Притчи 19

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели (богат) с лъжливи уста, при това и глупав. (Пр 28:6)2 Не е добре на душата без знание, и който бърза с нозете, препъва се. (Пр 6:18)3 Глупостта на човека изкривява пътя му, а сърцето му негодува против Господа. (Як 1:13; Сир 15:11)4 Богатството притуря много приятели, а сиромаха го напуска и приятелят му. (Пр 14:20)5 Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, не ще се спаси. (Вт 19:19)6 Мнозина се подмилкват на големците, и всякой е приятел на човек, който прави подаръци.7 Сиромаха мразят всичките му братя, още повече приятелите му странят от него: припка след тях, за да поговори, но – и това няма.8 Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, намира добро.9 Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, ще загине. (Пр 21:28)10 На глупец не прилича разкош, още повече на роб – да господарува над князе. (Пр 30:21)11 Благоразумието прави човека бавен на гняв, и за него е слава да бъде снизходителен към грешки. (Пр 14:29)12 Гневът на царя е като лъвски рев, а благоволението му – като роса по трева. (Рим 13:4)13 Глупав син е съкрушение за баща си, и свадлива жена е като неспирен капчук. (Пр 10:1)14 Къща и имот са наследство от родители, а разумна жена – от Господа. (Пр 18:23)15 Мързел потопява в сънливост, и нехайна душа ще търпи глад.16 Който пази заповед, запазва душата си, а който нехае за своите пътища, ще загине. (Пр 3:21; Лк 11:28)17 Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние. (Мт 10:42; Мт 25:40)18 Наказвай сина си, докле има надежда, и не се възмущавай от вика му. (Пр 13:25; Пр 23:13)19 Гневливият нека търпи наказание, защото, ако го пожалиш, ще трябва да го наказваш още повече.20 Слушай съвет и приемай изобличение, за да станеш отпосле мъдър.21 В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа. (Йов 23:13; Пр 16:1)22 Радост за човека е неговата благотворителност, и сиромахът е по-добър, отколкото лъжецът.23 Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне.24 Мързеливец потапя ръка в блюдото и не иска да я подигне до устата си. (Пр 26:15)25 Ако накажеш кощунника, и простият ще стане благоразумен; и ако изобличиш разумния, той ще разбере поуката. (Пр 21:11)26 Който съсипва баща и изпъжда майка, е син безсрамен и безчестен. (Пр 15:20)27 Престани, синко, да слушаш внушения, които те отклоняват от думите на разума.28 Лукав свидетел се гаври със съда, и устата на беззаконниците гълтат неправда. (Йов 15:16)29 Готови са за кощунници съдилища, и удари за тялото на глупците.

Притчи 19

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който е с извратени устни, а при това безумен. (Пр 28:6)2 Наистина сърдечно желание без разсъдък не е добро и който бърза с краката си, сбърква пътя си.3 Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против ГОСПОДА. (Пс 37:7)4 Богатството прибавя много приятели, а сиромахът бива изоставен от приятеля си. (Пр 14:20)5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който диша лъжи, няма да избегне възмездие. (Изх 23:1; Вт 19:16; Вт 19:19; Пр 6:19; Пр 19:9; Пр 21:28)6 Мнозина търсят благоволението на щедрия[1] и всеки е приятел на онзи, който дава подаръци. (Пр 17:8; Пр 18:16; Пр 21:14; Пр 29:26)7 Всичките братя на сиромаха го мразят – колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умилителни думи, но тях ги няма. (Пс 38:11; Пр 14:20)8 Който придобива ум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро. (Пр 16:20)9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който изказва лъжи, ще загине. (Пр 19:5)10 Изнежеността не прилича на безумен, много по-малко – на слуга да властва над началници. (Пр 30:22; Екл 10:6; Екл 10:7)11 Благоразумието на човека възпира гнева му и слава е за него да не се взира в престъпление. (Пр 14:29; Пр 16:32; Як 1:19)12 Гневът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата. (Пр 16:14; Пр 16:15; Пр 20:2; Пр 28:15; Ос 14:5)13 Безумен син е бедствие за баща си и препирните на свадлива жена са като непрестанен капчук. (Пр 10:1; Пр 15:20; Пр 17:21; Пр 17:25; Пр 21:9; Пр 21:19; Пр 27:15)14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, но благоразумна жена е от ГОСПОДА. (Пр 18:22; 2 Кор 12:14)15 Ленивостта хвърля в дълбок сън и бездейна душа ще гладува. (Пр 6:9; Пр 10:4; Пр 20:13; Пр 23:21)16 Който пази заповедта, пази душата си, а който занемарява пътищата си, ще загине. (Лк 10:28; Лк 11:28)17 Който показва милост към бедния, заема на ГОСПОДА и Той ще му въздаде за благодеянието му. (Пр 28:27; Мт 10:42; Мт 25:40; 2 Кор 9:6; Евр 6:10)18 Наказвай сина си, докато има надежда, и не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине[2]. (Пр 13:24; Пр 23:13; Пр 29:17)19 Гневлив човек ще понесе наказание; защото, ако го пожалиш, после пак ще трябва да го наказваш.20 Слушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в сетните си дни. (Пс 37:37)21 Има много помисли в сърцето на човека, но намерението ГОСПОДНЕ – то ще устои. (Йов 23:13; Пс 33:10; Пс 33:11; Пр 16:1; Пр 16:9; Ис 14:26; Ис 14:27; Ис 46:10; Д А 5:39; Евр 6:17)22 Милосърдието на човека е чест за него и сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.23 Страхът от ГОСПОДА спомага за живот; който го има, ще си ляга наситен и няма да срещне зло. (1 Тим 4:8)24 Ленивият потапя ръката си в паницата и не иска дори в устата си да я върне. (Пр 15:19; Пр 26:13; Пр 26:15)25 Ако накажеш лрисмивателя, простият ще стане внимателен; и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание. (Вт 13:11; Пр 9:8; Пр 21:11)26 Който опропастява баща си и изпъжда майка си, той е син, който причинява срам и нанася позор. (Пр 17:2)27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, които те отклоняват от мъдростта.28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; и устата на нечестивите поглъщат беззаконие. (Йов 15:16; Йов 20:12; Йов 20:13; Йов 34:7)29 Присъди се приготвят за присмивателите и бой – за гърба на безумните. (Пр 10:13; Пр 26:3)