от Bulgarian Bible Society1И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици, (Мк 11:1; Лк 19:29)2като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;3и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.4А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:5„кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница“. (Ис 62:11; Зах 9:9; Йн 12:15)6Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус:7докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях. (Мк 11:7)8А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя; (Йн 12:13)9а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините! (Пс 117:26; Мк 11:10; Лк 19:38)10И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?11А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.12И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците, (Мк 11:15; Лк 19:45; Йн 2:14)13и казваше им: писано е: „домът Ми дом за молитва ще се нарече“, а вие го направихте разбойнишки вертеп. (Ис 56:7; Ер 7:11; Мк 11:17; Лк 19:46)14И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери.15А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха16и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: „из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала“? (Пс 8:3)17И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.18А на утринта, връщайки се в града, огладня;19и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза и: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна. (Мк 11:13)20Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?21А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, – ще бъде; (Мт 17:20; Лк 17:6; Як 1:6)22и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите. (Мт 7:7; Мк 11:24; Йн 14:13)23И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт? (Мт 7:29; Мк 11:28; Лк 20:1)24Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това:25кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем – от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте?26Ако ли речем – от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк. (Мт 14:5; Мк 6:20)27И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.28А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми.29Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде.30И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде.31Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие; (Лк 7:29)32защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате. (Лк 3:12)33Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. (Пс 79:9; П П 8:11; Ис 5:1; Ер 2:21; Мк 12:1; Лк 20:9)34И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.35А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. (Мт 5:12; Мт 23:34; Мт 23:37)36Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.37Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.38Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. (Мт 26:4; Мт 27:1)39И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. (Евр 13:12)40И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?41Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.42Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни“? (Пс 117:22; Ис 28:16; Мк 12:10; Лк 20:17; Д А 4:11)43Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му;44и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже. (Ис 8:14; Рим 9:32; 1 Пет 2:7)45И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори,46и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.
1И когато се приближиха до Йерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и им каза: (Зах 14:4; Мк 11:1; Лк 19:28; Лк 19:29; Йн 12:12)2Идете в селото, което е отсреща; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и Ми ги докарайте.3И ако някой ви каже нещо, отговорете: На Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.4А това стана, за да се сбъдне изреченото от пророка, който казва:5„Кажете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица.“ (Ис 62:11; Зах 9:9; Йн 12:15)6И така, учениците отидоха и направиха, както им нареди Исус; (Мк 11:4)7докараха ослицата и ослето и намятаха на тях дрехите си; и Той седна върху тях. (4 Цар 9:13; Мк 11:7)8А по-голямата част от множеството разстлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и ги постилаха по пътя. (Лев 23:40; Йн 12:13)9А множествата, които вървяха пред Него и които идваха след Него, викаха: Осанна[1] на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господнето име! Осанна във висините! (Пс 118:25; Пс 118:26; Мт 23:39; Мк 11:10; Лк 19:38)10И когато влезе в Йерусалим, целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Този? (Мк 11:15; Йн 2:13; Йн 2:15)11А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет в Галилея. (Мт 2:23; Лк 7:16; Йн 6:14; Йн 7:40; Йн 9:17)
