от Bulgarian Bible Society1Филистимци събраха войските си за война, събраха се в Сокхот, що е в Иудея, и разположиха стан между Сокхот и Азек в Ефес-Дамим. (И Н 15:35)2А Саул и израилтяните се събраха и разположиха стан в дъбовата долина и се приготвиха за война против филистимци.3И застанаха филистимци от едната страна на планината, и израилтяните от другата страна на планината, а между тях беше долината.4И от филистимския стан се изстъпи едноборец, по име Голиат, от Гет; на ръст шест лакти и педа. (И Н 11:22)5На главата му имаше меден шлем; и облечен бе той в люспеста броня, и бронята тежеше пет хиляди сикли мед; (2 Цар 21:16; 2 Цар 21:19)6на нозете му имаше медни ногавици и на плещите му – меден щит;7и топорището на копието му беше като тъкашко кросно, а самото му копие – от шестстотин сикли желязо, и пред него вървеше оръженосец.8И застана той и викна към израилските полкове, думайки им: защо сте излезли да воювате? Не съм ли аз филистимец, а вие роби Саулови? Изберете си един човек, и нека слезе при мене;9ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби; ако пък аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни служите.10Каза още филистимецът: днес ще посрамя полковете израилски; дайте ми човек, и ние ще се бием двама. (4 Цар 19:4)11И Саул и всички израилтяни чуха тия думи на филистимеца, и много се уплашиха и ужасиха.12Давид беше син на ефратеца от Витлеем Иудин, на име Иесей, който имаше осем сина; в дните на Саула тоя човек достигна старост и беше най-стар между мъжете. (1 Цар 16:1; Мт 1:6)13Тримата по-големи Иесееви синове отидоха със Саула на война; имената на тримата му синове, които отидоха на война, бяха: най-големият се казваше Елиав, вторият след него – Аминадав, и третият Сама; (1 Цар 16:6)14Давид беше най-малък. Тримата поголеми отидоха със Саула, (1 Цар 16:11)15а Давид се бе върнал от Саула, за да пасе овците на баща си във Витлеем. (1 Цар 16:21)16Оня филистимец излазяше сутрин и вечер и се показваше четирийсет дена.17И Иесей рече на сина си Давида: вземи за братята си ефа печено жито и тия десет хляба и ги занеси по-скоро в стана при братята си;18а тия десет пити сирене занеси на хилядоначалника и разпитай за здравето на братята и узнай за нуждите им.19Саул и те и всички израилтяни се намираха в дъбовата долина и се готвеха за боя с филистимци.20Давид стана сутринта рано, остави овците на пазач и, като взе товара, тръгна, както му бе заповядал Иесей; и дойде при колите, когато войската бе наредена и с вик се готвеше за бой.21Тогава израилтяни и филистимци се разположиха войска срещу войска.22Давид остави товара си при пазача на колите, затече се в редовете, дойде и попита братята си за здравето.23И ето, когато той се разговаряше с тях, едноборецът, комуто името беше Голиат, филистимец от Гет, излиза от редовете филистимски и казва ония думи, и Давид ги чу. (2 Цар 1:20)24И всички израилтяни, като виждаха тоя човек, избягаха от него и много се бояха.25И израилтяните казваха: видите ли тоя човек, който излиза? Той излиза, за да хули Израиля; да би го някой убил, царят би го надарил с голямо богатство, и би му дал дъщеря си за жена, и дома на баща му би направил свободен у Израиля.26И Давид рече на ония, които стояха с него: какво ще сторят на оногова, който убие тоя филистимец и снеме позора от Израиля? Защото, кой е тоя необрязан филистимец, дето тъй хули войнството на живия Бог? (И Н 3:10; 4 Цар 19:4; Ер 10:10)27И народът му каза същите думи, като прибави: ето, това ще сторят на оня човек, който го убие.28Елиав, най-големият брат на Давида, чу, що говореше той с народа, и се разсърди Елиав на Давида и рече: защо си дошъл тук и на кого остави малкото ония овци в пустинята? Зная аз твоето големство и твоето лошо сърце; ти си дошъл да гледаш боя. (1 Цар 16:7)29И рече Давид: та какво съм сторил? не са ли това само думи?30И се отвърна от него към другиго и говореше същите думи, и народът му отговаряше, както попреди.31Разчуха се думите, които Давид говореше, и ги обадиха на Саула, и той го повика.32И рече Давид на Саула: нека никой не пада духом пред тогова; твоят раб ще отиде и ще се бори с тоя филистимец.33А Саул отговори на Давида: не можеш отиде против тоя филистимец да се бориш с него, защото ти си още момче, а той е войник още от младини.34Тогава Давид рече на Саула: твоят раб пасеше бащините си овци, и когато се случваше да дойде лъв, или мечка, и отвлечеше овца