от Bulgarian Bible Society1Наближаваше празник Безквасници, наречен Пасха; (Мт 26:2; Мк 14:1)2а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа.3И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте. (Мт 26:14)4И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде.5Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари;6и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа.7И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, (Вт 16:1; Мт 26:17; Мк 14:12)8и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.9А те Му рекоха: де искаш да приготвим?10Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе,11и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си?12И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе.13Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата.14И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него, (Мт 26:20; Мк 14:18; Йн 13:12)15и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам,16понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие. (Д А 10:41)17И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си,18защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие.19И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. (Мт 26:26; Мк 14:22; 1 Кор 11:24)20Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.21Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата; (Пс 40:10; Мт 26:22)22прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава. (Д А 2:23; Д А 4:28)23И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.24А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям.25А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат;26а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува.27Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник. (Фил 2:7)28Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти,29и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство,30за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви. (Мт 19:28; 1 Кор 6:2; Отк 3:21; Отк 20:4)31И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница; (1 Пет 5:8)32но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си. (Мт 16:18; Йн 17:15)33Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!34Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. (Мт 26:34; Мк 14:30; Йн 13:38)35И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо. (Мт 10:9; Мк 6:8; Лк 9:3; Лк 10:4)36Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож;37защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: „и към беззаконници бе причислен“. Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва. (Ис 53:12; Мк 15:28)38Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са.39И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му. (Мт 26:36; Мк 14:32; Йн 18:1)40А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение. (Мт 26:41; Мк 14:38)41И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше,42като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.43И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше.44И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.45Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга;46и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение.47Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е. (Мт 26:47; Мк 14:43; Йн 18:3)48А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?49Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож?50И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.51Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го.52А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете!53Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака.54Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. (Мт 26:57; Мк 14:53; Йн 18:24)55Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях.56Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него.57Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам.58След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм.59А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец.60Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя.61Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. (Мт 26:34; Мк 14:30; Мк 14:72; Йн 13:38)62И като излезе вън, горко плака.63Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха; (Мт 26:67; Мк 14:65)64и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари?65И много други хули казваха против Него.66А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си; (Пс 2:2; Мт 27:2; Мк 15:1; Йн 18:28)67и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате;68ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете;69отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила. (Пс 109:1; Мт 26:64; Мк 14:62; Йн 6:62)70И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз.71А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му.
1А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. (Мт 26:1; Мт 26:2; Мт 26:14; Мк 14:1; Мк 14:2; Мк 14:10; Йн 11:45)2И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го погубят, защото се бояха от народа. (Пс 2:2; Йн 11:47; Д А 4:27)3Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който се числеше към дванадесетте; (Мт 26:14; Мк 14:10; Йн 13:2; Йн 13:27)4и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.5И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. (Зах 11:12)6А той се съгласи и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато не се е събрало множество.
Тайната вечеря
