от Bulgarian Bible Society1Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:2царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си (Пр 9:1; Лк 14:16; Отк 19:7)3и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.4Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.5Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;6други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.7Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им. (Лк 19:27)8Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.9Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.10И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.11Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,12и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.13Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;14защото мнозина са звани, а малцина избрани. (Мт 20:16)15Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума. (Мк 12:13; Лк 20:20)16И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;17затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?18Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци?19покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.20И казва им: чий е този образ и надпис?21Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу. (Мк 12:17; Рим 13:7)22И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.23В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха: (Мк 12:18; Лк 20:27; Д А 23:8)24Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си; (Вт 25:5; Мк 12:19; Лк 20:28)25у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;26също и вторият, третият, дори до седмия;27а след всички умря и жената;28и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха.29Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;30защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата. (1 Кор 15:44)31А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва:32„Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“. Бог не е Бог на мъртви, а на живи. (Изх 3:6; Мк 12:26; Лк 20:37)33И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.34А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.35И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече: (Мк 12:28; Лк 10:25)36Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?37А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: (Вт 6:5; Мих 6:8; Мк 12:30; Лк 10:27)38тази е първа и най-голяма заповед;39а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; (Лев 19:18; Мт 5:43; Мк 12:31)40на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.41И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:42какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. (Мк 12:35; Лк 20:41)43Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:44„рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“? (Пс 109:1; Лк 20:42)45И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?46И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.
1И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше: (Лк 14:16; Отк 19:7; Отк 19:9)2Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.3Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.4Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба. (Пр 9:2)5Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си;6а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. (Лк 19:27)7И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.8Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. (Мт 10:11; Мт 10:13; Д А 13:46)9Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба.10И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри; и сватбата се напълни с гости. (Мт 13:47)11А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха. (2 Кор 5:3; Еф 4:24; Кол 3:10; Кол 3:12; Отк 3:4; Отк 16:15; Отк 19:8)12И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.13Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Мт 8:12)14Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани. (Мт 20:16)
За плащането на данъка
15Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него. (Мк 12:13; Лк 20:20)16И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.17Затова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не?18А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате[1], лицемери?19Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.20Той ги попита: Чий е този образ и надпис?21Казаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога. (Мт 17:25; Мк 12:17; Рим 13:7)22И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.
За възкресението на мъртвите
23В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха: (Мк 12:18; Лк 20:27; Д А 23:8)24Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си. (Вт 25:5; Мк 12:19; Лк 20:28)25А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;26също и вторият, и третият до седмия.27А след всички тях умря и жената.28И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?29А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила. (Йн 20:9)30Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето. (1 Кор 15:44; 1 Йн 3:2)31А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори:32„Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите. (Изх 3:6; Изх 3:16; Мк 12:26; Лк 20:37; Д А 7:32; Евр 11:16)33И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му. (Мт 7:28)
Най-голямата заповед
34А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно. (Мк 12:28; Лк 10:25)35И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса: (Мк 12:28; Лк 10:25)36Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?37А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ (Вт 6:5; Вт 10:12; Вт 30:6; Мих 6:8; Мт 5:43; Мк 12:30; Лк 10:27)38Това е първа и най-голяма заповед.39А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ (Лев 19:18; Мт 19:19; Мк 12:31; Лк 10:27; Рим 13:9; Гал 5:14; Як 2:8)40На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците. (Мт 7:12)
Исус Христос и Давид
41И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита: (Мк 12:35; Лк 20:41)42Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид.43Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:44„Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти“? (Пс 110:1; Лк 20:42; Д А 2:34; 1 Кор 15:25; Евр 1:13; Евр 10:12; Евр 10:13)45И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син?46И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси. (Мк 12:34; Лк 14:6; Лк 20:40)