от Bulgarian Bible Society1И му казаха Ефремовци: защо стори тъй, че не ни повика, когато отиваше да воюваш с мадиамци? И силно се караха с него. (Съд 12:1)2Гедеон им отговори: сторих ли нещо такова, каквото вие сега? Не са ли баберките на Ефрема по-добри от гроздобера на Авиезера? (И Н 17:2; Съд 6:34)3Във ваши ръце Бог предаде мадиамските князе Орива и Зива, и какво можех аз да сторя такова, като вас? Тогава духът им спрямо него се уталожи, щом той им каза такива думи. (Съд 7:25)4И дойде Гедеон при Иордан, и го премина той и тристата души, които бяха с него. Те бяха уморени (и гладни) от гонитба на враговете.5И каза той на жителите на Сокхот: дайте хляб на тия мъже, които са с мене, защото са гладни; аз гоня мадиамските царе Зевея и Салмана. (И Н 13:27)6Сокхотските началници казаха: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на войската ти?7Гедеон отговори: за това, кога Господ предаде Зевея и Салмана в ръцете ми, аз ще разкъсам тялото ви с тръне от пустинята и с бодили.8Оттука отиде в Пенуел и каза същото на неговите жители, и пенуелските жители му отговориха, каквото отговориха жителите на Сокхот. (Бит 32:30; 3 Цар 12:25)9Той каза и на пенуелските жители: кога се върна смиром, ще съборя тая кула.10А Зевей и Салман бяха в Каркора и опълчението им с тях до петнайсет хиляди, всичко, що бе останало от цялото опълчение на жителите от изток; а паднаха сто и двайсет хиляди души меченосци. (Съд 20:2)11Гедеон отиде при живеещите в шатри на изток от Нова и Иогбега и разби стана, когато станът стоеше безгрижно. (Чис 32:42)12Зевей и Салман побягнаха; той се спусна подире им и улови двамата мадиамски царе Зевея и Салмана. и докара в смущение целия стан. (Ос 10:14)13Тогава Гедеон, син на Иоаса, се върна от война откъм висините на Херес.14И улови един момък от жителите сокхотски и го разпита; и той му написа имената на началниците и стареите сокхотски – седемдесет и седем души.15След това дойде при жителите сокхотски и каза: ето Зевей и Салман, за които ми се присмяхте, думайки: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на твоите изморени човеци?16И взе тръне от пустинята и бодили, па наказа с тях градските стареи, жители на Сокхот,17и събори Пенуелската кула и изби градските жители.18И каза на Зевея и Салмана: какви бяха ония, които убихте на Тавор? Те отговориха: бяха като тебе – всеки приличаше на царски син. (И Н 19:12)19Гедеон рече: те бяха мои братя, синове на майка ми! Жив ми Господ: да бяхте ги оставили живи, не бих ви убил.20И каза на Иетера, своя първороден син: стани, убий ги. Но момъкът не извади меча си; боеше се, понеже беше още млад. (И Н 10:24)21Тогава Зевей и Салман казаха: стани сам и ни порази, защото според човека е и силата му. И стана Гедеон, и уби Зевея и Салмана, и взе огърлията, що бяха по шиите на камилите им. (Пс 82:12)22И казаха израилтяните на Гедеона: владей ни ти и син ти и внук ти, понеже ти ни спаси от ръцете на мадиамци.23Гедеон им отговори: ни аз ще ви владея, ни моят син ще ви владее; Господ да ви владее.24Каза им още Гедеон: моля ви за едно, дайте ми всеки по обеца от плячката си. (Защото неприятелите, бидейки измаилтяни, имаха много златни обеци.)25Те казаха: ще дадем. И постлаха една дреха и хвърляха там всеки по обеца от плячката си.26Златните обеци, които той изпроси, тежаха хиляда и седемстотин златни (сикли), освен огърлията, копчетата и пурпуровите одежди, които бяха по мадиамските царе, и освен (златните) верижки, що бяха по шиите на камилите им.27От това Гедеон направи ефод и го тури в своя град, в Офра; и почнаха всички израилтяни блудно да ходят там, подир ефода, който беше примка за Гедеона и за целия му дом. (Изх 23:33; Лев 20:5)28Тъй се усмириха мадиамци пред синовете Израилеви и вече не вдигнаха глава, и земята беше спокойна четирийсет години през дните на Гедеона. (Съд 3:11)29И отиде Иероваал, Иоасов син, и живя в своя дом.30Гедеон имаше седемдесет сина, произлезли от чреслата му, понеже имаше много жени. (4 Цар 10:1)31Също и наложницата, която живееше в Сихем, му роди син, и той му даде име Авимелех. (Съд 9:1)32И умря Гедеон, синът Иоасов, в дълбока старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра Авиезерова.33След като Гедеон умря, Израилевите синове пак почнаха да ходят блудно подир Вааловци и си поставиха за бог Ваалверита; (Съд 3:7; Съд 9:4; Ер 23:27)34и Израилевите синове си не спомниха за Господа, своя Бог, Който ги бе избавял от ръцете на всичките им околни врагове,35и към дома на Иероваала, сиреч на Гедеона, не показаха благодарност за всички добрини, що бе той сторил на Израиля. (Съд 9:5)
Съдии 8
