от Bulgarian Bible Society1(Когато се закрепи царството в ръцете на Соломона) Соломон се сроди с фараона, египетския цар, и си взе фараоновата дъщеря и я въведе в Давидовия град, докле построи дома си, дома Господен и стените около Иерусалим. (3 Цар 7:8)2Народът още принасяше жертви по оброчищата, понеже до онова време не беше построен дом на името Господне. (Лев 17:4; 2 Лет 33:17)3Соломон възлюби Господа, като ходеше по наредбите на баща си Давида, но и той принасяше жертви и кадеше по оброчищата.4И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, понеже там беше главният жертвеник. Хиляда всесъжения принесе Соломон върху тоя жертвеник. (1 Лет 16:39; 2 Лет 1:3)5В Гаваон Господ се яви нощем Соломону насъне; и рече Бог: искай, каквото желаеш да ти дам. (3 Цар 9:2; 2 Лет 1:7)6Соломон каза: Ти стори велика милост на Твоя раб баща ми Давида; и задето той ходеше пред Тебе по истина и правда и с искрено сърце пред Тебе, Ти му запази тая велика милост и му подари син, който да седи на престола му, както това е днес; (1 Лет 28:5; 2 Лет 1:8; Прем 9:7)7и днес, Господи, Боже мой, Ти постави за цар Твоя раб вместо баща ми Давида, но аз съм малко момче, не зная ни да излизам, ни да влизам. (Ер 10:23)8И Твоят раб е всред Твоя народ, който си избрал, народ тъй многоброен, че поради множеството му не може ни да се преброи, ни да се изгледа; (2 Лет 1:9)9дай, прочее, на Твоя раб разумно сърце, за да съди Твоя народ и да различава, що е добро и що е зло; защото, кой може да управлява тоя многоброен Твой народ? (Прем 6:21)10И угодно биде Господу, дето Соломон поиска това.11И Бог му каза: задето поиска това, и не поиска за себе си дълъг живот, не поиска богатство, не поиска душите на твоите врагове, а си поиска разум, за да умееш да съдиш, –12ето, Аз ще сторя по думата ти: ето, давам ти мъдро и разумно сърце, тъй че подобен на тебе не е имало преди тебе, и след тебе няма да се издигне подобен на тебе; (3 Цар 4:29; 3 Цар 5:12; 3 Цар 10:23)13и това, което ти не поиска, Аз ти давам, – и богатство, и слава, тъй че не ще има подобен на тебе между царете през всички твои дни; (Прем 7:11)14и ако ходиш по Моя път, като пазиш Моите наредби и Моите заповеди, както ходи баща ти Давид, ще продължа и твоите дни. (Лев 18:5; Пс 90:16; Пр 3:16)15Соломон се пробуди, и ето, това беше сън. И отиде в Иерусалим, та застана (пред жертвеника) при ковчега на завета Господен, принесе всесъжения, извърши мирни жертви и даде голямо угощение на всичките си служители.16Тогава дойдоха при царя две жени блудници и се изправиха пред него.17И едната жена каза: о, господарю мой! Аз и тая жена живеем в една къща, и родих при нея в тая къща;18на третия ден, след като родих, роди и тая жена; ние бяхме заедно, и в къщата при нас нямаше никой външен човек; само ние двете бяхме в къщата.19През нощта умря синът на тая жена, защото бе легнала връз него,20и тя станала през нощта, взела моя син от мене, когато аз, твоята рабиня, съм спала, и го турила до гърдите си, а своя мъртъв син турила до моите гърди;21сутринта станах да накърмя сина си, и ето, той беше мъртъв; а когато на виделина се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.22Другата жена каза: не, моят син е живият, а твоят син е умрелият. А тя и казваше: не, твоят син е умрелият, а моят е живият. И се препираха тъй пред царя.23Царят каза: тая говори: моят син е живият, а твоят е умрелият; а оная говори: не, твоят син е умрелият, а моят син е живият.24И царят каза: дайте ми меч. И донесоха на царя меч.25И царят каза: разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.26И отговори на царя оная жена, чийто беше живият син, защото цялата и вътрешност се бе развълнувала от жалост към нейния син: о, господарю мой! Дайте и това дете живо и го не убивайте. А другата казваше: нека не бъде ни мое, ни твое, сечете. (Ис 49:15)27И царят отговори и рече: дайте на тая живото дете, и го не убивайте: тя е негова майка. (Пр 16:10)28И цял Израил чу за съда, как царят отсъди. И наченаха да се боят от царя, защото видяха, че има мъдрост Божия в него, за да извършва съд. (Прем 8:4)
1А Соломон се сроди с египетския цар фараон, като взе фараоновата дъщеря; царят я доведе да живее в Давидовия град, докато завърши съграждането на своя дом, на ГОСПОДНИЯ дом и на стената около Йерусалим. (2 Цар 5:7; 3 Цар 6:1; 3 Цар 7:1; 3 Цар 7:8; 3 Цар 9:15; 3 Цар 9:19; 3 Цар 9:24)2Но народът принасяше жертви по високите места, понеже до онова време нямаше дом, съграден за ГОСПОДНЕТО име. (Лев 17:3; Вт 12:2; Вт 12:4; Вт 12:5; 3 Цар 22:43)3И Соломон възлюби ГОСПОДА и ходеше в повеленията на баща си Давид. Само че принасяше жертви и кадеше по високите места. (Вт 6:5; Вт 30:16; Вт 30:20; 3 Цар 3:6; 3 Цар 3:14; Пс 31:23; Рим 8:28; 1 Кор 8:3)4Един ден царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това беше главното високо място. Соломон принесе хиляда всеизгаряния на онзи жертвеник. (1 Лет 16:39; 2 Лет 1:3)5А в Гаваон ГОСПОД се яви на Соломон на сън през нощта. Бог му каза: Искай каквото желаеш да ти дам. (Чис 12:6; 3 Цар 9:2; 2 Лет 1:7; Мт 1:20; Мт 2:13; Мт 2:19)6А Соломон отговори: Ти показа голяма милост към слугата Си, баща ми Давид, понеже той ходи пред Тебе във вярност, правда и сърдечна правота спрямо Тебе. Ти си запазил за него тази голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес. (3 Цар 1:48; 3 Цар 2:4; 3 Цар 9:4; 4 Цар 20:3; 2 Лет 1:8; Пс 15:2)7Сега, ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давид. А аз съм малко момче; не зная как да постъпвам[1]. (Чис 27:17; 1 Лет 29:1)8Слугата Ти е сред Твоя народ, който Ти си избрал, народ многоброен, който поради множеството си не може да се изброи, нито да се пресметне. (Бит 13:16; Бит 15:5; Вт 7:6)9И така, дай на слугата Си разумно сърце, за да съди народа Ти, за да различава между добро и зло. Защото кой може да съди този Твой голям народ?! (2 Лет 1:10; Пс 72:1; Пс 72:2; Пр 2:3; Евр 5:14; Як 1:5)10Тези думи бяха угодни на Господа, понеже Соломон поиска именно това.11И Бог му каза: Понеже ти поиска това, а не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, а поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие, (Як 4:3)12ето, сторих според желанието ти. Дадох ти мъдро и разумно сърце, така че преди тебе не е имало подобен на тебе, нито след тебе ще се издигне подобен на теб. (3 Цар 4:29; 3 Цар 5:12; 3 Цар 10:24; Екл 1:16; 1 Йн 5:14; 1 Йн 5:15)13А при това ти дадох и каквото не си поискал – и богатство, и слава, така че между царете няма да има подобен на тебе през всичките ти дни. (3 Цар 4:21; 3 Цар 4:24; 3 Цар 10:23; 3 Цар 10:25; Пр 3:16; Мт 6:33; Еф 3:20)14Ако ходиш в Моите пътища и пазиш наредбите и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти. (3 Цар 15:5; Пс 91:16; Пр 3:2)15Соломон се събуди и разбра, че това беше сън. След това дойде в Йерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертва всеизгаряния, принесе мирни приноси и направи угощение за всичките си слуги. (Бит 40:20; Бит 41:7; 3 Цар 8:65; Ест 1:3; Дан 5:1; Мк 6:21)
Соломон съди с мъдрост
16Тогава при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него. (Чис 27:2)17Едната жена каза: О, господарю мой! Аз и тази жена живеем в една къща. И аз родих, докато живеех с нея в къщата.18А на третия ден, след като родих аз, роди и тази жена. Ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме вътре.19И през нощта синът на тази жена умрял, понеже легнала върху него.20А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от мене, докато слугинята ти спеше, и го сложила на своя скут, а своя мъртъв син сложила на моята пазва.21И призори, като станах, за да накърмя сина си, той беше мъртъв. Но на сутринта, като го разгледах, видях, че не беше моят син, когото бях родила.22А другата жена каза: Не, живият е моят син, а мъртвият е твоят син. А първата жена каза: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така двете се препираха пред царя.23Тогава царят каза: Едната от вас казва: Този, живият, е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата твърди: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.24Царят нареди: Донесете ми меч. И донесоха меч пред царя.25И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната майка и половината на другата.26Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето и я заболя за сина и): О, господарю мой! Дай на нея живото дете и не го убивай. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разделете го. (Бит 43:30; Ис 49:15; Ер 31:20; Ос 11:8)27Тогава царят отговори: Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тази жена е майка му.28И целият Израил чу за съда, който царят отсъди. И се бояха от царя, защото видяха, че в него имаше Божия мъдрост, за да раздава правосъдие. (3 Цар 3:9; 3 Цар 3:11; 3 Цар 3:12)