от Bulgarian Bible Society1И каза и Ноемин, свекърва и: дъще, не бива ли да ти потърся прибежище, за да добруваш? (Рут 1:9)2Ето, Вооз, с чиито слугини беше ти, е наш роднина; тая нощ той отвява ечемик на гумното; (Рут 2:8)3прочее, умий се, намажи се, премени се и иди на гумното, но му се не показвай, докле не свърши да яде и пие; (2 Цар 12:20; 2 Лет 28:15; Пс 103:15)4а кога си легне да спи, научи се за мястото, дето ще легне; тогава иди, отвий го откъм нозете му и легни; той ще ти каже, какво да правиш.5Рут и рече: ще сторя всичко, що ми каза. (Изх 19:8; Тов 5:1)6И отиде на гумното и стори всичко тъй, както и поръча свекърва и.7Вооз се наяде и напи, и развесели сърцето си, и отиде, та легна да спи до купена. И тя отиде полекичка, отви го откъм нозете му и легна.8По среднощ той се стресна, подигна се, и ето, при нозете му лежи жена.9И каза и (Вооз): коя си ти? Тя отговори: аз съм Рут, твоя рабиня, простри крилото си над твоята рабиня, защото си ми сродник. (Вт 25:5; Ез 16:8)10Вооз каза: благословена да си от Господа (Бога), дъще! Тая си последна милост ти извърши по-добре от първата, като не отиде да търсиш момци, бедни или богати; (Съд 17:2; Рут 2:20)11затова не бой се, дъще! аз ще сторя за тебе всичко, що ти каза; защото при всяка вратня у моя народ знаят, че ти си добродетелна жена;12ако и да е вярно, че съм ти сродник, но има друг сродник, по-близък от мене;13пренощувай тая нощ; а утре, ако той те вземе, добре, нека те вземе; ако ли не те вземе, аз ще те взема; жив е Господ! Спи до утре.14И преспа тя при нозете му до заранта и стана, преди да могат да се разпознават един друг. И каза Вооз: нека се не знае, че е дохождала жена на гумното. (2 Кор 8:21)15И рече и: дай наметалото, що е на тебе, подръж го. Тя държеше, и той (и) отмери шест мери ечемик, натовари я и си отиде в града.16А Рут дойде при свекърва си. Тя (я) попита: какво има, дъще? Тя и разправи всичко, що бе сторил за нея оня човек.17И каза (и): той ми даде тия шест мери ечемик и ми рече: не отивай с празни ръце при свекърва си.18Тя и каза: почакай, дъще, докле узнаеш, как ще се свърши работата; защото тоя човек няма да се успокои, докле не свърши днес тая работа. (2 Кор 1:17)