от Bulgarian Bible Society1Давид дойде в Номва при свещеник Ахимелеха, и Ахимелех се смути, като се срещна с Давида, и му рече: защо си сам, и няма никой с тебе? (1 Цар 16:4)2Давид рече на свещеник Ахимелеха: царят ми даде заповед, като каза: „нека никой не знае, за какво съм те пратил и какво съм ти поръчал“, затова оставих слугите на уречено място;3а сега дай ми, каквото имаш на ръка, пет хляба, или каквото се намери.4Свещеникът отговори на Давида и рече: нямам на ръка прост хляб, а има свещен хляб; само ако твоите люде са се въздържали от жени, не ка ядат.5Тогава Давид отговори на свещеника и му рече: жени при нас нямаше ни вчера, ни завчера, откак съм излязъл, и съдовете на момчетата са чисти, а ако пътят е нечист, то хлябът ще си остане чист в съдовете.6И свещеникът му даде от свещения хляб; защото нямаше друг хляб, освен хлябовете на предложението, които бяха взети отпред лицето на Господа, та, след снемането им, да се турят топли хлябове. (Изх 25:30; Мт 12:4; Мк 2:26; Лк 6:4)7Него ден там се намираше пред Господа един от слугите Саулови, на име Доик, идумеец, началник на Сауловите овчари. (Пс 51:2)8Давид рече на Ахимелеха: нямаш ли тук на ръка копие или меч? Защото аз не взех със себе си нито меч, нито друго оръжие, понеже поръчката на царя беше набързо.9Свещеникът отговори: ето мечът на филистимеца Голиата, когото ти уби в дъбовата долина, увит в дреха, отзад ефода; ако искаш, вземи го: други освен него няма тук. И Давид рече: като него няма друг, дай ми го. (И му го даде.) (1 Цар 17:50)10Давид стана и побягна в същия ден от Саула, и дойде при гетския цар Анхуса. (1 Цар 27:2; Пс 55:1)11И рекоха на Анхуса слугите му: тоя не е ли Давид, царят на оная страна? Не пяха ли нему по хората, думайки: „Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди“? (1 Цар 18:7)12Давид вложи тия думи в сърцето си и много се боеше от Анхуса, царя гетски.13И промени лицето си пред тях, и се престори на безумен в очите им и дращеше по вратите, (хвърляше се на ръцете си) и пущаше слюнки по брадата си. (Пс 33:1; Пс 55:1; Пр 17:24)14Анхус рече на рабите си: виждате, тоя човек е луд; защо сте го довели при мене?15нима малко луди имам при мене, та сте го довели да лудува пред мене? нима ще влезе той в къщата ми?
1Тогава Давид отиде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давид със страх, като му каза: Защо си сам и няма никой с тебе? (1 Цар 14:3; 1 Цар 16:4; Мк 2:26)2Давид отговори на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и ми каза: Никой да не знае за това, за което те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците еди-кое си и еди-кое си място.3А сега какво имаш на разположение? Дай ми пет хляба или каквото ти се намира.4И свещеникът отговори на Давид: Нямам останал нито един обикновен хляб; но има осветени хлябове – ако момците са се въздържали поне от жени. (Изх 19:15; Изх 25:30; Лев 24:5; Зах 7:3; Мт 12:4)5Давид отвърна на свещеника: Наистина жените са били далеч от нас през тези три дни, откакто тръгнах. Съдовете на момците са чисти; и хлябът е някак си общ, още повече друг хляб се освещава днес в съда. (Лев 8:26; 1 Сол 4:4)6И така свещеникът му даде осветените хлябове; защото там нямаше друг хляб освен присъствените хлябове, които бяха вдигнали отпред ГОСПОДА, за да положат топли хлябове в деня, когато бяха вдигнати другите. (Лев 24:8; Лев 24:9; Мт 12:3; Мт 12:4; Мк 2:25; Мк 2:26; Лк 6:3; Лк 6:4)7(А същия ден там имаше задържан пред ГОСПОДА един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари.) (1 Цар 22:9; Пс 52:1)8Давид каза също на Ахимелех: А нямаш ли тук подръка някое копие или меч? Защото не взех със себе си нито меча си, нито оръжията си, понеже царската работа беше спешна.9Свещеникът отговори: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, е обвит в кърпа зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен този. И Давид каза: Няма друг като него, дай ми го. (1 Цар 17:2; 1 Цар 17:50; 1 Цар 31:10)10Така в онзи ден Давид избяга от Саул и отиде при гетския цар Анхус.11А слугите на Анхус му казаха: Този Давид не е ли цар на онази земя? Не е ли той, за когото пееха ответно, когато танцуваха хоро, като казваха: Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди? (1 Цар 18:7; 1 Цар 29:5; Пс 56:1)12И Давид, като пазеше тези думи в сърцето си, много се уплаши от гетския цар Анхус. (Лк 2:19)13Затова промени поведението си пред тях и се престори на луд, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му. (Пс 34:1)14Тогава Анхус каза на слугите си: Не виждате ли, че този човек е луд! Защо го доведохте при мене?15Малко ли са моите луди[1], че сте довели този да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?