Лука 1

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society

1 Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития, 

2 както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, – (Евр 2:3; 1 Йн 1:1) 

3 то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле, 

4 за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил. 

5 В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името и – Елисавета. (1 Лет 24:10; Неем 12:17) 

6 И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. 

7 Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст. 

8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, 

9 по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, (Изх 30:7; Лев 16:17; Евр 9:6) 

10 а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, – 

11 тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, 

12 и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. 

13 А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан; 

14 и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; (Лк 1:58; Йн 5:35) 

15 защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; 

16 и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; 

17 и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен. (Ис 40:3; Мал 4:6; Мк 1:3; Мк 9:12; Йн 1:23) 

18 И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст. 

19 Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; 

20 и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си. 

21 И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма. 

22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням. 

23 След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. 

24 След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: 

25 тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците. 

26 А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, 

27 при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. (Мт 1:18) 

28 Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. 

29 А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. 

30 И рече и Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; 

31 и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. (Ис 7:14; Мт 1:21) 

32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; (2 Цар 7:12; Пс 131:11; Ис 9:7) 

33 и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. (1 Лет 22:10; Пс 44:7; Пс 88:37; Ис 9:7; Ер 23:5; Мих 4:7) 

34 А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? 

35 Ангелът и отговори и рече: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. 

36 Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; 

37 защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. 

38 Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея. 

39 И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин, 

40 и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. 

41 Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата и; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, 

42 извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! 

43 И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ? 

44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. 

45 И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното и от Господа. 

46 И рече Мариам: душата ми величае Господа, (Ис 61:10; Ав 3:18) 

47 и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, 

48 задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; 

49 задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; 

50 и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят; (Пс 102:17) 

51 Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; (Пс 32:10; Пс 76:15; Ис 52:10) 

52 свали силни от престоли и въздигна смирени; (Йов 5:11; Ис 66:2) 

53 гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо; (1 Цар 2:5; Пс 33:11; Мт 5:6) 

54 взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – (Пс 97:3; Ис 41:8) 

55 както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека. (Бит 17:19; Бит 22:18; Пс 131:11) 

56 И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си. 

57 А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син. 

58 И чуха съседите и роднините и, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея. 

59 На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. 

60 Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан. 

61 И рекоха и: няма никой в рода ти, който се нарича с това име. 

62 И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат. 

63 Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха. 

64 И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога. 

65 И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея. 

66 Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него. 

67 И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки: 

68 благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ (Мт 1:21) 

69 и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение, (Пс 131:17; Ез 29:21) 

70 (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) – (Пс 71:4; Ер 23:6; Ер 30:8) 

71 спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят; 

72 за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, – (Бит 22:16; Бит 26:3; Лев 26:42; Ер 31:33) 

73 клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец; (Евр 6:13) 

74 за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни, (Рим 8:15; Евр 2:15) 

75 безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си. (Еф 4:24; 1 Пет 1:15) 

76 И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, (Лк 1:17) 

77 и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им, 

78 поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, (Ер 23:5; Зах 3:8) 

79 за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира. 

80 А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля. 

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version:
© Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 1

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Предсказанието за рождението на Йоан Кръстител

1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, 

2 както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, (Мк 1:1; Йн 15:27; Евр 2:3; 1 Пет 5:1; 2 Пет 1:16; 1 Йн 1:1) 

3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначало, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле, (Д А 11:4; Д А 15:19; Д А 15:25; Д А 15:28; 1 Кор 7:40) 

4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван. (Йн 20:31) 

5 В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отряд на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци и се казваше Елисавета. (1 Лет 24:10; 1 Лет 24:19; Неем 12:4; Неем 12:17; Мт 2:1) 

6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всички Господни заповеди и наредби. (Бит 7:1; Бит 17:1; 3 Цар 9:4; 4 Цар 20:3; Д А 23:1; Д А 24:16) 

7 Но нямаха дете, понеже Елисавета беше бездетна, а и двамата бяха в напреднала възраст. 

