от Bulgarian Bible Society1И рече Господ на Моисея, думайки:2кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал Цефон; срещу него се разположете на стан при морето. (Чис 33:7; Ер 44:1)3И ще рече фараонът (на народа си) за синовете Израилеви: те са се заблудили в тая земя, пустинята ги е затворила.4Аз пък ще ожесточа сърцето на фараона, и той ще се спусне да ги гони, и ще покажа славата Си над фараона и над всичките му войски; и (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ. Тъй и направиха. (Изх 4:21; Изх 10:20; Ез 28:22; Рим 9:17)5Като известиха на египетския цар, че народът избягал, обърна се сърцето на фараона и на служителите му против тоя народ, и те казаха: какво сторихме, та пуснахме израилтяните да не ни работят?6(Фараонът) впрегна колесницата си и взе със себе народа си;7и взе шестстотин отбор колесници и всички египетски колесници, и началниците над всички тях.8И Господ ожесточи сърцето на египетския цар фараона (и на служителите му), и той погна Израилевите синове; а Израилевите синове вървяха под висока ръка. (Изх 13:3; Прем 19:3)9И впуснаха се след тях египтяни, и всички коне с колесниците на фараона, и конниците, и цялата му войска, и ги застигнаха, както бяха разположени край морето, при Пи-хахирот пред Ваал-Цефон. (И Н 24:6; 1 Мак 4:9)10И когато фараонът наближи, Израилевите синове се озърнаха, и ето – египтяни идат подире им: Израилевите синове се уплашиха твърде много и извикаха към Господа,11и казаха на Моисея: нима нямаше гробове в Египет, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво стори с нас, като ни изведе от Египет? (Пс 105:7)12Не говорихме ли ти това същото в Египет, като ти думахме: остави ни, нека работим на египтяни? Защото по добре е да сме в робство у египтяни, отколкото да умрем в пустинята.13Но Моисей каза на народа: не бойте се, чакайте – и ще видите спасение от Господа, което Той ще извърши сега над вас; защото египтяните, които сега виждате, няма да ги видите вече довека; (2 Лет 20:17)14Господ ще се бори за вас, а вие бъдете спокойни. (Вт 1:30; Вт 3:22; Съд 5:20)15И рече Господ на Моисея: що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят; (И Н 24:7)16а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо.17Аз пък ще ожесточа сърцето на (фараона и на всички) египтяни, и те ще тръгнат подире им; и ще покажа славата Си над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.18И ще познаят (всички) египтяни, че Аз съм Господ, когато покажа славата Си над фараона, над колесниците му и над конниците му.19И вдигна се Ангел Божий. който вървеше пред стана (на синовете) на Израиля, и тръгна отдире им; вдигна се и облачният стълб отпреде им и застана отзаде им; (Изх 13:21)20и влезе по средата между египетския стан и между стана (на синовете) на Израиля: за едните беше облак и мрак, а на дру гите осветляваше нощта, и през цялата нощ не се доближиха едни с други.21Тогава Моисей простря ръката си над морето, и през цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър, та направи морето суша; и водите се разцепиха. (И Н 4:23; Пс 77:13; Пс 105:9; Пс 113:3)22И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво. (1 Кор 10:1; Евр 11:29; Юд 5:13)23Втурнаха се египтяни, и влязоха подире им в средата на морето всички коне на фараона, колесниците му и конниците му.24И по утринна стража погледна Господ на египетския стан от огнения и облачния стълб и разбърка стана на египтяни. (Пс 77:14)25И направи да се изплеснат колелата от колесниците им, тъй че с мъка ги влечеха. Тогава египтяни рекоха: да бягаме от израилтяните, защото Господ се бори зарад тях против египтяни. (Вт 3:22)26И рече Господ на Моисея: простри ръката си над морето, и да се възвърнат водите върху египтяни, върху колесниците им и върху конниците им.27И Моисей простря ръката си над морето, и призори водата се върна на мястото си; а египтяни бягаха насрещу (водата). Тъй потопи Господ египтяни всред морето. (Изх 15:7; Прем 18:5; Прем 19:5)28И водата се върна и покри колесниците и конниците на всичката фараонова войска, които бяха влезли подире им в морето; не остана ни един от тях. (Пс 105:11; Пс 135:15)29А Израилевите синове минаха по сухо презсред морето: водите (бяха) тям като стена отдясно и (стена) отляво.30Него ден Господ избави израилтяните от ръцете на египтяни; и Израилевите синове видяха египтяните мъртви на морския бряг.31Израилтяните видяха великата ръка, която Господ показа над египтяни; народът се уплаши от Господа и повярва на Господа и на Неговия служител Моисея. (2 Лет 20:20; Пс 105:12; Пс 108:27)
