от Bulgarian Bible Society1И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата, (Мт 27:2; Мк 15:1; Йн 18:28)2и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар. (Мт 22:21)3А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш. (Мт 27:11; Мк 15:2; Йн 18:33; 1 Тим 6:13; Отк 1:5)4Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека.5Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук.6Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец?7И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим.8А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него, (Лк 9:9)9и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше.10А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.11Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата. (Ис 53:3)12И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.13А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа,14каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате; (Мт 27:23; Мк 15:14; Йн 18:38; Йн 19:4)15но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;16и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.17А той трябваше за празника да им пуска един затворник.18Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава. (Мт 27:20; Мк 15:11; Йн 18:40; Д А 3:14)19А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.20Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса.21Но те крещяха: разпни Го, разпни!22Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.23Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя.24И Пилат реши да бъде, според както искат те,25и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им.26И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса.27И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.28А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;29понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!30Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни! (Ис 2:19; Ос 10:8; Отк 6:16; Отк 9:6)31Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?32Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.33И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. (Мт 27:33; Мк 15:22; Йн 19:17)34А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. (Пс 21:19; Мт 5:44; Мт 27:35; Мк 15:24; Йн 19:23)35А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.36Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,37и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.38И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.39Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.40А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?41А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.42И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! (Мт 16:28)43И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.44Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; (Ам 8:9)45и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.46Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.47А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.48И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.49А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.50И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив, (Мт 27:57; Мк 15:43; Йн 19:38)51– той не бе се съгласил с решението и деянията им, – из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие,52дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово;53и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган.54Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота.55Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му;56и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта. (Изх 20:10)
1Тогава цялото тяхно множество се вдигна и Го заведе при Пилат. (Мт 27:1; Мт 27:2; Мт 27:11; Мк 15:1; Йн 18:28)2И започнаха да Го обвиняват със следните думи: Установихме, че Този развращава народа ни, забранява да се дава данък на Цезаря и казва за Себе Си, че е Христос, Цар. (Мт 17:27; Мт 22:21; Мк 12:17; Д А 17:7)3А Пилат Го попита: Ти ли си юдейският Цар? А Той му отговори: Ти право казваш. (Мт 27:11; Мк 15:2; Йн 18:33; 1 Тим 6:13; Отк 1:5)4И Пилат каза на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина у Този човек. (1 Пет 2:22)5А те по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал дотук.
Изпращането на Исус Христос при Ирод
6А Пилат, като чу това, попита дали човекът е галилеянин.7И като узна, че е от областта на Ирод, изпрати Го до Ирод, който през тези дни беше в Йерусалим. (Лк 3:1)8А Ирод, като видя Исус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него. (Мт 14:1; Мк 6:14; Лк 9:9)9И Му задаваше много въпроси; но Той не му отговори нищо.10А главните свещеници и книжниците стояха и яростно Го обвиняваха.11Но Ирод с войниците си, като се отнесе към Него с презрение и Го подигра, облече Го във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат. (Ис 53:3)12В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг. (Д А 4:27)
Осъждането на Исус Христос на смърт
13Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза: (Мт 27:15; Мт 27:23; Мк 15:6; Мк 15:14; Йн 18:38; Йн 18:39)14Доведохте ми Този като човек, който развращава народа; но, ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в Него никаква вина относно това, за което Го обвинявате. (Мт 27:23; Мк 15:14; Лк 23:1; Лк 23:2; Лк 23:4; Йн 19:4)15Нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас; така че Той не е направил нищо, което заслужава смъртно наказание.16Затова, като Го накажа, ще Го пусна. (Мт 27:26; Йн 19:1)17А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник. (Мт 27:15; Мк 15:6; Йн 18:39)18Но те всички изкрещяха в един глас: Премахни Този и ни пусни Варава. (Мт 27:20; Мк 15:11; Йн 18:40; Д А 3:14)19Който за някаква размирица, станала в града, и за убийство бе хвърлен в тъмница.20И Пилат отново им говори с висок глас, защото желаеше да пусне Исус.21А те крещяха: Разпъни Го! Разпъни Го!22А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; затова, като Го накажа, ще Го пусна.23Но те настояваха със силни гласове да бъде разпънат; и техните гласове надделяха.24И Пилат реши да изпълни искането им: (Мт 27:26; Мк 15:15; Йн 19:16)25пусна онзи, когото искаха, който беше хвърлен в тъмница за размирица и убийство; а Исус предаде на смърт според волята им.
Разпъването на Исус Христос
26И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус. (Мт 27:32; Мк 15:21; Йн 19:17)27И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него.28А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си;29защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. (Мт 24:19; Лк 21:23)30Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни! (Ис 2:19; Ос 10:8; Отк 6:16; Отк 9:6)31Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото? (Пр 11:31; Ер 25:29; Ез 20:47; Ез 21:3; Ез 21:4; 1 Пет 4:17)32И с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият. (Ис 53:12; Мт 27:38)33И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно[1], там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия – отляво на Него. (Мт 27:33; Мк 15:22; Йн 19:17; Йн 19:18)34А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях. (Мт 5:44; Мт 27:35; Мк 15:24; Йн 19:23; Д А 3:17; Д А 7:60; 1 Кор 4:12)35И хората стояха и гледаха. Още и началниците Го ругаеха, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник. (Пс 22:17; Зах 12:10; Мт 27:41; Мк 15:29)36Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:37Ако си юдейският Цар, избави Себе Си.38А над Него имаше и надпис: Този е юдейският Цар. (Мт 27:37; Мк 15:26; Йн 19:19)39И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас! (Мт 27:44; Мк 15:32)40А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда?41А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.42И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. (Мт 16:28)43А Исус му отговори: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.
Кръстната смърт на Исус Христос
44А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час[2], (Ам 8:9; Мт 27:45; Мк 15:33; Йн 19:28)45като слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. (Мт 27:51; Мк 15:38)46И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна. (Пс 31:5; Мт 27:50; Мк 15:37; Йн 19:30; 1 Пет 2:23)47И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина, този Човек беше праведен. (Мт 27:54; Мк 15:39)48А всички множества, които бяха дошли на това зрелище, като виждаха какво стана, се връщаха, като се удряха в гърди.49А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. (Пс 38:11; Мт 27:55; Мк 15:40; Йн 19:25)
Снемането на Исус Христос от кръста и погребението му
50Имаше един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, (Мт 27:57; Мк 15:42; Мк 15:43; Йн 19:38)51който не се беше съгласил с намерението и делото им. Той беше от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство. (Мк 15:43; Лк 2:25; Лк 2:38)52Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус.53И като го свали, обви го с плащеница и го положи в гроб, изсечен в скала, където никой не беше още полаган. (Мт 27:59; Мк 15:46)54И това беше денят на Приготовлението и съботата настъпваше. (Мт 27:62)55А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му. (Мк 15:47; Лк 8:2)56И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха, както повлява Законът. (Изх 20:10; Мк 10:1)