от стадото, (Сир 47:3)35аз се спущах подире му, нападах го и отнемах я от устата му; ако пък той се хвърляше върху ми, аз го хващах за космите, удрях го и го убивах;36лъв и мечка е убивал твоят раб, и с тоя необрязан филистимец ще стане същото, както с тях, понеже хули войнството на живия Бог. (Не бива ли да ида и да го поразя, за да снема хулите от Израиля? Защото кой е тоя необрязан?)37Давид рече още: Господ, Който ме избавяше от лъва и мечката, ще ме избави от ръцете на тоя филистимец. И рече Саул на Давида: иди, нека Господ бъде с тебе. (Евр 11:32)38Саул облече Давида с дрехите си, тури на главата му меден шлем и му надяна броня.39Давид запаса меча му върху дрехите и се опита да ходи, понеже никога не бе ходил с такова въоръжение. И Давид рече на Саула: не мога да ходя с това, не съм навикнал. И сне Давид всичко това от себе си.40И взе в ръка тоягата си, избра си пет гладки камъчета от потока, и ги тури в овчарската торбичка, която беше с него; и с торбичка и с прашка в ръка излезе срещу филистимеца.41Излезе и филистимецът, като отиваше и се приближаваше към Давида, и отпреде му вървеше оръженосецът.42Погледна филистимецът и, като видя Давида, с презрение го изгледа, понеже беше млад, рус и хубавец. (1 Цар 16:12; 1 Кор 1:27)43Филистимецът рече на Давида: защо си тръгнал срещу ми с тояга (и с камъни)? нима съм куче? (Давид отговори: не, а по-долен от куче.) Тогава филистимецът прокле Давида с боговете си.44И филистимецът рече на Давида: приближи се до мене, и ще дам тялото ти на птиците небесни и на зверовете полски. (Ез 29:5; Ез 39:4)45А Давид отговори на филистимеца: ти идеш против мене с меч, копие и щит, аз ида против тебе в името на Господа Саваота, Бога на Израилевото войнство, което ти оскърбяваш; (Пс 19:8; Пс 117:11; Пр 18:11)46сега ще те предаде Господ в ръката ми, и аз ще те убия, ще снема от тебе главата ти, и ще дам (твоя труп и) труповете на филистимската войска на птиците небесни и зверовете земни, и цяла земя ще узнае, че има Бог у Израиля; (Ис 45:5)47и цялата тая тълпа ще узнае, че не с меч и копие избавя Господ, защото това е война на Господа, и Той ще ви предаде в ръцете ни. (Пс 34:10; Пс 43:6)48Когато филистимецът се изправи и взе да пристъпя и се приближава към Давида, Давид бързо се затече към мястото на битката срещу филистимеца.49И бръкна Давид с ръка в торбичката, извади оттам един камък и хвърли с прашката, та удари филистимеца в челото, тъй че камъкът се заби в челото му, и той падна ничком на земята. (Сир 47:5)50Тъй с прашка и камък надви Давид филистимеца; удари филистимеца и го уби; а меч Давид нямаше в ръце. (1 Мак 4:30)51Тогава Давид се затече и, като стъпи върху филистимеца, взе та изтегли меча му из ножницата, удари го и отсече с него главата му; филистимци, като видяха, че техният юнак умря, удариха на бяг.52И дигнаха се мъжете израилски и иудейски, викнаха и гониха филистимци до входа в долината и до портите на Акарон. И убиваните филистимци падаха по Шааримския път до Гет и до Акарон.53След като гониха филистимци, Израилевите синове се върнаха и разграбиха стана им.54Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Иерусалим, а оръжието му тури в шатрата си.55Когато Саул бе видял Давида да излиза срещу филистимеца, тогава попита Авенира, началник на войската: Авенире, чий син е тоя момък? Авенир отговори: да ти е жива душата, царю, не зная. (1 Цар 14:50; 1 Цар 26:5)56И царят тогава рече: я попитай, чий син е тоя момък?57А когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и доведе при Саула, и главата на филистимеца беше в ръката му.58И Саул го попита: чий син си, момко? Давид отговори: син на твоя раб Иесея от Витлеем. (1 Цар 16:1; 1 Цар 16:21)
1След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика. (И Н 15:35; 1 Цар 13:5; 2 Лет 28:18)2А Саул и израилските мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.3Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях.4И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок. (И Н 11:22; 2 Цар 21:19)5Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед.6Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си.7Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него. (2 Цар 21:19)8И той застана и извика към израилските редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен. (1 Цар 8:17)9Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате. (1 Цар 