от Bulgarian Bible Society1Имаше един човек от Ефремова планина, на име Миха.2Той каза на майка си: хилядата и сто сикли сребро, които ти бяха откраднати и за които ти изрече пред мене проклятие, това сребро е у мене, аз го взех. Майка му каза: благословен да бъде син ми пред Господа! (Рут 3:10; 1 Цар 15:13)3И той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. И майка му рече: това сребро посветих от себе си Господу за (тебе,) моя син, за да направиш от него истукан и излян кумир; и тъй, давам ти го.4Но той върна среброто майци си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на леяра. Той направи от тях истукан и излян кумир, който и стоеше в дома на Миха. (Съд 18:17; Ис 40:19; Прем 15:9)5И тъй, Миха имаше дом Божий. И направи той ефод и терафим и посвети едного от синовете си, за да му бъде свещеник.6В ония дни Израил нямаше цар, всеки правеше, каквото смяташе за право. (Съд 18:1; Съд 19:1; Съд 21:25)7Тогава живееше там един момък, левит, из Витлеем Иудейски, от Иудино коляно;8тоя човек излезе от град Витлеем Иудейски, за да проживее, дето намери, и, като вървеше по пътя, дойде в Ефремова планина, в дома на Миха.9И Миха го попита: отде идеш? Той му отговори: аз съм левит от Витлеем Иудейски и отивам да проживея, дето намеря.10А Миха му каза: остани у мене и бъди ми отец и свещеник; ще ти давам годишно по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана. (Съд 18:4)11Левитът отиде и се съгласи да остане у оня човек, и тоя момък му беше като син.12Миха посвети левита, и тоя момък му беше свещеник и живя в дома на Миха.13И Миха си рече: сега зная, че Господ ще ми прави добро, защото имам левит за свещеник.
Капището на Михей от Ефремовата земя и капището в град Дан
1Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.2Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от ГОСПОДА. (Бит 14:19; Рут 3:10)3И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на ГОСПОДА за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе. (Изх 20:4; Изх 20:23; Лев 19:4)4Но Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей. (Ис 46:6)5Този човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник. (Бит 31:19; Бит 31:30; Съд 8:27; Ос 3:4)6По това време в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно. (Вт 12:8; Вт 33:5; Съд 18:1; Съд 19:1; Съд 21:25)7Имаше един момък, левит, пришълец във Витлеем юдейски, града на Юдовите потомци. (И Н 19:15; Съд 19:1; Рут 1:1; Рут 1:2; Мих 5:2; Мт 2:1; Мт 2:5; Мт 2:6)8Този момък напусна града Витлеем юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.9Михей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя.10Тогава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него. (Бит 45:8; Съд 18:19; Йов 29:16)11И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей.12Михей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща. (Съд 17:5; Съд 18:30)13Тогава Михей каза: Сега зная, че ГОСПОД ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.