от Bulgarian Bible Society1В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите (Мт 21:23; Мк 11:27)2и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт?3Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете:4кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците?5А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?6Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк. (Мт 14:5)7И отговориха: не знаем, откъде беше.8Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.9И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време; (Ис 5:1; Ер 2:21; Мт 21:33; Мк 12:1)10и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.11Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен.12Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха.13Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят.14Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше. (Евр 1:2)15И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето? (Евр 13:12)16Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде!17Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“? (Пс 117:2; Ис 28:16; Мт 21:42; Мк 12:10; Д А 4:11; Рим 9:33; 1 Пет 2:6)18Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.19И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.20И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които, преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева. (Мт 22:15; Мк 12:13)21И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий;22позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не?23А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате?24Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря.25Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу. (Мт 17:27; Мт 22:21; Рим 13:7)26И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.27Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: (Мт 22:23; Мк 12:18; Д А 23:8)28Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си; (Вт 25:5)29имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен;30тая жена взе вторият; и той умря бездетен;31взе я третият, – тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца;32след всички умря и жената;33и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена.34Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;35но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,36и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.37А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов. (Изх 3:6; Изх 3:16; Мт 22:32; Мк 12:26)38Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.39На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза.40И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече: (Мт 22:42; Мк 12:35)41как казват, че Христос е син Давидов?42А сам Давид казва в книгата на псалмите: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, (Пс 109:1; Мт 22:44)43докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.44И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?45И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:46пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките, (Мт 23:6; Мк 12:38; Лк 11:43)47които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.