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1Тогава Ефремовите синове казаха на Гедеон: Защо направи това? Защо не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И се караха разпалено с него. (Съд 12:1; 2 Цар 19:41)2А той им отговори: Какво съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовите баберки не са ли по-добри от Авиезеровия гроздобер?3Във вашите ръце Бог предаде мадиамските началници Орив и Зив; а какво съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им към него утихна, след като той каза това. (Съд 7:24; Съд 7:25; Пр 15:1; Фил 2:3)4Когато Гедеон дойде при Йордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него. Въпреки че бяха уморени, те продължиха преследването.5Там Гедеон каза на жителите на Сокхот: Дайте няколко хляба на народа, който върви след мене, защото са изнемощели; аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман. (Бит 33:17; Пс 60:6)6А сокхотските началници му казаха: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на войската ти? (1 Цар 25:11; 3 Цар 20:11)7А Гедеон отговори: Затова, когато ГОСПОД предаде Зевей и Салман в ръцете ни, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинни тръни и глогове. (Съд 8:16)8Оттам отиде във Фануил и каза на жителите му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже. (Бит 32:30; 3 Цар 12:25)9А той каза на фануилските мъже: Когато се върна с мир, ще съборя тази кула. (Съд 8:17; 3 Цар 22:27)10А Зевей и Салман бяха в Каркор заедно с войските си, около петнадесет хиляди души – само тези бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото сто и двадесет хиляди мъже, които си служеха с меч, бяха паднали в боя. (Съд 7:12)11Гедеон отиде при онези, които живееха в шатри на изток от Нова и Йогвея, и порази множеството, защото те не очакваха това нападение. (Чис 32:35; Чис 32:42; Съд 18:27; 1 Сол 5:3)12А Зевей и Салман избягаха; но той ги преследва и ги хвана, и разби цялата им войска. (Пс 83:11)13След това Гедеон, Йоасовият син, се върна от войната през възвишението на Херес.14И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го и той му описа началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.15Тогава Гедеон отиде при сокхотските мъже и им каза: Ето Зевей и Салман, за които ми се подигравахте: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на хората ти, че били изнемощели? (Съд 8:6)16И залови градските старейшини и събра пустинни тръни и глогове, и наказа с тях сокхотските мъже. (Съд 8:7)17Гедеон също събори и кулата на Фануил и изби градските мъже. (Съд 8:9; 3 Цар 12:25)18Тогава каза на Зевей и Салман: Какви бяха онези хора, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те. Всичките изглеждаха като царски синове. (Съд 4:6; Пс 89:12)19А Гедеон каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка. Заклевам се в живота на ГОСПОДА, ако ги бяхте оставили живи, аз не бих ви убил.20И каза на първородния си син Йетер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, понеже беше още млад.21Тогава Зевей и Салман казаха: Стани ти и ни нападни; защото според човека е и силата му. И така, Гедеон стана, уби Зевей и Салман и взе украшенията с форма на полумесец, които бяха на вратовете на камилите им. (Пс 83:11)22Тогава израилските мъже казаха на Гедеон: Владей над нас ти и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиам.23А Гедеон отговори: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас. ГОСПОД ще владее над вас. (1 Цар 8:7; 1 Цар 10:19; 1 Цар 12:12)24Гедеон обаче добави: Едно нещо ще поискам от вас – дайте ми всички обиците от плячката си. (Защото неприятелите, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обици.) (Бит 25:13; Бит 37:25; Бит 37:28)25А те отговориха: Ще ги дадем. И като простряха една дреха на земята, всеки хвърляше обиците от плячката си.26И теглото на златните обици, които Гедеон си поиска, беше хиляда и седемстотин златни сикъла освен украшенията с форма на полумесец, огърлиците и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен златните вериги, които бяха на вратовете на камилите им.27От тях Гедеон направи ефод, който постави в града си, в Офра. Там целият Израил блудстваше след ефода; и той стана примка на Гедеон и дома му. (Вт 7:16; Съд 6:24; Съд 17:5; Пс 106:39)28Така Мадиам беше покорен пред израилтяните и не повдигна повече глава. И земята беше спокойна четиридесет години в дните на Гедеон. (Съд 5:31)29Тогава Йероваал, Йоасовият син, отиде и заживя в дома си.30Гедеон имаше седемдесет синове, родени на самия него, защото имаше много жени. (Съд 9:2; Съд 9:5)31Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех. (Съд 9:1)32И Гедеон, Йоасовият син, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра Авиезерова. (Бит 25:8; Съд 6:24; Съд 8:27; Йов 5:26)33А когато Гедеон умря, израилтяните пак се обърнаха и блудстваха след ваалимите, поставиха си Ваалверит за бог. (Съд 2:17; Съд 2:19; Съд 9:4; Съд 9:46)34И израилтяните не си спомниха за ГОСПОДА, своя Бог, Който ги беше избавил от всичките им околни неприятели. (Пс 78:11; Пс 78:42; Пс 106:13; Пс 106:21)35Нито пък показаха благост към дома на Йероваал (Гедеон) в съответствие с всички добрини, които той беше сторил на Израил. (Съд 9:16; Екл 9:14; Екл 9:15)