от Bulgarian Bible Society1След това Давид попита Господа, думайки: да отида ли в някой от Иудините градове? И Господ му каза: иди. Давид пак попита: къде да ида? И Той му рече: в Хеврон. (1 Цар 23:2; 1 Цар 30:7)2И Давид отиде там с двете си жени: изреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша Навалова жена. (1 Цар 25:42)3Давид заведе и людете, които бяха с него, всекиго с челядта му, и се заселиха в град Хеврон.4И дойдоха мъжете Иудини и там помазаха Давида за цар над Иудиния дом. И обадиха на Давида, че жителите от Иавис Галаадски погребали Саула. (1 Цар 31:11; 1 Мак 2:57)5И Давид прати пратеници до жителите на Иавис Галаадски да им кажат: благословени да сте пред Господа, задето сте сторили тая милост на господаря си Саула (помазаника Господен), и сте го погребали (и сина му Ионатана); (1 Цар 15:13)6и сега нека Господ ви възнагради с милост и истина; и аз ще ви сторя добро, задето сте направили това;7сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете храбри, защото господарят ви Саул умря, и домът Иудин помаза мене за цар над себе си.8Но Авенир, Ниров син и началник над Сауловата войска, взе Иевостея, Сауловия син, заведе го в Маханаим, (1 Цар 14:50; 1 Цар 17:55)9и го направи цар над Галаад, Ашур и Изреел, над Ефрема и Вениамина и над цял Израил. (Чис 32:40; И Н 19:18)10Иевостей, Сауловият син, беше на четирийсет години, когато се възцари над Израиля, и царува две години. Само Иудиният дом остана с Давида.11Всичкото време, през което Давид царува в Хеврон над Иудиния дом, беше седем години и шест месеци. (2 Цар 5:5)12И отиде Авенир, Нировият син, и слугите на Сауловия син Иевостея, от Маханаим в Гаваон. (И Н 9:3; И Н 21:17)13Излезе и Иоав, син Саруев, с Давидовите слуги и се срещнаха при Гаваонския водоем, и застанаха едните на едната страна на водоема, а другите – на другата страна на водоема. (Ер 41:12)14И Авенир каза на Иоава: нека станат момците и се поборят пред нас. И Иоав рече: нека станат.15И станаха, та отидоха дванайсет вениаминци от страна на Иевостея, Сауловия син, и дванайсет Давидови слуги.16Те се хванаха един другиго за главите, забиха един другиму меч в хълбока и паднаха заедно. И това място биде наречено Хелкат-Хацурим, което е в Гаваон.17И в оня ден стана много жестоко сражение, и Авенир с израилските люде биде поразен от Давидовите слуги.18Там бяха тримата синове на Саруя: Иоав, Авеса и Асаил. А Асаил беше с леки нозе, като сърна в полето. (1 Лет 2:16)19Асаил погна Авенира и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво от стъпките на Авенира.20Авенир се озърна назад и каза: ти ли си, Асаиле? Той отговори: аз съм.21И Авенир му каза: отбий се надясно или наляво, избери си едного от момците и вземи си неговото оръжие. Но Асаил не рачи да го остави.22И Авенир повторно каза на Асаила: остави ме, да те не поваля на земята; с какво лице тогава ще се явя пред брата ти Иоава?23(И бива ли това? Върни се при брата си Иоава.) Но оня не рачи да отстъпи. Тогава Авенир обърна копието и го прободе в корема; копието премина през него, и той падна там и умря на мястото. Всички, които минаваха през онова място, дето бе паднал и умрял Асаил, се спираха. (2 Цар 3:27)24Иоав и Авеса гониха Авенира. Слънцето бе вече залязло, когато стигнаха до хълм Ама, срещу Гиах, на пътя за Гаваонската пустиня.25И вениаминци се събраха около Авенира и съставиха войска и застанаха на връх един хълм.26И Авенир извика към Иоава и каза: вечно ли меч ще изтребва? Или не знаеш, че сетнините ще бъдат горчиви? И кога ще кажеш на людете си да престанат да гонят братята си?27И Иоав рече: жив Бог! ако ти не бе говорил инак, още тая заран людете щяха да престанат да гонят братята си.28И Иоав затръби с тръба, и целият народ се спря, и не гониха вече израилтяните; битката престана. (2 Цар 18:16)29Авенир пък и людете му вървяха през равнината цялата оная нощ, преминаха Иордан, минаха през цял Битрон и стигнаха в Маханаим.30Върна се и Иоав от гонитбата на Авенира и събра всичкия народ, и от Давидовите слуги, освен Асаила, липсваха деветнайсет души.31А Давидовите слуги поразиха вениаминци и Авенировите люде, от които паднаха триста и шейсет души.32И взеха Асаила и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Иоав с людете си вървя цяла нощ и призори стигна в Хеврон.