от Bulgarian Bible Society1Праведник умира, и никой не взима това присърце; и благочестиви мъже се грабват от земята, и никой не помисля, че праведникът се от зло изтръгва. (Мих 7:2)2Той отива в мир; които ходят по правия път, ще почиват на леглата си. (Прем 4:7)3Но приближете се тука вие, синове на магьосница, семе на прелюбодеец и на блудница! (Мт 12:39)4Над кого се глумите? Против кого разтваряте уста, изплезвате език? Не сте ли деца на престъпление, семе на лъжа, (Рим 9:6)5които сте разпалвани от похот към идоли под всяко клонесто дърво, които колите деца край потоци, между скални пукнатини? (4 Цар 16:4; Ер 2:20)6В гладките камъни на потоците е твоят дял; те, те са твой жребий; тям правиш ти възлияние и принасяш жертви: мога ли Аз да бъда от това доволен?7На висока и величава планина туряш леглото си, и там възлизаш да принасяш жертва. (Ез 18:6)8Зад вратата, както и зад спонците, туряш твоите спомени: защото, като се отвърнеш от Мене, ти се разголваш и възлизаш; разширяваш леглото си и се уговаряш с ония от тях, с които обичаш да лежиш, – оглеждаш мястото.9Ти си ходила и при царя с благовонна маст и си умножавала твоите мазила, и далеч си пращала своите пратеници и си се унижавала до преизподнята. (Ос 12:1)10От дългия си път ти си се уморявала, но не си казвала: „надеждата е изгубена!“ Все още си намирала живост в ръката си, и затова не си усещала ослабване.11А от кого се ти изплаши и устраши, та стана невярна и престана да Ме помниш и пазиш в сърцето си? Не е ли затова, че Аз мълчах, и при това дълго, та ти престана да се боиш от Мене? (Пс 49:21; Ис 42:14)12Ще покажа твоята правда и твоите дела, и те не ще бъдат теб в полза. (Ис 64:6)13Кога повикаш, ще те избави ли твоята сбирщина? – тях всички вятър ще унесе, духване ще развее; а който се Мене надява, ще наследи земята и ще владее светата Моя планина. (Пс 14:1; Ис 28:16)14И рече: равнете, равнете, изравнете пътя, дигайте пречките от пътя на Моя народ. (Ис 62:10)15Защото тъй казва Високият и Превъзвишеният, вечно Живеещият, – Светий е Неговото име: Аз живея в небесната височина и в светилището, също и със съкрушените и смирените духом, за да оживявам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените. (Пс 137:6; Ис 66:2)16Защото няма вечно да водя тъжба, нито докрай да се гневя; инак, ще изнемогне пред Мене всеки дух и всяко дихание, което съм сътворил. (Пс 102:9; Мих 7:18; Соф 3:9)17Заради греха му користолюбие Аз се гневих и го поразявах, скривах лице и негодувах; но той, като се отвърна, отиде по пътя на сърцето си.18Видях пътищата му, и ще го изцеля, и ще го водя и ще утешавам него и ония, които го жалят. (Вт 32:39)19Аз ще изпълня словото: мир, мир на далечен и на ближен, казва Господ, и ще го изцеля. (Ис 52:7; Рим 5:1)20А нечестивците са като развълнувано море, което не може да се уталожи, и чиито води изхвърлят тиня и кал.21Мир няма за нечестивците, казва Бог мой. (Ис 48:22)
1Праведният загива и никой не взема това присърце; и благочестивите биват отнемани от земята, без да размисли някой, че праведният бива отнет, преди да дойде злото. (3 Цар 14:13; 4 Цар 22:20; Пс 12:1; Мих 7:2)2Той се успокоява; те си почиват на леглата си, всеки, който ходи в правотата си. (2 Лет 16:14)3А вие, синове на магьосница, рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук. (Мт 16:4)4С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли деца на престъпление, рожба на лъжа,5вие, които се разпалвате в похотта си между дъбовете, под всяко зелено дърво, които колите децата в деретата, под разцепените скали? (Лев 18:21; Лев 20:2; 4 Цар 16:3; 4 Цар 16:4; 4 Цар 17:10; 4 Цар 23:10; Ер 2:20; Ер 7:31; Ез 16:20; Ез 20:26)6Делът ти е между камъчетата на потоците; те, те са твое наследство и на тях си изливала възлияния, принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тези неща?7На висока и издигната планина си сложила леглото си и там си се изкачвала да принасяш жертва. (Ез 16:16; Ез 16:25; Ез 23:41)8Зад вратите и стълбовете им си поставила спомена си; защото си се открила на друг освен Мен и си се изкачила; разширила си леглото си и си се съгласила с тях; обикнала си тяхното легло, избрала си място за него. (Ез 16:26; Ез 16:28; Ез 23:2)9Отишла си и при царя с помади и си умножила ароматите си, пратила си далеч посланиците си и си се унизила дори до преизподнята. (Ис 30:6; Ез 16:33; Ез 23:16; Ос 7:11; Ос 12:1)10Уморила си се от дългия път, но пак не си казала: Няма надежда; намерила си съживление на силата си, затова не си примряла. (Ер 2:25)11И от кого си се уплашила или убояла, за да излъжеш и да не си спомниш за Мене, нито да Ме съхраняваш в сърцето си? Не е ли, защото Аз млъкнах, и то от дълго време, понеже ти не се убоя от Мене? (Пс 50:21; Ис 51:12; Ис 51:13)12Аз ще изявя правдата ти; а колкото до делата ти, те няма да ти бъдат от полза.
Бог обещава помощ и изцеление
13Когато извикаш, нека те отърват сбирщината на идолите ти; но вятърът ще ги отнесе всички, един лъх ще ги помете; а който уповава на Мене, ще владее земята и ще придобие святия Мой хълм.14И ще се каже: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, премахнете спънките от пътя на Моя народ. (Ис 40:3; Ис 62:10)15Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Святият: Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се, (Йов 6:10; Пс 34:18; Пс 51:17; Пс 68:4; Пс 138:6; Пс 147:3; Ис 61:1; Ис 66:2; Зах 2:13; Лк 1:49)16защото няма да се съдя с хората вечно, нито ще бъда винаги гневен; понеже тогава биха примрели пред Мене духът и душите, които съм създал. (Чис 16:22; Йов 34:14; Пс 85:5; Пс 103:9; Мих 7:18; Евр 12:9)17Поради беззаконната му лакомия се разгневих и го поразих, отвърнах лицето Си и се разгневих; но той упорито последва пътя на сърцето си. (Ис 8:17; Ис 9:13; Ис 45:15; Ер 6:13)18Видях пътищата му и ще го изцеля; още ще го водя и пак ще утеша него и наскърбените му. (Ис 61:2; Ер 3:22)19Аз, Който създавам плода на устните, казва ГОСПОД, ще кажа: Мир, мир на далечния и близкия; и ще го изцеля. (Д А 2:39; Еф 2:17; Евр 13:15)20А нечестивите са като развълнувано море, защото то не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал. (Йов 15:20; Пр 4:16)21Няма мир за нечестивите, казва моят Бог. (Ис 48:22)