от Bulgarian Bible Society1И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя. (Чис 33:11; Д А 7:36; Д А 13:18; Прем 11:2)2И заропта цялото общество Израилеви синове срещу Моисея и Аарона в пустинята, (Изх 15:24; Пс 105:13; 1 Кор 10:10)3и рекоха им Израилевите синове: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! защото вие ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад цялото това множество.4И рече Господ на Моисея: ето, ще направя да вали хляб от небето, и нека народът излиза всеки ден и събира, колкото му е потребно за през деня, за да го изпитам, ще постъпва ли по Моя закон, или не; (Пс 77:25; Пс 104:40; Прем 16:20)5а в шестия ден нека приготвят онова, което донесат, и то ще бъде двойно повече от онова, което събират през другите дни.6Тогава Моисей и Аарон рекоха на цялото общество Израилеви синове: довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя,7и утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот против Господа; а ние какво сме, та роптаете против нас? (Чис 16:11; 1 Кор 10:10)8И каза Моисей: ще познаете, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин хляб до насита; защото Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него; а ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа. (Чис 11:18)9И рече Моисей на Аарона: кажи на цялото общество Израилеви синове: застанете пред лицето на Господа, защото Той чу ропота ви.10И когато Аарон говореше на цялото общество Израилеви синове, те се озърнаха към пустинята, и ето, славата Господня се яви в облак. (Сир 45:3)11И Господ каза на Моисея, думайки:12Аз чух ропота на Израилевите синове; кажи им: вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш. (Изх 12:6; Чис 11:7)13Вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а на сутринта бе паднала роса около стана. (Чис 11:31; Пс 77:27; Пс 104:40; Прем 16:2)14Росата се вдигна, и ето, по лицето на пустинята не що дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята. (Чис 11:7)15Като видяха Израилевите синове, думаха един другиму: какво е това? Защото не знаеха, що е то. И Моисей им каза: това е хлябът, който ви даде Господ за храна; (Пс 77:24; Йн 6:31; 1 Кор 10:3; Прем 16:20)16ето какво заповяда Господ: събирайте от него, всеки по колкото може да изяде; събирайте по гомор на човек, според кой колкото души има в шатрата си.17Тъй направиха Израилевите синове: събраха, кой много, кой малко.18И измериха с гомора, и който беше събрал много, нямаше излишък, и който – малко, нямаше недостиг: всеки събра, колкото можеше да изяде. (2 Кор 8:15)19И рече им Моисей: никой да не оставя от това доутре.20Но те не послушаха Моисея, и някои оставиха от това до сутринта, и то червяса, и се вмириса. И Моисей им се разсърди.21И те го събираха сутрин рано, всеки колкото може да изяде; а кога припечеше слънце, то се топеше.22А в шестия ден събраха двойно от тоя хляб, – по два гомора за всекиго. И всички началници на народа дойдоха, та обадиха на Моисея.23И (Моисей) им каза: ето що каза Господ: утре почивка, света събота Господня; каквото трябва да се пече, печете, и каквото трябва да се вари, варете дне с, а каквото остане, скътайте и запазете доутре. (Бит 2:2)24И скътаха това до сутринта, както (им) заповяда Моисей, и то не се вмириса, и червеи нямаше в него.25И рече Моисей: яжте го днес, защото днес е събота Господня: днес няма да го намерите на полето;26шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: в тоя ден няма да го има. (Чис 11:6)27Но някои от народа излязоха в седмия ден да събират, ала не намериха.28И каза Господ на Моисея: докога ще се противите да пазите заповедите Ми и законите Ми?29Вижте, Господ ви е дал събота, за това и дава в шестия ден хляб за два дена: нека всеки си стои (у дома си), в седмия ден никой да не излиза от мястото си. (Бит 2:2)30И в седмия ден народът си почиваше.31Израилевият дом нарече тоя хляб с име: мана. Тя беше като кориандрово семе, бяла, а на вкус като медена питка. (Чис 11:7; Прем 16:20)32И рече Моисей: ето що заповяда Господ: напълнете (с мана) един гомор, за да се запази в родовете ви, та да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.33И каза Моисей на Аарона: вземи един (златен) съд и тури в него пълен гомор мана, и го постави пред Господа, за да се пази в родовете ви. (Евр 9:4)34И постави го Аарон пред ковчега на свидетелството, за да се пази, както бе заповядал Господ на Моисея.35Израилевите синове ядоха мана четирийсет години, докле дойдоха в населена земя; те ядоха мана, докле стигнаха до границите на Ханаанската земя. (И Н 5:12; Неем 9:15)36А гоморът е десета част от ефа.
1Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от египетската земя. (Чис 30:10; Чис 30:11; Ез 30:15)2А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон. (Изх 15:24; Пс 106:25; 1 Кор 10:10)3Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от ГОСПОДНЯТА ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад. (Чис 11:4; Чис 11:5; П Ер 4:9)4Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми или не. (Изх 15:25; Вт 8:2; Вт 8:16; Пс 78:24; Пс 78:25; Пс 105:40; Йн 6:31; Йн 6:32; 1 Кор 10:3)5А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден. (Изх 16:22; Лев 25:21)6И така, Моисей и Аарон казаха на всички израилтяни: Довечера ще познаете, че ГОСПОД ви е извел от египетската земя; (Изх 6:7; Изх 16:12; Изх 16:13; Чис 16:28)7а на сутринта ще видите славата на ГОСПОДА, понеже Той чу ропота ви против ГОСПОДА. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас? (Изх 16:10; Чис 16:11; Ис 35:2; Ис 40:5; Йн 11:4; Йн 11:40)8Моисей каза още: Това ще стане, когато ГОСПОД ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже ГОСПОД чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против ГОСПОДА. (1 Цар 8:7; Лк 10:16; Рим 13:2)9Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред ГОСПОДА, защото Той чу ропота ви. (Чис 16:16)10А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, ГОСПОДНЯТА слава се яви в облака. (Изх 13:21; Изх 16:7; Чис 16:19; 3 Цар 8:10; 3 Цар 8:11)11И ГОСПОД каза на Моисей:12Чух ропота на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог. (Изх 16:6; Изх 16:7; Изх 16:8)13И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса. (Чис 11:9; Чис 11:31; Пс 78:27; Пс 78:28; Пс 105:40)14След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята. (Чис 11:7; Вт 8:3; Неем 9:15; Пс 78:24; Пс 105:40)15Когато израилтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който ГОСПОД ви дава да ядете. (Йн 6:31; Йн 6:49; Йн 6:58; 1 Кор 10:3)16Ето какво заповядва ГОСПОД: Съберете от него – всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор[1] на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му. (Изх 16:36)17И израилтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.18А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. (2 Кор 8:15)19Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.20Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израилтяните.21Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.22А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.23А той им каза: Това е, както каза ГОСПОД. Утре е събота, свята почивка на ГОСПОДА; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре. (Бит 2:3; Изх 20:8; Изх 31:15; Изх 35:3; Лев 23:3)24И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса. (Изх 16:20)25Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на ГОСПОДА; днес няма да го намерите на полето.26Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има. (Изх 20:9; Изх 20:10)27Обаче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.28Тогава ГОСПОД попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми? (4 Цар 17:14; Пс 78:10; Пс 78:22; Пс 106:13)29Вижте, понеже ГОСПОД ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.30И така, на седмия ден народът си отпочиваше.31А Израилевият дом нарече тази храна манна[2]; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът и беше като на пита, смесена с мед. (Чис 11:7; Чис 11:8)32Тогава Моисей каза: Ето какво е заповядал ГОСПОД: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от египетската земя.33Моисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред ГОСПОДА, за да се пази за бъдещите ви поколения. (Евр 9:4)34И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както ГОСПОД заповяда на Моисей. (Изх 25:16; Изх 25:21; Изх 40:20; Чис 17:10; Вт 10:5; 3 Цар 8:9)35И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на ханаанската земя. (Чис 33:38; Вт 8:2; Вт 8:3; И Н 5:12; Неем 9:15; Неем 9:20; Неем 9:21; Йн 6:31; Йн 6:49)36А гоморът е една десета от ефата.