Изгонването на търговците от храма
12И Исус влезе в Божия храм и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите, и им каза: (Мк 11:11; Мк 11:15; Лк 19:45; Йн 2:13; Йн 2:14; Йн 2:15)13Писано е: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом“, а вие го правите разбойнически вертеп. (Ис 56:7; Ер 7:11; Мк 11:17; Лк 19:46)14И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.15А главните свещеници и книжниците, като видяха чудесата, които извърши, и децата, които викаха в храма: Осанна на Давидовия Син!, възнегодуваха и Му казаха:16Чуваш ли какво казват тези? А Исус им отговори: Чувам. Не сте ли чели никога тези думи: „От устата на младенци и на кърмачетата приготвил си хвала“? (Пс 8:2; Пс 8:3)17И след като ги остави, излезе вън от града до Витания, където и пренощува. (Мк 11:11; Йн 11:18)
Безплодната смокиня
18А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня. (Мк 11:12; Мк 11:20)19И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея освен едни листа; и каза: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смокинята веднага изсъхна. (Мк 11:13)20И учениците, които видяха това, се удивиха и казаха: Как вднага изсъхна смокинята? (Мк 11:20)21А Исус отговори: Истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, но даже ако кажете на този хълм: Вдигни се и се хвърли в морето!, ще стане. (Мт 17:20; Лк 17:6; 1 Кор 13:2; Як 1:6)22И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите. (Мт 7:7; Мк 11:24; Лк 11:9; Йн 14:13; Як 5:16; 1 Йн 3:22; 1 Йн 5:14)
За властта на Исус Христос
23И когато дойде в храма, като поучаваше, главните свещеници и старейшините на народа дойдоха при Него и казаха: С каква власт правиш тези неща и кой Ти е дал тази власт? (Изх 2:14; Мт 7:29; Мк 11:27; Мк 11:28; Лк 20:1; Лк 20:2; Д А 4:7; Д А 7:27)24А Исус им отговори: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тези неща.25Йоановото кръщение откъде беше? От небето или от човеците? А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не му повярвахте?26Но ако кажем: От човеците, боим се от народа; защото всички смятат Йоан за пророк. (Мт 14:5; Мк 6:20; Лк 20:6)27И така, в отговор на Исус казаха: Не знаем. И Той им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тези неща.
Притча за двамата сина
28А какво мислите за това? Един човек имаше двама сина; отиде при първия и му каза: Синко, иди, работи днес на лозето.29А той отговори: Не искам; но после се разкая и отиде.30Отиде и при втория и му каза същото. А той отговори: Аз ще ида, господарю! Но не отиде.31Кой от двамата изпълни волята на баща си? Отвърнаха Му: Първият. Исус им каза: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство. (Лк 7:29)32Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата и не му повярвахте; но бирниците и блудниците му повярваха; а вие, като видяхте това, дори и впоследствие не се разкаяхте, за да му вярвате. (Мт 3:1; Лк 3:12; Лк 3:13)
Притча за злите земеделци
33Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин и построи кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина. (П П 8:11; П П 8:12; Ис 5:1; Ер 2:21; Мт 25:14; Мт 25:15; Мк 12:1; Лк 20:9)34И когато наближи гроздоберът, изпрати слугите си при земеделците да приберат плода му. (П П 8:11; П П 8:12)35А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. (2 Лет 24:21; 2 Лет 36:16; Неем 9:26; Мт 23:34; Мт 23:37; Д А 7:52; 1 Сол 2:15; Евр 11:36; Евр 11:37)36Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.37Най-после изпрати при тях сина си, като мислеше: Ще се засрамят поне от сина ми.38Но земеделците, като видяха сина, казаха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. (Пс 2:2; Пс 2:8; Мт 26:3; Мт 26:4; Мт 27:1; Йн 11:53; Д А 4:27; Евр 1:2)39И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. (Мт 26:50; Мк 14:46; Лк 22:54; Йн 18:12; Д А 2:23; Евр 13:12)40И така, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще направи на тези земеделци?41Казаха Му: Злодеите ще погуби зле, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им. (Лк 10:16; Лк 21:24; Д А 13:46; Д А 15:7; Д А 18:6; Д А 28:28; Рим 9:1; Евр 2:3)42Исус им каза: Никога ли не сте чели в Писанията тези думи: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. От Господа е това. И чудно е в нашите очи“? (Пс 118:22; Пс 118:23; Ис 28:16; Мк 12:10; Лк 20:17; Д А 4:11; Еф 2:20; 1 Пет 2:6; 1 Пет 2:7)43Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му. (Мт 8:12)44И който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне камъкът – ще го смаже. (Ис 8:14; Ис 8:15; Ис 60:12; Дан 2:44; Дан 2:45; Зах 12:3; Лк 20:18; Рим 9:32; Рим 9:33; 1 Пет 2:7; 1 Пет 2:8)45И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;46но когато поискаха да Го хванат, се изплашиха от народа, понеже Го смяташе за пророк. (Мт 21:11; Лк 7:16; Йн 7:40)