от Bulgarian Bible Society1Наближи време да умре Давид, и той завеща на сина си Соломона, думайки:2ето, аз заминавам по пътя на целия свят, а ти бъди твърд, бъди и мъжествен (И Н 23:14)3и пази завета на Господа, твоя Бог, като ходиш по Неговите пътища и пазиш повелите Му и заповедите Му, съдбите Му и наредбите Му, както е написано в Моисеевия закон, за да бъдеш благоразумен във всичко, каквото и да правиш, и навред, където и да се обърнеш, (И Н 22:3; 1 Лет 28:9)4та Господ да изпълни думата Си, що бе казал за мене, думайки: ако твоите синове пазят пътищата си, за да вървят пред Мене в истината от все сърце и от все душа, няма да липсва мъж от тебе на Израилевия престол. (3 Цар 8:23; 3 Цар 8:25; Пс 131:12)5Още: ти знаеш, що ми стори Саруевият син Иоав, как постъпи с двамата воеводи на израилската войска, с Нировия син Авенира и с Иетеровия син Амесая, как ги уби и проля в мирно време кръв като в бой, и с бойна кръв обагри пояса на кръста си и обущата на нозете си; (2 Цар 3:27; 2 Цар 20:10)6постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш седината му смиром в преизподнята.7А на синовете на галаадеца Верзелия стори милост, та да бъдат между ония, които се хранят от твоята трапеза, понеже те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома. (2 Цар 19:31)8Ето, при тебе е и Семей, син на вениаминеца Гера от Бахурим; той ме хулеше с тежки хули, когато отивах в Маханаим; но той излезе насреща ми при Иордан, и аз му се заклех в Господа, думайки: няма да те погубя с меч. (2 Цар 16:13; 2 Цар 19:16; 3 Цар 2:23)9Но ти го не оставяй ненаказан, понеже си мъдър човек и знаеш какво трябва да направиш с него, та да свалиш седината му окървавена в преизподнята.10И Давид почина при отците си и биде погребан в Давидовия град. (Д А 2:29; Д А 13:36)11Давид царува над Израиля четирийсет години: в Хеврон царува седем години и в Иерусалим царува трийсет и три години. (2 Цар 5:4; 1 Лет 29:26)12Тогава Соломон седна на престола на баща си Давида, и царуването му беше много крепко. (1 Лет 29:23)13И Адония, Агитин син, дойде при Вирсавия, Соломонова майка (и и се поклони). Тя попита: с мир ли си дошъл? Той отговори: с мир.14И той каза: имам нещо да ти кажа. Тя отговори: казвай.15И той каза: ти знаеш, че царството се падаше на мене, и цял Израил обръщаше погледите си към мене, като към бъдещ цар; но царството отиде от мене и се падна на брата ми, понеже това му беше от Господа. (3 Цар 1:5; 1 Лет 22:9)16Сега те моля за едно; не ми отказвай. Тя му рече: говори.17И той каза: моля те, поговори на цар Соломона, понеже той няма да ти откаже, да ми даде за жена сунамитката Ависага. (3 Цар 1:3)18Вирсавия отговори: добре, аз ще поговоря на царя за тебе.19И Вирсавия влезе при цар Соломона да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони и се и седна на престола си. Поставиха престол и за царевата майка, и тя седна нему отдясно20и рече: една малка молба имам към тебе, не ми отказвай. А царят и отговори: искай, майко, няма да ти откажа.21И тя каза: дай сунамитката Ависага за жена на брата си Адония.22Цар Соломон отговори и рече майци си: а защо искаш сунамитката Ависага за Адония? Поискай за него и царството, понеже той ми е по-голям брат, откъм него са свещеник Авиатар и Саруевият син Иоав (военачалник, приятел). (3 Цар 1:7)23И цар Соломон се закле в Господа, думайки: това и това да ми стори Бог и още повече да стори, ако Адония не е казал тия думи против душата си.24А сега, – жив ми Господ, Който ме укрепи и постави върху престола на баща ми Давида и Който ми основа дом, както Той бе говорил, – сега Адония трябва да умре. (2 Цар 7:12; 2 Цар 7:27)25И цар Соломон изпрати Иодаевия син Ванея, който го удари, и той умря.26На свещеник Авиатара царят каза: иди си в Анатот на нивата си; ти заслужаваш смърт, но сега няма да те погубя, понеже си носил ковчега на Господа Бога пред баща ми Давида, и си търпял всичко, що е търпял баща ми. (Чис 4:15; И Н 21:18; Ер 1:1)27И Соломон отстрани Авиатара от Господнето свещенство, и се изпълни словото на Господа, което бе казал за Илиевия дом в Силом. (1 Цар 2:31)28Дойде слух за това до Иоава, – понеже Иоав държеше страната на Адония, а не държеше страната на Соломона, – и Иоав побягна в Господнята скиния и се хвана за роговете на жертвеника. (3 Цар 1:50)29Обадиха на цар Соломона, че Иоав побягнал в Господнята скиния и че е при