1Когато Господ връщаше Сионовите пленници, ние като че сънувахме: (Ис 26:1; Ер 33:26)2тогава устата ни бяха пълни с веселие, и езикът ни – с пение; тогава между народите се говореше: „велико нещо извърши Господ над тях!“3Велико нещо извърши Господ над нас: ние се радвахме. (Лк 1:49)4Върни, Господи, нашите пленници като потоците на юг. (Ер 29:14; Ер 30:3; Ер 31:23)5Които са сели със сълзи, ще жънат с радост.6Който с плач е носил семе, с радост ще се върне, носейки своите снопи. (Ис 66:13; Мт 5:4; Лк 16:22)
1Песен на възкачванията. Онези, които уповават на ГОСПОДА, са като хълма Сион, който не може да се поклати, а довека остава.2Както хълмовете окръжават Йерусалим, така ГОСПОД окръжава народа Си отсега и довека.3Защото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, да не би праведните да протягат ръце към беззаконието. (Пр 22:8; Ис 14:5)4Стори добро, ГОСПОДИ, на добрите и на правдивите по сърце.5А онези, които се отклоняват в кривите си пътища, тях ГОСПОД ще отведе заедно с онези, които вършат беззаконие. Мир на Израил! (Пс 128:6; Пр 2:15; Гал 6:16)