8 И той, като свещенодействаше пред Бога по реда на своя отряд, (1 Лет 24:19; 2 Лет 8:14; 2 Лет 31:2) 

9 по обичая на свещеничеството, на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади. (Изх 30:7; Изх 30:8; 1 Цар 2:28; 1 Лет 23:13; 2 Лет 29:11; Евр 9:6) 

10 И в часа на каденето цялото множество народ се молеше отвън. (Лев 16:17; Отк 8:3; Отк 8:4) 

11 Тогава му се яви ангел от Господа, който стоеше отдясно на кадилния олтар. (Изх 30:1) 

12 И Захария, като го видя, смути се и страх го обзе. (Съд 6:22; Съд 13:22; Дан 10:8; Лк 1:29; Лк 2:9; Д А 10:4; Отк 1:17) 

13 Но ангелът му каза: Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. (Лк 1:60; Лк 1:63) 

14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане. (Лк 1:58; Йн 5:35) 

15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и сикера няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от майчината си утроба. (Чис 6:3; Съд 13:4; Ер 1:5; Лк 7:33; Гал 1:15) 

16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. (Мал 4:5; Мал 4:6) 

17 Той ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ. (Мал 4:5; Мал 4:6; Мт 11:14; Мк 1:3; Мк 9:12; Йн 1:23) 

18 А Захария каза на ангела: Как ще се уверя в това, защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст? (Бит 17:17) 

19 Ангелът му отговори: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. (Дан 8:16; Дан 9:21; Мт 18:10; Евр 1:14) 

20 И, ето, ще млъкнеш и няма да можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно. (Ез 24:27) 

21 И народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма. 

22 А когато излезе, той не можеше да проговори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням. 

23 И като изтекоха дните на службата му в храма, той си отиде у дома. (4 Цар 11:5) 

24 А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше: 

25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме укоряват. (Бит 30:23; Ис 4:1; Ис 54:1; Ис 54:4) 

Благовещение

26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет, 

27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. (Мт 1:18; Лк 2:4; Лк 2:5) 

28 И като дойде ангелът при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. (Съд 6:12; Дан 9:23; Дан 10:19) 

29 А тя много се смути от думите му и си размишляваше какъв ли ще е този поздрав. (Лк 1:12) 

30 И ангелът каза: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. 

31 И, ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус. (Ис 7:14; Мт 1:21; Лк 2:21) 

32 Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. (2 Цар 7:11; 2 Цар 7:12; Пс 132:11; Ис 9:6; Ис 9:7; Ис 16:5; Ер 23:5; Мк 5:7; Отк 3:7) 

33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край. (1 Лет 22:10; Пс 45:6; Пс 89:37; Ис 9:7; Дан 2:44; Дан 7:14; Дан 7:27; Авд 1:21; Мих 4:7; Йн 12:34; Евр 1:8) 

34 А Мария каза на ангела: Как ще стане това, тъй като мъж не познавам? 

35 И ангелът отговори: Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святият, Който ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. (Мт 1:20; Мт 14:33; Мт 26:63; Мт 26:64; Мк 1:1; Йн 1:34; Йн 20:31; Д А 8:37; Рим 1:4) 

36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и това е шестият месец за нея, за която се казваше, че е бездетна. 

37 Защото за Бога няма нищо невъзможно. (Бит 18:14; Ер 32:17; Зах 8:6; Мт 19:26; Мк 10:27; Лк 18:27; Рим 4:21) 

38 И Мария каза: Ето Господнята слугиня пред тебе; нека ми бъде според твоите думи. И ангелът си отиде от нея. 

Посещението на Мария при Елисавета

39 През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град, (И Н 21:9) 

40 и влезе в Захариевата къща, и поздрави Елисавета. 

41 И щом Елисавета чу поздрава на Мария, младенецът заигра в утробата; и Елисавета се изпълни със Святия Дух 

42 и след като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! (Съд 5:24; Лк 1:28) 

43 И откъде ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? 

44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. 

45 И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа. 

46 И Мария каза: Величае душата ми Господа (1 Цар 2:1; Пс 34:2; Пс 34:3; Пс 35:9; Ис 61:10; Ав 3:18) 

47 и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой. 

