от Bulgarian Bible Society1И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си. (Пс 79:9; П П 8:12; Ис 5:1; Мт 21:33)2И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето.3А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо. (Мт 5:12; Мт 23:34)4Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие.5Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха.6А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми.7Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше. (Мт 26:3)8И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето. (Евр 13:12)9Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други.10Нима и това не сте чели в Писанието: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: (Мт 21:42)11това стана от Господа, и е дивно в очите ни“?12И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.13И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума. (Мт 22:15; Лк 20:20)14Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем?15А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя.16И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря.17Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха. (Мт 22:21)18След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: (Лк 20:27)19Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си. (Вт 25:5; Мт 22:24; Лк 20:28)20Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство.21Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият.22Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената.23И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена.24Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия?25Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата.26А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: „Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“? (Изх 3:6; Мт 22:32; Лк 20:37)27Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате.28Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? (Мт 22:35; Лк 10:25)29А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: „слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, (Мт 22:37; Лк 10:27)30и възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила“. Тази е първа заповед. (Вт 6:4)31Втора, подобна ней, е: „възлюби ближния си като себе си“. Друга заповед, по-голяма от тия, няма. (Лев 19:18; Мт 5:43; Рим 13:9; Гал 5:14; Як 2:8)32Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него;33и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви.34Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита.35Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов? (Мт 22:41; Лк 20:41)36Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“. (Пс 109:1)37И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.38И думаше им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата,39предни седалища в синагогите и първи места по гощавките. (Мт 23:6; Лк 11:43)40Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда. (Ез 22:25; Лк 20:47)41И седна Иисус срещу съкровищницата и гледаше, как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много. (Лк 21:1)42А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант.43Като повика учениците Си, Иисус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата;44защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана.
1И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина. (Пс 80:8; П П 8:12; Ис 5:1; Мт 21:33; Лк 20:9)2И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.3А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце. (Мт 5:12; Мт 23:34)4Пак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха.5Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.6Той имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми.7А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше. (Мт 26:3; Мт 26:4)8И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето. (Евр 13:12)9И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.10Не сте ли прочели това Писание: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. (Пс 118:22; Мт 21:42)11От Господа е това. И чудно е в нашите очи“?12И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха. (Мт 21:45; Мт 21:46; Мк 11:18; Йн 7:25; Йн 7:30; Йн 7:44)
За плащането на данъка на императора
13Тогава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му. (Мт 22:15; Лк 20:20)14И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не?15Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий да го видя.16И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря.17Исус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него. (Мт 22:21)
За възкресението на мъртвите
18След това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха: (Мт 22:23; Лк 20:27)19Учителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си. (Вт 25:5; Мт 22:24; Лк 20:28)20Но, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство.21Взе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият.22И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената.23При възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена?24Исус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?25Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата. (1 Кор 15:42; 1 Кор 15:49; 1 Кор 15:52)26А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? (Изх 3:6; Мт 22:32; Лк 20:37)27Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
Най-голямата заповед
28А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е най-важната от всички? (Мт 22:34; Мт 22:35; Лк 10:25)29Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ; (Вт 6:4; Мт 22:37; Лк 10:27)30и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ (Вт 6:4)31А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма. (Лев 19:18; Мт 22:39; Рим 13:9; Гал 5:14; Як 2:8)32И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него; (Вт 4:39; Ис 45:6; Ис 45:14; Ис 46:9)33и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви. (1 Цар 15:22; Ос 6:6; Мих 6:6)34Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси. (Мт 22:46)
Исус Христос и Давид
35И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син? (Мт 22:41; Мт 22:42; Лк 20:41)36Сам Давид каза чрез Святия Дух: „Каза Господ на Моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие.“ (2 Цар 23:2; Пс 110:1)37Сам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.38И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите (Мт 23:1; Мк 4:2; Лк 11:43; Лк 20:46)39и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията; (Мт 23:6; Лк 11:43)40тези, които изпояждат домовете на вдовиците даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение. (Ез 22:25; Мт 23:14; Лк 20:47)
Лептата на бедната вдовица
41И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. (4 Цар 12:9; Лк 21:1)42А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.43И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата; (2 Кор 8:12)44защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – целия си имот. (1 Йн 3:17)