от Bulgarian Bible Society1Викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Иаковов – греховете му. (Ез 33:7; 2 Тим 4:2)2Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога: (Ис 1:18; Ез 33:17; Мал 3:7)3„защо ние постим, а Ти не видиш? смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“ – Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове. (Мт 6:16; Лк 5:33; Лк 18:12)4Ето, вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето. (Лк 6:35)5Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, – денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден? (Зах 7:5)6Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; (Ер 21:12)7раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, – облечи го, и от еднокръвния си не се крий. (Ез 18:7; Мт 25:35)8Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава. (Пс 36:6)9Тогава ти ще позовеш – и Господ ще чуе, ще извикаш – и Той ще каже: ето Ме! Кога отстраниш изсред себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително, (Ис 1:19; Ис 65:24)10и отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца, – тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне; (Ис 42:16)11и Господ ще ти бъде винаги водач, и във време на суша ще насища душата ти и ще угои костите ти, и ти ще бъдеш като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват. (Ер 31:12; Йн 4:10)12Тогава твоите потомци ще застроят вековни пустини: ти ще възстановиш основите на много поколения, и ще те наричат възстановител на развалини, възобновител на пътища за населението. (Ис 61:4)13Ако заради съботата въздържиш ногата си да изпълнява прищевките ти в светия Мой ден, и ако наричаш съботата радост, свет ден Господен, чествуван, и ако я почетеш с това, да се не занимаваш с обикновените си работи, да угаждаш на прищевките си и да празнословиш, – (Ис 56:4; Ер 17:24)14то ще имаш радост в Господа, и Аз ще те възкача на височини земни и ще ти дам да вкусиш наследието на Иакова, твоя отец: устата Господни изрекоха това. (Вт 32:13)
1Извикай силно, не се щади; издигни гласа си като тръба и изяви на народа Ми беззаконието им и на Якововия дом – греховете им.2При все това те Ме търсят всеки ден и желаят да учат пътищата Ми; като народ, който е извършил правда и не е изоставил постановлението на своя Бог, те искат от Мене праведни наредби и желаят да се приближат до Бога.3Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия и изисквате да ви се вършат всичките ви работи. (Лев 16:29; Лев 16:31; Лев 23:27; Мал 3:14)4Ето, вие постите, за да се препирате и карате и за да се биете нечестиво с юмруци; днес не постите така, че гласът ви да се чуе горе. (3 Цар 21:9; 3 Цар 21:12; 3 Цар 21:13)5Такъв ли е постът, който Аз съм избрал – ден, в който човек трябва да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, угоден на ГОСПОДА? (Лев 16:29; Ест 4:3; Йов 2:8; Дан 9:3; Йона 3:6; Зах 7:5)6Не е ли това постът, който Аз съм избрал: да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? (Неем 5:10; Неем 5:12; Ер 34:9)7Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш, и да не се криеш от своите еднокръвни? (Бит 29:14; Неем 5:5; Йов 31:19; Ез 18:7; Ез 18:16; Мт 25:35)8Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне; правдата ти ще върви пред теб и славата ГОСПОДНЯ ще ти бъде задна стража. (Изх 14:19; Йов 11:17; Ис 52:12)9Тогава ще призоваваш и ГОСПОД ще отговаря! Ще извикаш и Той ще каже: Ето Ме! Ако махнеш отсред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи, (Пс 12:2)10ако подариш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне;11ГОСПОД ще те води всякога, ще насища душата ти в суша и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват.12И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места[1]; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат Възстановител на развалините, Възобновител на места за заселване. (Ис 61:4)13Ако отдръпнеш крака си в събота, за да не вършиш своята воля в святия Ми ден, и наречеш съботата наслада, свята на ГОСПОДА, ден за почитане, и Го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, (Ис 56:2)14тогава ще се наслаждаваш в ГОСПОДА; и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята и ще те храня в наследството на баща ти Яков; защото устата ГОСПОДНИ изговориха това. (Вт 32:13; Вт 33:29; Йов 22:26; Ис 1:20; Ис 40:5; Мих 4:4)