48 Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си; и, ето, отсега ще ме облажават всички родове. (1 Цар 1:11; Пс 138:6; Мал 3:12; Лк 11:27) 

49 Защото Всемогъщият извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име. (Пс 71:19; Пс 126:2; Пс 126:3) 

50 И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които се боят от Него. (Бит 17:7; Изх 20:6; Пс 103:17; Пс 103:18) 

51 Извърши силни дела със Своята ръка; разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си. (Пс 33:10; Пс 98:1; Пс 118:15; Ис 40:10; Ис 51:9; Ис 52:10; 1 Пет 5:5) 

52 Свали владетели от престолите им и издигна смирени. (2 Лет 2:6; Йов 5:11; Пс 113:7; Ис 66:2) 

53 Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни. (1 Цар 2:5; Пс 34:10; Пс 34:11) 

54 Помогна на слугата Си Израил, за да напомни да покаже Своята милост (Пс 98:3; Ис 41:8; Ер 31:8; Ер 31:20) 

55 (както беше говорил на бащите ни) към Авраам и към неговото потомство до века. (Бит 17:19; Бит 22:18; Пс 132:11; Рим 11:28; Гал 3:16) 

56 А Мария, като преседя при нея около три месеца, се върна у дома си. 

Рождението на Йоан Кръстител

57 А на Елисавета дойде времето да роди; и тя роди син. 

58 И като чуха съседите и роднините, че Господ показал към нея велика милост, се радваха с нея. (Лк 1:14) 

59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му. (Бит 17:12; Лев 12:3) 

60 Но майка му каза: Не, ще се нарече Йоан. (Лк 1:13) 

61 Казаха: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име. 

62 И запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат. 

63 А той поиска дъсчица и написа тези думи: Йоан му е името. И те всички се зачудиха. (Лк 1:13) 

64 И начаса устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога. (Лк 1:20) 

65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея. (Лк 1:39) 

66 И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, като казваха: Какво ли ще бъде това дете? Защото Господнята ръка беше с него. (Бит 39:2; Пс 80:17; Пс 89:21; Лк 2:19; Лк 2:51; Д А 11:21) 

67 Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, като казваше: (Йоил 2:28) 

68 Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него. (Изх 3:16; Изх 4:31; 3 Цар 1:48; Пс 41:13; Пс 72:18; Пс 106:48; Пс 111:9; Мт 1:21; Лк 7:16) 

69 И издигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид (Пс 132:17; Мт 1:21) 

70 (както е говорил чрез устата на святите Си пророци от вековете), (Пс 72:4; Ер 23:5; Ер 23:6; Ер 30:8; Ер 30:10; Дан 9:24; Д А 3:21; Рим 1:2) 

71 избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, 

72 за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет, (Бит 22:16; Бит 26:3; Лев 26:42; Пс 98:3; Пс 105:8; Пс 105:9; Пс 106:45; Ер 31:33; Ез 16:60; Лк 1:54) 

73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраам: (Бит 12:3; Бит 17:4; Бит 22:16; Бит 22:17; Евр 6:13; Евр 6:17) 

74 да даде на нас, освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх, (Рим 6:18; Рим 6:22; Евр 9:14) 

75 в святост и правда пред Него, през всичките си дни. (Ер 32:39; Ер 32:40; Еф 4:24; 2 Сол 2:13; 2 Тим 1:9; Тит 2:12; 1 Пет 1:15; 2 Пет 1:4) 

76 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред Господа, за да приготвиш пътищата за Него. (Ис 40:3; Мал 3:1; Мал 4:5; Мт 11:10; Лк 1:17) 

77 За да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване греховете им, (Зах 3:8; Мк 1:4; Лк 1:78; Лк 3:3) 

78 поради съкровеното милосърдие на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, 

79 за да осияе седящите в тъмнина и в смъртна сянка; така че да насочи стъпките ни в пътя на мира. (Ис 9:2; Ис 42:7; Ис 49:9; Мт 4:16; Д А 26:18) 

80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустинята до деня, когато се яви на Израил. (Мт 3:1; Мт 11:7; Лк 2:40) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание