от Bulgarian Bible Society1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, (Мт 28:1; Мк 16:1; Йн 20:1)2ала намериха камъка отвален от гроба.3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.5И както бяха уплашени и навели лице към земята, – мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, (Мт 17:22)7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. (Мк 9:31; Лк 9:22)8И спомниха си думите Му.9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. (Йн 20:6)13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, (Мк 16:12)14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; (Мт 21:11; Лк 7:16; Йн 3:2; Йн 6:14; Д А 2:22)20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; (Лк 2:25; Д А 26:6)22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! (Бит 3:15; Бит 22:18; Бит 49:10; Чис 21:9; Пс 21:7; Пс 21:27; Пс 68:10; Ис 50:6; Ис 53:3)26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? (Пс 15:8; Ис 40:10; Ер 23:5; Ер 33:15; Ез 34:23; Ез 37:24; Мих 7:20)27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.36Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! (Мк 16:14; Йн 20:19; Д А 13:31; 1 Кор 15:5)37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух;38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви?39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.40И като рече това, показа им ръцете и нозете.41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед.43И като взе, яде пред тях.44И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. (Мт 16:21)45Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, (Йн 5:39)46и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, (Ис 53:4; Лк 24:27)47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим;48а вие сте свидетели за това;49и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. (Йн 14:16; Йн 15:26; Д А 1:4; Д А 1:8)50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.51И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. (Мк 16:19; Д А 1:9)52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
1А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили. (Мт 28:1; Мк 16:1; Лк 23:56; Йн 20:1)2И намериха камъка отвален от гроба. (Мт 28:2; Мк 16:4)3И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус. (Мк 16:5; Лк 24:23)4А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло. (Йн 20:12; Д А 1:10)5И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?6Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, (Мт 16:21; Мт 17:23; Мк 8:31; Мк 9:31; Лк 9:22)7като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне. (Мк 9:31; Лк 9:31)8И си спомниха думите Му. (Йн 2:22)9И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. (Мт 28:8; Мк 16:10)10А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. (Лк 8:3)11А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха. (Мк 16:11; Лк 24:25)12А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото. (Йн 20:3; Йн 20:6)
Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус
13И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия[1] от Йерусалим. (Мк 16:12)14И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.15И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; (Мт 18:20; Лк 24:36)16но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят. (Йн 20:14; Йн 21:4)17Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.18И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни? (Йн 19:25)19И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ; (Мт 21:11; Лк 7:16; Йн 3:2; Йн 4:19; Йн 6:14; Д А 2:22; Д А 7:22)20и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. (Лк 23:1; Д А 13:27; Д А 13:28)21А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това. (Лк 1:68; Лк 2:25; Лк 2:38; Д А 1:6)22При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба (Мт 28:8; Мк 16:10; Лк 24:9; Лк 24:10; Йн 20:18)23и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.24И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели. (Лк 24:12)25И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците! (Бит 3:15; Бит 22:18; Чис 21:9; Ис 50:6; Ис 53:5)26Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? (Ис 40:10; Ер 23:5; Ер 33:15; Дан 9:24; Мих 7:19; Лк 24:46; Д А 17:3; 1 Пет 1:11)27И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания. (Бит 3:15; Бит 22:18; Бит 26:4; Бит 49:10; Чис 21:9; Вт 18:15; Пс 132:11; Ис 7:14; Ис 9:6; Ис 40:10; Ис 40:11; Ис 50:6; Ис 53:1; Ер 23:5; Ер 33:14; Ер 33:15; Ез 34:23; Ез 37:25; Дан 9:24; Мих 7:19; Мал 3:1; Мал 4:2; Лк 24:45; Йн 1:45)28И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. (Бит 32:26; Бит 42:7; Мк 6:48)29Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. (Бит 19:3; Д А 16:15)30И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде. (Мт 14:19)31Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.32И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?33И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,34които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. (1 Кор 15:5)35Те пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим
36И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам! (Мт 28:16; Мк 16:14; Йн 20:19; Д А 1:6; Д А 13:31; 1 Кор 15:5)37А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. (Мк 6:49)38И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?39Погледнете ръцете Ми и нозете Ми – Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. (Йн 20:20; Йн 20:27)40И като каза това, им показа ръцете и нозете Си.41Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? (Йн 21:5)42И Му дадоха парче печена риба и меден сок.43И взе и яде пред тях. (Д А 10:41)44Исус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. (Мт 16:21; Мт 17:22; Мт 20:18; Мк 8:31; Лк 9:22; Лк 18:31; Лк 24:6)45Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията. (Йн 5:39; Д А 16:14)46И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, (Ис 50:6; Ис 53:2; Лк 24:26; Д А 17:3)47и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.48Вие сте свидетели за това.49И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре. (Бит 12:3; Пс 22:27; Ис 44:3; Ер 31:34; Дан 9:24; Ос 2:23; Йоил 2:28; Мих 4:2; Йн 14:16; Йн 14:26; Йн 15:26; Йн 15:27; Йн 16:7; Д А 1:4; Д А 1:8; Д А 1:22; Д А 2:1; Д А 2:32; Д А 3:15; Д А 13:38; Д А 13:46)
Възнесението на Исус Христос
50И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови. (Мк 16:19; Д А 1:9; Д А 1:12)51И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето. (4 Цар 2:11; Мк 16:19; Йн 20:17; Д А 1:9; Еф 4:8)52А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост; (Мт 28:9; Мт 28:17)53и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Д А 2:46)