1-2Докога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене? (Пс 76:8; Ав 1:2)3Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене?4Милостно погледни, чуй ме, Господи, Боже мой! Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен; (Езд 9:8; Ер 51:39)5да не каже врагът ми: „надвих му“. Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя.6Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал (и ще възпявам името на Господа Всевишни). (Пс 102:2; Ис 66:14)
1За първия певец, на осмострунна арфа[1]. Давидов псалм. Помогни, ГОСПОДИ; защото не остана вече благочестив; защото се губят верните измежду човешките синове. (Ис 57:1; Мих 7:2)2Всеки говори лъжа на ближния си; с ласкателни устни говорят от двулично сърце. (Пс 10:7; Пс 28:3; Пс 62:4; Ер 9:8; Рим 16:18)3ГОСПОД ще изтреби всички ласкателни устни, език, който говори големи неща. (1 Цар 2:3; Пс 17:10; Дан 7:8; Дан 7:25)4На онези, които са казвали: Ще надвием с езика си; устните ни са наши; кой е господар над нас?5Поради насилието над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се сега ще стана, казва ГОСПОД; ще сложа в безопасност онзи, когото презират[2]. (Изх 3:7; Изх 3:8; Пс 10:5; Ис 33:10)6ГОСПОДНИТЕ думи са чисти думи – като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти. (2 Цар 22:31; Пс 18:30; Пс 19:8; Пс 119:140; Пр 30:5)7Ти, ГОСПОДИ, ще ги закриляш, ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,8при все че нечестивите ходят свободно от всяка страна, понеже безчестието се въздига между човешките синове.