от Bulgarian Bible Society1А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски. (Д А 11:19)2А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.3Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор. (Д А 9:1; Д А 22:4; Д А 26:10; 1 Кор 15:9; Гал 1:13)4Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.5А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа.6Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше:7нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха. (Мк 16:17)8И голяма радост биде в оня град.9А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек.10Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха; този е великата сила Божия.11А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.12Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени. (Д А 6:5)13Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.14Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,15които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.16(Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)17Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго. (Д А 6:6)18А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари19и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.20Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий. (Мт 10:8)21Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.22И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;23понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда. (Вт 29:18)24А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.25Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.26А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.27Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките и съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение, (3 Цар 8:41)28връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.29А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.30Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?31Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.32А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си. (Ис 53:7)33При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“.34Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?35Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.36И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?37А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий. (Мк 16:16)38И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.39Когато пък излязоха из водата, Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.40А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
1А Савел одобряваше убиването му. И в същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Йерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските околии. (Д А 7:58; Д А 11:19; Д А 22:20)2И някои благочестиви човеци погребаха Стефан и ридаха за него твърде много. (Бит 23:2; Бит 50:10; 2 Цар 3:31)3А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и извличаше мъже и жени, и ги пращаше в тъмница. (Д А 9:1; Д А 22:4; Д А 26:10; 1 Кор 15:9; Гал 1:13)
Филип в Самария
4А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.5Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос. (Д А 6:5)6И множествата единодушно внимаваха в това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше.7Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, обладани от тях; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени, (Мк 16:17)8така че настана голяма радост в онзи град.
Симон магьосникът
9А имаше отпреди това в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и смайваше населението на Самария. (Д А 5:36; Д А 13:6)10Той привличаше вниманието на всички, от малък до голям, и хората казваха: Този е така наречената велика Божия сила.11И внимаваха в неговите думи, понеже доста време ги беше учудвал с магиите си.12Но когато повярваха на Филип, който благовестваше Божието царство и името на Исус Христос, кръщаваха се мъже и жени. (Д А 1:3)13И самият Симон повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше, че стават знамения и велики дела.14А апостолите, които бяха в Йерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петър и Йоан,15които, като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Святия Дух; (Д А 2:38)16защото Той не беше слязъл още на нито един от тях; а само бяха кръстени в името на Исус Христос. (Мт 28:19; Д А 2:38; Д А 10:48; Д А 19:2; Д А 19:5)17Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух. (Д А 6:6; Д А 19:6; Евр 6:2)18А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святият Дух, предложи им пари, като казваше:19Дайте и на мене тази сила, така че на когото положа ръце, да приема Святия Дух.20А Петър му каза: Парите ти да погинат заедно с тебе, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. (4 Цар 5:16; Мт 10:8; Д А 2:38; Д А 10:45; Д А 11:17)21Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.22Затова покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости този помисъл на сърцето ти; (Дан 4:27; 2 Тим 2:25)23понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда. (Вт 29:18; Евр 12:15)24А Симон отговори: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова, което казахте. (Бит 20:7; Бит 20:17; Изх 8:8; Чис 21:7; 3 Цар 13:6; Йов 42:8; Як 5:16)25А те, след като засвидетелстваха и разгласяваха Господнето учение, се върнаха в Йерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села.
Филип и етиопецът
26А ангел от Господа говори на Филип: Стани, тръгни на юг, по пътя, който слиза от Йерусалим през пустинята за Газа.27И той стана и отиде. И, ето, човек от Етиопия, евнух, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото съкровище и беше дошъл в Йерусалим да се поклони, (3 Цар 8:41; Соф 3:10; Йн 12:20)28на връщане седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая.29А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.30И Филип се завтече и го чу, като четеше книгата на пророк Исая, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?31А той отговори: Как да разбера, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне при него.32А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Като овца бе заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отвори устата Си. (Ис 53:7; Ис 53:8)33В унижение Той бе лишен от правосъдие, а Неговия род – кой ще опише? Защото животът Му се отнема от земята.“34И евнухът заговори и каза на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът – за себе си или за някой друг?35А Филип отвори уста и като започна от това Писание, благовести му Исус. (Лк 24:27; Д А 18:28)36И като вървяха по пътя, стигнаха до вода; и евнухът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя? (Д А 10:47)37И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син. (Мт 16:16; Мт 28:19; Мк 16:16; Йн 6:69; Йн 9:35; Йн 9:38; Йн 11:27; Д А 9:20; 1 Йн 4:15; 1 Йн 5:5; 1 Йн 5:13)38Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата – Филип и евнухът, влязоха във водата; и той го кръсти.39А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип; и евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си. (3 Цар 18:12; 4 Цар 2:16; Ез 3:12; Ез 3:14)40А Филип се озова в Азот; и като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна в Цезарея.