от Bulgarian Bible Society1Виното е присмехулко, сикерът – размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен. (Ис 28:7; Еф 5:18)2Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си. (Пр 19:12)3Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив.4Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото – и няма нищо.5Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва. (Пр 18:4)6Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек? (Мт 6:2; Лк 18:8)7Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него. (Вт 7:13)8Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло.9Кой може каза: „очистих сърцето си, чист съм от греха си“? (3 Цар 8:46; 2 Лет 6:36; Йов 14:4; Пс 50:7; 1 Йн 1:8; Сир 7:5)10Нееднакви теглилки, нееднаква мярка – едното и другото са гнусота пред Господа. (Пр 11:1)11Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?12Ухо, което слуша, и око, което гледа, – и едното и другото е Господ създал. (Изх 4:11; Пс 93:9)13Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита.14„Лошо е, лошо е“, казва купувачът, а кога отмине, хвали се.15Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.16Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог. (Пр 27:13)17Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле – устата му се с камъчета напълват.18Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води война.19Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай. (Пр 11:13)20Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина. (Изх 21:17; Лев 20:9; Мт 15:4; Мк 7:10)21Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле.22Не казвай: „ще отвърна за злото“; остави на Господа, и Той ще те запази. (Пр 17:13)23Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо.24Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си? (Пс 36:23)25Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва. (Д А 5:4)26Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото. (Пр 20:8)27Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.28Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си. (Пр 16:12)29Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци – седината. (Пр 16:31)30Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.
1Виното е присмивател и спиртното питие – крамолник; и който се увлича по тях, е неблагоразумен. (Бит 9:21; Пр 23:29; Пр 23:30; Ис 28:7; Ос 4:11)2Царското заплашване е като рев на лъв; който го дразни, съгрешава против живота си. (Пр 8:36; Пр 16:14; Пр 19:12)3Чест е за човека да страни от препирни; а всеки безумен се кара. (Пр 17:14)4Ленивият не иска да оре – поради зимата, затова, когато търси във време на жътва, няма да има нищо. (Пр 10:4; Пр 19:15; Пр 19:24)5Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; но разумен човек ще го извади. (Пр 18:4)6Повечето хора разгласяват всеки своята доброта; но кой може да намери верен човек? (Пс 12:1; Пр 25:14; Мт 6:2; Лк 18:8; Лк 18:11)7Децата на праведен човек, който ходи в непорочността си, са блажени след него. (Пс 37:26; Пс 112:2; 2 Кор 1:12)8Цар, който седи на съдебен престол, пресява всяко зло с очите си. (Пр 20:26)9Кой може да каже: Очистих сърцето си; чист съм от греховете си? (3 Цар 8:46; 2 Лет 6:36; Йов 14:4; Пс 51:5; Екл 7:20; 1 Кор 4:4; 1 Йн 1:8)10Нееднакви грамове и различни мерки – и двете са мерзост за ГОСПОДА. (Вт 25:13; Пр 11:1; Пр 16:11; Пр 20:13; Мих 6:10; Мих 6:11)11Даже и детето се изявява чрез постъпките си – дали делата му са чисти и прави. (Мт 7:16)12Слушащото ухо и гледащото око – ГОСПОД е направил и двете. (Изх 4:11; Пс 94:9)13Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си и ще се наситиш с хляб. (Пр 6:9; Пр 12:11; Пр 19:15; Рим 12:11)14Лошо е! Лошо е! – казва купувачът, но като си отиде, тогава се хвали.
Заграбеното богатство
15Има злато и изобилие от скъпоценни камъни, но устните на знанието са скъпоценно украшение. (Йов 28:12; Йов 28:16; Пр 3:15; Пр 8:11)16Вземи дрехата на този, който поръчителства за чужд. Да! Вземи залог от онзи, който поръчителства за чужди хора. (Пр 22:26; Пр 22:27; Пр 27:13)17Хлябът, спечелен с лъжа, е сладък за човека; но после устата му ще се напълнят с камъчета. (Пр 9:17)18Намеренията се утвърждават чрез съвещание, затова с мъдър съвет обявявай война. (Пр 15:22; Пр 24:6; Лк 14:31)19Одумникът обикаля и открива тайни, затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си. (Пр 11:13; Рим 16:18)20Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, ще изгасне в най-мрачната тъмнина. (Изх 21:17; Лев 20:9; Йов 18:5; Йов 18:6; Пр 24:20; Мт 15:4)21На богатство, което бързо се придобива първоначално, сетнината няма да бъде благословена. (Пр 28:20; Ав 2:6)22Не казвай: Ще въздам на злото; почакай ГОСПОДА и Той ще те избави. (Вт 32:35; 2 Цар 16:12; Пр 17:13; Пр 24:29; Рим 12:17; Рим 12:19; 1 Сол 5:15; 1 Пет 3:9)23Различни грамове са мерзост за ГОСПОДА и неверните везни не са добри. (Пр 20:10)24Стъпките на човека се оправят от ГОСПОДА; и така, как би познал човек пътя си?25Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, и след като се е обрекъл, тогава да разпитва. (Пс 37:23; Пр 16:9; Ер 10:23)26Мъдрият цар пресява нечестивите и докарва върху тях колелото на вършачката. (Пс 101:5)27Духът на човека е светило ГОСПОДНЕ, което изпитва всички най-вътрешни части на тялото. (1 Кор 2:11)28Милост и вярност пазят царя и той поддържа престола си с милост. (Пс 101:1; Пр 29:14)29Славата на младите е силата им и украшението на старците са белите им коси. (Пр 16:31)30Бой, който наранява, и удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, очистват злото.