от Bulgarian Bible Society1Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си (Мт 21:1; Лк 19:29)2и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.3И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.4Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.5И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?6А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.7И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна. (Мт 21:7; Лк 19:35)8А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя. (Йн 12:13)9И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне! (Пс 117:26)10Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!11И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.12На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;13и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.14И рече и Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха товаучениците Му.15Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците; (Мт 21:12; Лк 19:45; Йн 2:14)16и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.17И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: „домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи“? А вие го направихте разбойнишки вертеп. (Ис 56:7; Ер 7:11)18Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.19А когато се стъмни, Той излезе вън от града.20Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.21И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала.22Иисус им отговори и рече:23имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, – ще му се сбъдне, каквото и да каже.24Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. (Мт 7:7; Лк 11:9; Йн 14:13)25И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. (Мт 6:14; Еф 4:32; Кол 3:13; Сир 28:2)26Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.27И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите (Мт 21:23; Лк 20:1)28и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това?29А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това.30Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми.31А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?32Ако ли речем, от човеците – бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк.33И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
1И когато се приближаваха към Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Исус изпрати двама от учениците Си и им каза: (Мт 21:1; Лк 19:28; Лк 19:29; Йн 12:12)2Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го докарайте.3И ако някой ви каже: Защо правите това?, отговорете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук.4И така, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и го отвързаха.5И някои от стоящите там им казаха: Какво правите, че отвързвате ослето?6А те им казаха, както беше заръчал Исус; и те ги оставиха.7И докараха ослето при Исус и намятаха на него дрехите си; и Той го възседна. (Мт 21:7; Лк 19:35)8И мнозина разстлаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от дърветата[1]. (Мт 21:8; Йн 12:13)9И тези, които вървяха отпред, и тези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име! (Пс 118:26)10Благословено настъпващото царство на баща ни Давид, което иде в Господнето име! Осанна във висините! (Пс 148:1)11И Исус влезе в Йерусалим, в храма, и като разгледа всичко, понеже вече се беше свечерило, отиде във Витания с дванадесетте. (Мт 21:17)
Безплодната смокиня
12А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня. (Мт 21:18)13И като видя отдалеч една разлистена смокиня, дойде, като търсеше плод на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само листа, защото не беше време за смокини. (Мт 21:19)14И Той проговори, като и каза: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.
Изгонването на търговците от храма
15И дойдоха в Йерусалим; Исус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите. (Мт 21:12; Лк 19:45; Йн 2:13; Йн 2:14)16И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.17Исус поучаваше, като им казваше: Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“? (Ис 56:7; Ер 7:11)18И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му. (Мт 7:28; Мт 21:45; Мт 21:46; Мк 1:22; Лк 4:32; Лк 19:47)19А когато се свечери, Той излезе вън от града.
Силата на вярата
20И така, като минаваха сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен. (Мт 21:19; Мт 21:20)21И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.22А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога!23Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане. (Мт 17:20; Мт 21:21; Лк 17:6)24Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне. (Мт 7:7; Лк 11:9; Йн 14:13; Йн 15:7; Йн 16:24; Як 1:5; Як 1:6)25И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, Който е на небесата, вашите прегрешения. (Мт 6:14; Еф 4:32; Кол 3:13)26Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, Който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения. (Мт 18:35)
За властта на Исус Христос
27И дойдоха пак в Йерусалим; и когато ходеше в храма, при Него дойдоха главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казаха: (Мт 21:23; Лк 20:1)28С каква власт правиш това? И кой Ти е дал тази власт да правиш това?29Исус им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.30Йоановото кръщение от небето ли беше или от човеците? Отговорете Ми.31И те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Тогава защо не му повярвахте?32Но ако кажем: От човеците, бояха се от народа; защото всички искрено смятаха Йоан за пророк. (Мт 3:4; Мт 3:5; Мт 14:5; Мк 6:20)33И така, те отговориха на Исус: Не знаем. Исус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.