички, които вървяха след стадата, думайки: тъй кажете на Исава, кога го срещнете;20и кажете: ето, и слугата ти Иаков (иде) след нас. Защото той си рече: ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене, и после ще видя лицето му; може би, и ще ме приеме. (Пр 18:17; Пр 21:14)21И тръгнаха даровете пред него, а той през оная нощ нощува в стана.22И през нощта се дигна и, като взе двете си жени и двете си слугини и единайсетте си сина, преброди Иавок; (Чис 21:24; Вт 2:37)23и като ги взе, прекара ги през потока, прекара и всичко, що имаше.24И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори; (Ос 12:3)25и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше с Него.26И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш.27И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков.28И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш. (Бит 35:10)29Попита Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори: защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там. (Съд 13:18)30И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми. (Съд 8:8; 3 Цар 12:25)31И слънцето бе изгряло, когато той изминуваше Пенуел; и куцаше с бедрото си.32Затова и досега синовете Израилеви не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Онзи, Който се бори, беше се допрял до ставната жила на Иакововото бедро.
1Jacob went on his way, and the angels of God met him.2And when Jacob saw them he said, “This is God’s camp!” So he called the name of that place Mahanaim.[1] (И Н 5:14; И Н 21:38; 2 Цар 2:8; 2 Цар 17:24; 2 Цар 17:27; 3 Цар 2:8; Лк 2:13)3And Jacob sent[2] messengers before him to Esau his brother in the land of Seir, the country of Edom, (Бит 36:8; Вт 2:5; И Н 24:4)4instructing them, “Thus you shall say to my lord Esau: Thus says your servant Jacob, ‘I have sojourned with Laban and stayed until now.5I have oxen, donkeys, flocks, male servants, and female servants. I have sent to tell my lord, in order that I may find favor in your sight.’” (Бит 33:8; Бит 33:15)6And the messengers returned to Jacob, saying, “We came to your brother Esau, and he is coming to meet you, and there are four hundred men with him.” (Бит 33:1)7Then Jacob was greatly afraid and distressed. He divided the people who were with him, and the flocks and herds and camels, into two camps, (Бит 35:3)8thinking, “If Esau comes to the one camp and attacks it, then the camp that is left will escape.”9And Jacob said, “O God of my father Abraham and God of my father Isaac, O Lord who said to me, ‘Return to your country and to your kindred, that I may do you good,’ (Бит 28:13; Бит 31:3; Бит 31:13; Бит 31:42; Бит 31:53)10I am not worthy of the least of all the deeds of steadfast love and all the faithfulness that you have shown to your servant, for with only my staff I crossed this Jordan, and now I have become two camps. (2 Цар 7:18)11Please deliver me from the hand of my brother, from the hand of Esau, for I fear him, that he may come and attack me, the mothers with the children. (Пр 18:19)12But you said, ‘I will surely do you good, and make your offspring as the sand of the sea, which cannot be numbered for multitude.’” (Бит 28:13)13So he stayed there that night, and from what he had with him he took a present for his brother Esau, (Бит 43:11; Пр 17:8; Пр 18:16; Пр 19:6; Пр 21:14)14two hundred female goats and twenty male goats, two hundred ewes and twenty rams,15thirty milking camels and their calves, forty cows and ten bulls, twenty female donkeys and ten male donkeys.16These he handed over to his servants, every drove by itself, and said to his servants, “Pass on ahead of me and put a space between drove and drove.”17He instructed the first, “When Esau my brother meets you and asks you, ‘To whom do you belong? Where are you going? And whose are these ahead of you?’18then you shall say, ‘They belong to your servant Jacob. They are a present sent to my lord Esau. And moreover, he is behind us.’”19He likewise instructed the second and the third and all who followed the droves, “You shall say the same thing to Esau when you find him,20and you shall say, ‘Moreover, your servant Jacob is behind us.’” For he thought, “I may appease him[3] with the present that goes ahead of me, and afterward I shall see his face. Perhaps he will accept me.”[4]21So the present passed on ahead of him, and he himself stayed that night in the camp.
Jacob Wrestles with God
22The same night he arose and took his two wives, his two female servants, and his eleven children,[5] and crossed the ford of the Jabbok. (Вт 2:37; Вт 3:16; И Н 12:2)23He took them and sent them across the stream, and everything else that he had.24And Jacob was left alone. And a man wrestled with him until the breaking of the day. (Ос 12:3)25When the man saw that he did not prevail against Jacob, he touched his hip socket, and Jacob’s hip was put out of joint as he wrestled with him.26Then he said, “Let me go, for the day has broken.” But Jacob said, “I will not let you go unless you bless me.” (Мт 15:21; Лк 18:1)27And he said to him, “What is your name?” And he said, “Jacob.”28Then he said, “Your name shall no longer be called Jacob, but Israel,[6] for you have striven with God and with men, and have prevailed.” (Бит 33:4; Бит 35:10; 4 Цар 17:34; Ос 12:3)29Then Jacob asked him, “Please tell me your name.” But he said, “Why is it that you ask my name?” And there he blessed him. (Съд 13:18)30So Jacob called the name of the place Peniel,[7] saying, “For I have seen God face to face, and yet my life has been delivered.” (Бит 16:13; Изх 24:10; Изх 33:20; Вт 5:24; Съд 6:22; Съд 13:22; Ис 6:5)31The sun rose upon him as he passed Penuel, limping because of his hip. (Съд 8:8; Съд 8:17; 3 Цар 12:25)32Therefore to this day the people of Israel do not eat the sinew of the thigh that is on the hip socket, because he touched the socket of Jacob’s hip on the sinew of the thigh.