11:1)10Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху израилските редици. Дайте ми мъж да се бием двамата. (1 Цар 17:26; 2 Цар 21:21)11А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много.12А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората. (Бит 35:19; Рут 4:22; 1 Цар 16:1; 1 Цар 16:10; 1 Цар 16:11; 1 Цар 16:18; 1 Цар 17:58; 1 Лет 2:13)13Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория след него – Авинадав, и на третия – Сама. (1 Цар 16:6; 1 Цар 16:8; 1 Цар 16:9; 1 Лет 2:13)14Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул.15А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше. (1 Цар 16:19)16И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.17В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана.18А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях. (Бит 37:14)19Саул и братята ти, и всички израилски мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците.20И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой.21И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.22А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им.23Докато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу. (1 Цар 17:8)24А всички израилски мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха.25израилските мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израил; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил. (И Н 15:16)26И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог? (Вт 5:26; 1 Цар 11:2; 1 Цар 14:6; 1 Цар 17:10)27И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил.28А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката. (Бит 37:4; Бит 37:8; Бит 37:11; 1 Цар 17:25; Мт 10:36)29Давид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина? (1 Цар 17:17)30И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това. (1 Цар 17:26; 1 Цар 17:27)31А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си.32Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него. (Вт 20:1; Вт 20:3; 1 Цар 16:18)33Но Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си. (Чис 13:31; Вт 9:2)34А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото,35аз го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах.36Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.37Давид каза още: ГОСПОД, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и ГОСПОД да бъде с тебе. (1 Цар 20:18; 1 Лет 22:11; 1 Лет 22:16; Пс 18:16; Пс 18:17; Пс 63:7; Пс 77:11; 2 Кор 1:10; 2 Тим 4:17; 2 Тим 4:18)38Тогава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня.39Давид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.40Той взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка.41И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него.42И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив. (1 Цар 16:12; Пс 123:3; Пс 123:4; 1 Кор 1:27; 1 Кор 1:28)43Филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си. (1 Цар 24:15; 2 Цар 3:8; 2 Цар 9:8; 2 Цар 16:9; 4 Цар 8:13)44Филистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове. (3 Цар 20:10; 3 Цар 20:11)45А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на ГОСПОДА на Силите, Бога на израилските войски, върху които ти хвърли презрение. (1 Цар 17:10; 2 Цар 22:33; 2 Цар 22:35; Пс 124:8; Пс 125:1; 2 Кор 10:4; Евр 11:33; Евр 11:34)46Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израил. (Вт 28:26; И Н 4:24; 3 Цар 8:43; 3 Цар 18:36; 4 Цар 19:19; Ис 52:10)47Да познаят всички хора, събрани тук, че ГОСПОД не избавя с меч и копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в нашите ръце. (2 Лет 20:15; Пс 44:6; Пс 44:7; Ос 1:7; Зах 4:6)48И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца.49Давид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята.50Така Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч; (Съд 3:31; Съд 15:15; 1 Цар 21:9; 2 Цар 23:21)51затова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побягнаха. (Евр 11:34)52Тогава израилските и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон. (И Н 15:36)53А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.54И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си.55А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная. (1 Цар 16:21; 1 Цар 16:22)56Царят каза: Попитай чий син е този момък.57И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му. (1 Цар 17:54)58Саул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей. (1 Цар 17:12)