7И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхалното агне. (Вт 16:1; Мт 26:17; Мк 14:12; Йн 13:1)8Исус изпрати Петър и Йоан и каза: Идете и ни пригответе, за да ядем Пасхата.9А те Го попитаха: Къде искаш да приготвим?10А той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе,11и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям Пасхата с учениците Си?12И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.13След като отидоха, намериха всичко, както им беше казал; и приготвиха Пасхата.14И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. (Мт 26:20; Мк 14:17)15И им каза: Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам;16защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато това не се изпълни в Божието царство. (Лк 14:15; Д А 10:41; Отк 19:9)17И като взе чаша, благодари на Бога и каза: Вземете това и го разделете помежду си;18защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. (Мт 26:29; Мк 14:25)19И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание. (Мт 26:26; Мк 14:22; 1 Кор 11:24)20Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. (1 Кор 10:16)21Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. (Пс 41:9; Мт 26:21; Мк 14:18; Йн 13:21; Йн 13:26)22Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, който Го предава! (Мт 26:24; Д А 2:23; Д А 4:28)23И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще направи това. (Мт 26:22; Йн 13:22; Йн 13:25)
Спорът за първенство сред учениците
24Стана още и препирня помежду им кой от тях да бъде смятан за по-голям. (Мк 9:34; Лк 9:46)25А той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. (Мт 20:25; Мк 10:42)26Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия[1] и който началства – като онзи, който слугува. (Мт 20:26; Лк 9:48; 1 Пет 5:3)27Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува. (Мт 20:28; Лк 12:37; Йн 13:13; Йн 13:14; Фил 2:7)28А вие сте онези, които устояхте с Мене в Моите изпитания[2]. (Евр 4:15)29Затова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас, (Мт 24:47; Лк 12:32; 2 Кор 1:7; 2 Тим 2:12)30да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте израилски племена. (Пс 49:14; Мт 8:11; Мт 19:28; Лк 14:15; 1 Кор 6:2; Отк 3:21; Отк 19:9; Отк 20:4)
Предсказанието за отричането на Петър
31И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; (Ам 9:9; Мт 26:31; Мк 4:27; Йн 13:36; 1 Пет 5:8)32но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. (Пс 51:13; Йн 17:9; Йн 21:15)33Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт.34А Той отговори: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато три пъти не си отрекъл, че Ме познаваш. (Мт 26:34; Мк 14:30; Йн 13:38)
Подготовката на учениците за идващите събития
35И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те отговориха: От нищо. (Мт 10:9; Мт 10:10; Мк 6:8; Лк 9:3; Лк 10:4)36И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи меч;37защото ви казвам, че трябва да се изпълни с Мен и това писание: „И към беззаконници бе причислен“, защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение. (Ис 53:12; Мк 15:28)38А те казаха: Господи, ето, тук има два меча. А Той им каза: Достатъчни са.
Исус Христос в Гетсиманската градина
39И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците. (Мт 26:36; Мк 14:32; Лк 21:37; Йн 18:1)40След като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение. (Мт 6:13; Мт 26:41; Мк 14:38)41И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше: (Мт 26:39; Мк 14:35)42Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде. (Йн 5:30; Йн 6:38)43И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше. (Мт 4:11)44И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. (Йн 12:27; Евр 5:7)45И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и им каза:46Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. (Лк 22:40)
Залавянето на Исус Христос
47Докато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав. (Мт 26:47; Мк 14:32; Мк 14:43; Йн 18:1; Йн 18:3)48А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?49И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч?50И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. (Мт 26:51; Мк 14:47; Йн 18:10)51А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели.52А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи? (Мт 26:55; Мк 14:48)53Когато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
Отричането на апостол Петър
54И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч. (Мт 26:57; Мт 26:58; Мт 26:69; Мк 14:53; Мк 14:66; Йн 18:12; Йн 18:15; Йн 18:24; Йн 18:25)55И когато бяха запалили огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. (Мт 26:69; Мк 14:66; Йн 18:17; Йн 18:18)56А една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него.57А той се отрече и каза: Жено, не Го познавам.58След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър отговори: Човече, не съм. (Мт 26:71; Мк 14:69; Йн 18:25)59И като се мина около един час, друг някой взе да настоява и казваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин. (Мт 26:73; Мк 14:70; Йн 18:26)60А Петър каза: Човече, не знам за какво говориш. И начаса, докато още изричаше тези думи, един петел пропя.61И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мен. (Мт 26:34; Мт 26:75; Мк 14:30; Мк 14:72; Йн 13:38)62И излезе вън и плака горко.
Обругаването на Исус Христос
63А мъжете, които държаха Исус, се подиграваха с Него и Го биеха, (Мт 26:67; Мт 26:68; Мк 14:65)64и като Го закриваха, удряха Го по лицето и Го питаха: Познай кой Те удари?65И много други хули изговориха против Него.
Исус Христос пред синедриона
66След като се разсъмна, събраха се старейшините на народа, главни свещеници и книжници и Го заведоха в своя синедрион, и Му казаха: (Пс 2:2; Мт 26:59; Мт 27:1; Мк 14:55; Мк 15:1; Йн 18:19; Йн 18:28; Д А 4:26; Д А 22:5)67Ако Ти си Христос, кажи ни. А Той отговори: Ако ви кажа, няма да повярвате; (Мт 26:63; Мк 14:61)68и ако ви задам въпрос, няма да отговорите.69Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. (Пс 110:1; Мт 26:64; Мк 14:62; Йн 6:62; Евр 1:3; Евр 8:1)70И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им отвърна: Вие право казвате; защото Аз съм. (Мт 26:64; Мк 14:62)71А те попитаха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото ние сами чухме от устата Му богохулството. (Мт 26:65; Мк 14:63)