жертвеника. Соломон изпрати Иодаевия син Ванея, думайки: иди, убий го (и го погреби).30Ванея дойде в Господнята скиния и му рече: тъй каза царят: излизай. А оня отговори: не, аз искам тук да умра. Ванея обади това на царя, като каза: тъй рече Иоав и тъй ми отговори.31Царят му рече: направи, както е той казал: убий го и го погреби, и проляната от Иоава невинна кръв ще умиеш от мене и от дома на баща ми; (Изх 21:14; 2 Цар 23:20)32Господ да обърне кръвта му върху неговата глава, задето уби двама невинни и по-добри от него мъже: той погуби с меч, без знанието на баща ми Давида, Нировия син Авенира, военачалник израилски, и Иетеровия син Амесая, военачалник иудейски; (2 Цар 3:27; 2 Цар 3:37; 2 Цар 20:10)33нека кръвта им се обърне върху главата на Иоава и върху главата на потомството му довека, а на Давида, и на потомството му, и на дома му, и на престола му нека бъде мир от Господа довека! (Бит 9:6; Мт 26:52; Отк 13:10)34И отиде Иодаевият син Ванея, удари Иоава и го уби; и тоя биде погребан в къщата си, в пустинята. (2 Цар 3:39)35Тогава цар Соломон постави Иодаевия син Ванея над войската вместо него; (а управлението на царството беше в Иерусалим,) свещеник Садока пък царят остави (за първосвещеник) вместо Авиатара. (Господ даде на Соломона разум, твърде голяма мъдрост и обширен ум като пясъка при морето. И Соломон имаше разум по-голям от разума на всички синове на Изток и на всички мъдри египтяни. Той си взе за жена фараоновата дъщеря и я въведе в Давидовия град, докле построи дома си и, преди всичко, дома Господен и стените около Иерусалим; в седем години завърши той строежа. Соломон имаше седемдесет хиляди души преносвачи на товари и осемдесет хиляди каменоделци в планините. И Соломон направи море и подпорки, големи бани и стълбове, извор в двора и медно море, съгради кула и укрепленията и и раздели Давидовия град. Тогава фараоновата дъщеря мина от Давидовия град в своя дом, който той и построи; след това Соломон съгради стени около града. Соломон принасяше три пъти в годината всесъжение и мирни жертви върху жертвеника, който съгради Господу, и кадеше пред Господа върху него и завърши строежа на дома. Главните разпоредници над Соломоновите работи бяха три хиляди и шестстотин, и те управляваха народа, който извършваше работите. Той построи Асур и Магдон, Газер, Горний Веторон и Валалат; но тия градове той съгради, след като бе построил Господния дом и стените около Иерусалим. Още през живота си Давид завеща на Соломона, думайки: ето при тебе е Семей, син на Гера, Иеминиев син от Бахурим; той ме хулеше с тежка хула, когато отивах за Маханаим; но той излезе насреща ми при Иордан, и аз му се заклех в Господа, думайки: няма да те погубя с меч; но ти го не оставяй ненаказан, понеже си мъдър човек и знаеш, какво трябва да сториш с него, за да свалиш седината му окървавена в преизподнята.) (3 Цар 2:8; 3 Цар 4:29; 3 Цар 5:15; 3 Цар 6:38; 3 Цар 9:15; 3 Цар 9:17; 3 Цар 9:24; 3 Цар 11:27)36Царят изпрати, та повика Семея и му каза: построй си дом в Иерусалим и живей тука и никъде на излизай оттука;37и знай, че в оня ден, в който излезеш и минеш поток Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде върху твоята глава. (2 Цар 15:23; 4 Цар 23:4; Йн 18:1)38И Семей каза на царя: добре; както заповяда моят цар-господар, тъй ще направи твоят раб. И Семей живя в Иерусалим дълго време.39Но след три години се случи, че двама Семееви роби избягаха при гетския цар Анхуса, Маахов син. И обадиха на Семея, думайки: ето твоите роби са в Гет. (1 Цар 21:10; 1 Цар 27:2)40Семей стана, оседла осела си и тръгна за Гет при Анхуса да търси робите си. Семей се върна и доведе робите си от Гет.41И обадиха на Соломона, че Семей е ходил от Иерусалим в Гет и се върнал.42Тогава царят изпрати, та повика Семея и му рече: не ти ли се заклех в Господа и не ти ли обявих, думайки: знай, че в оня ден, в който излезеш и отидеш някъде, непременно ще умреш? И ти ми отговори: добре;43а защо не спази заповедта, що ти дадох пред Господа с клетва?44И царят рече на Семея: ти знаеш и знае сърцето ти всичкото зло, което си сторил на баща ми Давида; нека прочее Господ обърне злобата ти върху твоята глава! (2 Цар 16:5; 2 Цар 19:23)45А цар Соломон да бъде благословен, и Давидовият престол да стои твърдо пред Господа довека! (1 Мак 2:57)46И царят заповяда на Иодаевия син Ванея, и той отиде, та порази Семея и той умря.
