1Рече безумец в сърце си: „няма Бог“. Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро. (Пс 9:27)2Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога. (Пс 32:13; Зах 9:1)3Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един. (Рим 3:10)4Нима не ще се вразумят всички, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Господа?5Там ще се уплашат те от страх, (дето няма страх,) защото Бог е в рода на праведните.6Вие се подиграхте с мисълта на сиромаха, че Господ е негова надежда. (Екл 9:16)7„Кой ще даде от Сион спасение Израилю!“ Кога Господ върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков, и ще се развесели Израил. (Пс 52:7; Ис 59:20)
1За първия певец. Давидов псалм. Докога, ГОСПОДИ, ще ме забравяш съвсем? Докога ще криеш лицето Си от мене? (Вт 31:17; Йов 13:24; Пс 44:24; Пс 88:14; Пс 89:46; Ис 59:2)2Докога ще имам борба[1] в душата Си, болки в сърцето Си всеки ден? Докога ще се превъзнася неприятелят ми над мене?3Погледни, послушай ме, ГОСПОДИ, Боже мой; просвети очите ми, да не би да заспя в смърт; (Езд 9:8; Ер 51:39)4да не би да каже неприятелят ми: Надвих му, и да се зарадват противниците ми, когато се поклатя. (Пс 25:2; Пс 35:19; Пс 38:16)5Но аз уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се радва в спасението Ти. (Пс 33:21)6Ще пея на ГОСПОДА, защото е бил щедър към мене. (Пс 116:7; Пс 119:17)