от Bulgarian Bible Society1През ония дни излезе от кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя.2Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия.3И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.4Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, (1 Цар 16:1; 1 Цар 16:4; Йн 7:42)5за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна.6А когато бяха те там, дойде и време да роди;7и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. (Мт 2:1)8В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си.9И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много.10И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци;11защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ;12и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.13И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше:14слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Ис 2:4; Ис 44:23; Ис 49:13; Ис 57:19; Мих 4:3; Лк 19:38; Рим 5:1)15Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ.16И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите.17А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец.18И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите.19А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.20И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.21Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата. (Бит 17:12; Лев 12:3; Мт 1:21)22А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа,23както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; (Изх 13:2; Изх 13:12; Изх 22:29; Изх 34:19; Чис 8:16)24и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета. (Лев 12:6; Лев 12:8)25Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. (Лк 24:21)26Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.27И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона,28той Го прегърна, благослови Бога и рече:29сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром;30защото очите ми видяха Твоето спасение, (Бит 49:18; 1 Цар 2:1; Пс 97:3; Ис 52:10)31що си приготвил пред лицето на всички народи, –32светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Ис 9:2; Ис 42:6; Ис 60:3; Д А 13:47)33А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.34И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, – (Ис 8:14; Мт 21:44; Рим 9:32; 1 Пет 2:7)35и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца. (Йн 19:25)36Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си;37тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. (1 Тим 5:5)38И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим.39И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет.40А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него. (Лк 2:52)41Всяка година родителите Му ходеха в Иерусалим за празник Пасха. (Изх 23:17; Изх 34:23)42И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника;43а когато се връщаха, след свършване на празничните дни, Отрокът Иисус остана в Иерусалим; и не забелязаха това Иосиф и майка Му.44Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници;45и като Го не намериха, върнаха се в Иерусалим и Го търсеха.46Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва;47всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му. (Мт 7:28; Мк 1:22; Лк 4:32; Йн 7:15)48И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим.49Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? (Мал 3:1)50Но те не разбраха казаните от Него думи. (Лк 9:45)51Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.52Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците. (Лк 2:40)
1А в онези дни излезе заповед от Цезаря Август да се извърши преброяване по цялата земя. (Мт 1:18)2Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. (Д А 5:37)3И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.4И така, отиде и Йосиф от Галилея, от град Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода на Давид), (1 Цар 16:1; 1 Цар 16:4; Мт 1:16; Мт 2:1; Лк 1:27; Йн 7:42)5за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна.6И когато бяха там, дойде време да роди.7И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. (Мт 1:25)8А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си.9И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изплашиха много. (Лк 1:12)10Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. (Бит 12:3; Мт 28:19; Мк 1:15; Лк 2:31; Лк 2:32; Лк 24:47; Кол 1:23)11Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос[1] Господ. (Ис 9:6; Мт 1:16; Мт 1:21; Мт 16:16; Лк 1:43; Д А 2:36; Д А 10:36; Фил 2:11)12И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.13И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите: (Бит 28:12; Бит 32:1; Бит 32:2; Пс 103:20; Пс 103:21; Пс 148:2; Дан 7:10; Евр 1:14; Отк 5:11)14Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение. (Ис 2:4; Ис 44:23; Ис 49:13; Ис 57:19; Мих 4:3; Лк 1:79; Лк 19:38; Йн 3:16; Рим 5:1; Еф 1:6; Еф 2:4; Еф 2:7; Еф 2:17; Еф 3:10; Еф 3:21; Кол 1:20; 2 Сол 2:16; 1 Йн 4:9; 1 Йн 4:10; Отк 5:13)15Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви.16И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите.17И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце.18И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.19А Мария пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. (Бит 37:11; Лк 1:66; Лк 2:51)20И овчарите се върнаха, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано.21След като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела, преди да е било заченато в утробата. (Бит 17:12; Лев 12:3; Мт 1:21; Мт 1:25; Лк 1:31; Лк 1:59)
Представянето на Исус Христос в храма
22Като се навършиха и дните за очистването им според Моисеевия закон, занесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа (Лев 12:2; Лев 12:6)23(както е писано в Господния закон, че „всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа“) (Изх 13:2; Изх 22:29; Изх 34:19; Чис 3:13; Чис 8:16; Чис 8:17; Чис 18:15)24и да принесат жертва „две гургулици и две гълъбчета“, според казаното в Господния закон. (Лев 12:2; Лев 12:6; Лев 12:8)25И, ето, имаше в Йерусалим един човек на име Симеон; и този човек беше праведен и благочестив и чакаше утехата на Израил; и Святият Дух беше на него. (Ис 40:1; Мк 15:43; Лк 2:38; Лк 24:21)26На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник[2]. (Пс 89:48; Евр 11:5)27И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да направят за Него по разпоредбата на закона, (Мт 4:1)28той Го взе на ръцете си и благослови Бога:29Сега отпускаш, Владико, слугата Си в мир, според Своята дума. (Бит 46:30; Фил 1:23)30Защото очите ми видяха спасението, (Бит 49:18; 1 Цар 2:1; Пс 98:3; Ис 52:10; Лк 3:6)31което си приготвил пред лицето на всички народи,32светлина, която да просвещава народите, и слава на Твоя народ Израил. (Ис 9:2; Ис 42:6; Ис 49:6; Ис 60:1; Мт 4:16; Д А 13:47; Д А 28:28)33А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.34И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори. (Ис 8:14; Ос 14:9; Мт 21:44; Рим 9:32; Рим 9:33; 1 Кор 1:23; 1 Кор 1:24; 2 Кор 2:16; 1 Пет 2:7; 1 Пет 2:8)35Да! И на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. (Йн 19:25)36Имаше и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от Асировото племе (тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години след девството си,37и сега вдовица на около осемдесет и четири години), не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем. (Д А 26:7; 1 Тим 5:5)38И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха освобождението[3] на Йерусалим. (Мк 15:43; Лк 2:25; Лк 24:21)39И като свършиха всичко, което беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.40А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше на Него. (Лк 1:80; Лк 2:52)
Дванайсетгодишният Исус в храма
41И родителите Му ходеха всяка година в Йерусалим за празника на Пасхата. (Изх 23:15; Изх 23:17; Изх 34:23; Вт 16:1; Вт 16:16)42И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха според обичая на празника43и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Йерусалим, без да знаят родителите Му.44А те, понеже мислеха, че Той е с дружината от поклонници, изминаха един ден път, като Го търсиха между роднините и познатите си.45И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха.46И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и им задаваше въпроси.47А всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му. (Мт 7:28; Мк 1:22; Лк 4:22; Лк 4:32; Йн 7:15; Йн 7:46)48И като Го видяха, смаяха се; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсихме.49А Той им каза: Защо Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец? (Йн 2:16)50А те не разбраха думите, които им каза. (Лк 9:45; Лк 18:34)51И Той слезе с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези неща в сърцето си. (Дан 7:28; Лк 2:19)52А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците. (1 Цар 2:26; Лк 2:40)