1Когато наближи времето на Давид да умре, той заръча на сина си Соломон: (Бит 47:29; Вт 31:14)2Аз отивам по пътя на целия свят. Ти се крепи и бъди мъжествен. (Вт 17:19; Вт 17:20; И Н 23:14)3Пази заръките на ГОСПОДА, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази наредбите Му, заповедите Му, законите Му и свидетелствата Му, както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш, и накъдето и да се обръщаш; (Вт 29:9; И Н 1:7; 1 Лет 22:12; 1 Лет 22:14)4за да утвърди ГОСПОД думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху израилския престол. (2 Цар 7:12; 2 Цар 7:13; 2 Цар 7:25; 3 Цар 8:25; 4 Цар 20:3; Пс 132:12)5Освен това ти знаеш какво направи Йоав, Саруиният син, на двамата военачалници на израилските войски – на Авенир, Нировия син, и на Амаса, Етеровия син, които уби, като проля кръв в мирно време и обагри с кръв пояса, който беше около кръста му, и обувките, които бяха на краката му. (2 Цар 3:27; 2 Цар 3:39; 2 Цар 18:5; 2 Цар 18:12; 2 Цар 18:14; 2 Цар 19:5; 2 Цар 20:10)6Постъпвай според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба. (3 Цар 2:9; Пр 20:26)7Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай и нека те бъдат между онези, които ядат на трапезата ти. Защото с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брат ти Авесалом. (2 Цар 9:7; 2 Цар 9:10; 2 Цар 17:27; 2 Цар 19:28; 2 Цар 19:31; 2 Цар 19:38)8Ето, с теб е вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Той обаче слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в ГОСПОДА: Няма да те убия с меч. (2 Цар 16:5; 2 Цар 19:18; 2 Цар 19:23)9Сега не го смятай за невинен, защото си мъдър човек и знаеш какво трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба. (Бит 42:38; Бит 44:31; Изх 20:7; Йов 9:28)10Така Давид заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град. (2 Цар 5:7; 3 Цар 1:21; Д А 2:29; Д А 13:36)11А времето, през което Давид царува над Израил, беше четиридесет години. Седем години царува в Хеврон и тридесет и три години – в Йерусалим. (2 Цар 5:4; 1 Лет 29:26; 1 Лет 29:27)
Начало на царуването на Соломон
12Соломон седна на престола на баща си Давид; и царството му се закрепи твърдо. (1 Лет 29:23; 2 Лет 1:1)13Тогава Адония, Агитиният син, дойде пред Витсавее, Соломоновата майка. А тя попита: С мир ли идваш? И той отговори: С мир. (1 Цар 16:4; 1 Цар 16:5)14После Адония каза: Имам да ти кажа едно нещо. Тя отвърна: Казвай.15Тогава той започна: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си с очакване да царувам. Царството обаче се отклони и се падна на брат ми, защото от ГОСПОДА му дойде. (3 Цар 1:5; 1 Лет 22:9; 1 Лет 22:10; 1 Лет 28:5; Пр 21:30; Дан 2:21)16Сега имам една молба към тебе; не ми я отказвай. И тя му отговори: Казвай.17Адония проговори: Кажи, моля те, на цар Соломон (защото няма да ти откаже) да ми даде за жена сунамката Ависага. (3 Цар 1:3; 3 Цар 1:4)18А Витсавее каза: Добре; ще говоря за тебе на царя.19И така, Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана да я посрещне и и се поклони; после, като седна на престола си, каза да положат престол и за царската майка; и тя седна отдясно му. (Изх 20:12; Пс 45:9)20Тогава тя каза: Една малка молба имам към тебе; не ми я отказвай. А царят и отговори: Искай, майко моя, защото няма да ти откажа.21И тя каза: Нека сунамката Ависага бъде дадена на брат ти Адония за жена.22Но цар Соломон запита майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството (защото ми е по-голям брат); да! – за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, Саруиния син. (3 Цар 1:7)23Тогава цар Соломон се закле в ГОСПОДА: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако Адония не е изговорил тези думи против живота си. (Рут 1:17)24Сега се заклевам в живота на ГОСПОДА, Който ме утвърди и ме постави да седна на престола на баща ми Давид и Който ми направи дом, както е обещал, днес Адония непременно ще бъде умъртвен. (2 Цар 7:11; 2 Цар 7:13; 1 Лет 22:10)25И така, цар Соломон прати Ваная, Йодаевия син, да изпълни заповедта му, който нападна Адония и го уби.26А на свещеника Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивите си. Въпреки че заслужаваш смърт, сега няма да те убия, понеже ти си носил ковчега на Господа ЙЕХОВА пред баща ми Давид и понеже си изстрадал всичко, което е изстрадал и баща ми. (И Н 21:18; 1 Цар 22:20; 1 Цар 22:23; 1 Цар 23:6; 2 Цар 15:24; 2 Цар 15:29)27Така Соломон отблъсна Авиатар да не бъде свещеник на ГОСПОДА, за да се изпълни словото, което ГОСПОД беше говорил в Сило за Илиевия дом. (1 Цар 2:31)28А когато за това стигна слух до Йоав (защото Йоав поддържаше Адония, макар и да не беше на страната на Авесалом), Йоав побегна в ГОСПОДНИЯ шатър и се хвана за роговете на жертвеника. (3 Цар 1:7; 3 Цар 1:50)29И известиха на цар Соломон: Йоав побегна в ГОСПОДНИЯ шатър и е при жертвеника. Тогава Соломон прати Ваная, Йодаевия син, като каза: Иди, нападни го.30И така, Ваная отиде в ГОСПОДНИЯ шатър и каза на Йоав: Така казва царят: Излез. А той отговори: Не, тук ще умра. И Ваная извести на царя: Така каза Йоав и такъв отговор ми даде.31А царят му каза: Направи, както е казал; нападни го и го погреби, за да изгладиш от мен и от бащиния ми дом невинната кръв, която Йоав е пролял. (Изх 21:14; Чис 35:33; Вт 19:13; Вт 21:8; Вт 21:9)32ГОСПОД ще върне пролятата от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже, по-праведни и по-добри от него, и ги уби с меч, без да знае баща ми Давид: Авенир, Нировия син, израилския военачалник, и Амаса, Етеровия син, Юдовия военачалник. (Съд 9:24; Съд 9:57; 2 Цар 3:22; 2 Цар 20:10; 2 Лет 21:13; Пс 7:16)33Така кръвта им ще се възвърне върху Йоавовата глава и върху главата на потомството му довека. А на Давид, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от ГОСПОДА довека. (2 Цар 3:29; Пр 25:5)34Тогава Ваная, Йодаевият син, влезе, нападна го и го уби. И Йоав беше погребан у дома си в пустинята.35Вместо него царят постави свещеник Садок. (Чис 25:11; 1 Цар 2:35; 3 Цар 2:27; 1 Лет 6:53; 1 Лет 24:3)36Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Построй си къща в Йерусалим и живей там, и не излизай оттам на никъде; (2 Цар 16:5; 3 Цар 2:8)37защото бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит и кръвта ти ще бъде на твоята глава. (Лев 20:9; И Н 2:19; 2 Цар 1:16; 2 Цар 15:23)38Семей отвърна на царя: Добре. Както каза господарят ми, царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Йерусалим дълго време.39След три години двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхус, Мааховия син. И известиха на Семей: Слугите ти са в Гет. (1 Цар 27:2)40Тогава Семей стана, оседла осела си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. Така Семей отиде и доведе слугите си от Гет.41Съобщиха на Соломон, че Семей ходил от Йерусалим в Гет и се върнал.42Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Не те ли заклех в ГОСПОДА и не те ли предупредих, като ти казах: Бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и отидеш извън града, където и да е, непременно ще умреш? И ти не ми ли отговори: Добра е думата, която чух?43Защо не опази ГОСПОДНЯТА клетва и заповедта, която ти дадох?44Царят каза още на Семей: Ти знаеш цялото зло, причинено на баща ми Давид, което се таи в сърцето ти. Затова ГОСПОД ще възвърне злото ти на твоята глава; (2 Цар 16:5; Пс 7:16; Ез 17:19)45а цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол – утвърден пред ГОСПОДА до века. (Пр 25:5)46Тогава царят заповяда на Ваная, Йодаевия син; и той излезе, нападна Семей и го уби. И царството се утвърди в Соломоновата ръка. (3 Цар 2:12; 2 Лет 1:1)