от Bulgarian Bible Society1Какво, прочее, ще кажем? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта? Съвсем не.2Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем още в него? (Гал 6:14; 1 Пет 2:24)3Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме? (Гал 3:27)4И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот. (Гал 6:15; Еф 4:23; Кол 2:12)5Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението, (Рим 8:11; 1 Кор 6:14)6като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха; (Гал 5:24)7защото, който е умрял, той се е освободил от грях. (1 Пет 4:1)8Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него, (Кол 3:5; Кол 3:9; 2 Тим 2:11)9знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него. (1 Кор 15:54; Евр 9:28)10Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога. (Лк 20:38)11Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ. (Гал 2:19)12И тъй, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните похоти;13и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си – Богу, за оръдия на правдата. (Рим 12:1; Гал 2:20)14Грехът не бива да господарува над вас, защото вие не сте под закона, а под благодатта. (Рим 5:20)15Е, какво? да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Съвсем не. (Гал 2:17)16Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или – на послушанието, за оправдание? (Мт 6:24; Йн 8:34; 2 Пет 2:19)17Но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте.18А като се освободихте от греха, станахте роби на правдата. (Йн 8:32; Гал 5:1)19Говоря по човешки, поради плътската ваша немощ. Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела.20Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте свободни от правдата.21А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт. (Рим 1:26; Рим 1:31; Рим 7:5)22Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят – живот вечен.23Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ. (Рим 2:7; Рим 5:12)
1Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? (Рим 3:8; Рим 6:15)2Да не бъде! Ние, които сме умрели спрямо греха, как ще живеем вече за него? (Рим 6:11; Рим 7:4; Гал 2:19; Гал 6:14; Кол 3:3; 1 Пет 2:24)3Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Исус Христос, кръстихме се в смъртта Му? (1 Кор 15:29; Гал 3:27)4Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. (Йн 2:11; Йн 11:40; Рим 8:11; 1 Кор 6:14; 2 Кор 13:4; Гал 6:15; Еф 4:22; Кол 2:12; Кол 3:10)5Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; (Рим 8:11; 1 Кор 6:14; Фил 3:10; Фил 3:11)6като знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха. (Гал 2:20; Гал 5:24; Гал 6:14; Еф 4:22; Кол 2:11; Кол 3:5; Кол 3:9)7Защото, който е умрял, той е оправдан от греха. (1 Пет 4:1)8Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него, (Кол 3:5; Кол 3:9; Кол 3:10; 2 Тим 2:11)9като знаем, че Христос, като бе възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него. (1 Кор 15:54; Евр 9:28; Отк 1:18)10Защото със смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а живота, който живее, живее го за Бога. (Лк 20:38; Евр 9:27; Евр 9:28)11Така и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус. (Рим 6:2; Гал 2:19)12И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, за да не се покорявате на неговите страсти. (Пс 19:13; Пс 119:133)13Нито предоставяйте телесните си части като оръдия на неправдата; а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръдия на правдата. (Рим 7:5; Рим 12:1; Гал 2:20; Кол 3:5; Як 4:1; 1 Пет 2:24; 1 Пет 4:2)14Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат. (Рим 5:20; Рим 7:4; Рим 7:6; Рим 8:2; Гал 5:18)
Истинската свобода
15Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде! (1 Кор 9:21; Гал 2:17)16Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате – било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда? (Мт 6:24; Йн 8:34; 2 Пет 2:19)17Благодарение обаче на Бога, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учението, който ви бе предаден, (2 Тим 1:13)18и освободени от греха, станахте слуги на правдата. (Йн 8:32; 1 Кор 7:22; Гал 5:1; 1 Пет 2:16)19(По човешки говоря поради немощта на вашето естество.) Защото както предоставяхте телесните си части за слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предоставете частите си като слуги на правдата, която докарва святост.20Защото, когато бяхте слуги на греха, не бяхте обуздавани от правдата.21Какъв плод имахте тогава от онези неща? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт. (Рим 1:26; Рим 1:31; Рим 1:32; Рим 7:5)22Но сега, като се освободихте от греха и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост, която води към вечен живот. (Йн 8:32)23Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ. (Бит 2:17; Рим 2:7; Рим 5:12; Рим 5:17; Рим 5:21; Як 1:15; 1 Пет 1:4)