1Тогава ГОСПОД каза на Моисей:2Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето. (Изх 13:18; Чис 33:7; Ер 44:1)3Защото фараонът ще каже за израилтяните: Те са се изгубили в земята; пустинята ги е затворила. (Пс 71:11)4И Аз ще закоравя сърцето на фараона и той ще започне да ги преследва; но Аз ще се прославя над фараона и над цялата му войска и египтяните ще познаят, че Аз съм ГОСПОД. И израилтяните направиха така. (Изх 4:21; Изх 7:3; Изх 7:5; Изх 9:16; Изх 14:17; Изх 14:18; Рим 9:17; Рим 9:22; Рим 9:23)5А когато египетският цар получи известие, че народът е побягнал, сърцето на фараона и служителите му се обърна против този народ и казаха: Какво е това, което направихме, че пуснахме Израил да не ни работи вече? (Пс 105:25)6Затова фараонът впрегна колесницата си и събра войската си при себе си;7взе и шестстотин бойни колесници, както и всички египетски колесници, с началници над всичките. (Изх 15:4)8И ГОСПОД закорави сърцето на египетския цар фараон, така че той преследваше израилтяните (защото израилтяните бяха излезли с дръзновение[1] оттам), (Изх 6:1; Изх 13:9; Изх 14:4; Чис 33:3)9и египтяните се спуснаха след тях – всички коне и колесници на фараона, конниците му и войската му, и ги настигнаха, разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон. (Изх 15:9; И Н 24:6)10А когато фараонът се приближи, израилтяните видяха, че египтяните идваха след тях; и израилтяните се уплашиха много и извикаха към ГОСПОДА. (И Н 24:7; Неем 9:9; Пс 34:17; Пс 107:6)11Те казаха на Моисей: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, че ни изведе от Египет? (Пс 106:7; Пс 106:8)12Не ти ли казвахме същото в Египет: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята. (Изх 5:21; Изх 6:9)13А Моисей отвърна на народа: Не се бойте; стойте и гледайте избавлението, което ГОСПОД ще извърши за вас днес; защото египтяните, които видяхте днес, ще изчезнат от погледа ви до века. (2 Лет 20:15; 2 Лет 20:17; Ис 41:10; Ис 41:13; Ис 41:14)14ГОСПОД ще воюва за вас, а вие бъдете спокойни. (Изх 14:25; Вт 1:30; Вт 3:22; Вт 20:4; И Н 10:14; И Н 10:42; И Н 23:2; 2 Лет 20:29; Неем 4:20; Ис 30:15; Ис 31:4)15Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред.16А ти вдигни жезъла си и простри ръката си над морето, и го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо. (Изх 7:19; Изх 14:21; Изх 14:26)17И Аз ще закоравя сърцето на египтяните и ще влязат в морето след тях; и ще се прославя над фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. (Изх 7:3; Изх 14:4; Изх 14:8)18И когато се прославя над фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм ГОСПОД. (Изх 14:4)19Тогава ангелът Божий, който вървеше пред израилското множество, се вдигна и дойде зад тях; облачният стълб пред тях се вдигна и застана зад тях, (Изх 13:21; Изх 23:20; Изх 32:34; Чис 20:16; Ис 63:9)20и дойде между египетското и израилското множество; за едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така че едните не се приближиха до другите през цялата нощ. (Ис 8:14; 2 Кор 4:3)21И така, Моисей протегна ръката си над морето; и ГОСПОД предизвика оттеглянето на морето цялата онази нощ от силен източен вятър и в морето се яви суша, и водите се раздвоиха. (Изх 14:16; Изх 15:8; И Н 3:16; И Н 4:23; Неем 9:11; Пс 66:6; Пс 74:13; Пс 106:9; Пс 114:3; Ис 63:12)22Така израилтяните влязоха сред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна. (Изх 14:29; Изх 15:19; Чис 33:8; Пс 66:6; Пс 78:13; Ис 63:13; Ав 3:10; 1 Кор 10:1; Евр 11:29)23А египтяните, всички коне на фараона, колесниците и конниците му – като ги подгониха, влязоха след тях сред морето.24Но в утринната стража ГОСПОД погледна от огнения и облачния стълб към египетската войска и смути войската на египтяните; (Пс 77:17)25Той извади колелата от колесниците им и те се теглеха мъчно, така че египтяните казаха: Да бягаме от Израил, защото Йехова воюва за тях против египтяните. (Изх 14:14)26Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Протегни ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им. (Изх 14:16)27И така, Моисей протегна ръката си над морето и призори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, ГОСПОД помете египтяните сред морето. (Изх 15:1; Изх 15:7; Вт 11:4; И Н 4:18; Неем 9:11; Пс 78:53; Евр 11:29)28Защото водите се върнаха на мястото си и покриха колесниците, конниците и цялата фараонова войска, която беше влязла след тях в морето; не остана нито един войник от тях. (Пс 106:11; Ав 3:8; Ав 3:13)29А израилтяните минаха през морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна. (Изх 14:22; Пс 77:20; Пс 78:52; Пс 78:53)30Така в онзи ден ГОСПОД избави Израил от ръката на египтяните; и израилтяните видяха египтяните мъртви по морския бряг. (Пс 58:10; Пс 59:10; Пс 106:8; Пс 106:10)31Израил видя онова велико дело, което ГОСПОД извърши над египтяните; и народът се уплаши от ГОСПОДА и повярваха в ГОСПОДА и на слугата Му Моисей. (Изх 4:31; Изх 19:9; Пс 106:12; Йн 2:11; Йн 11:45)