от Bulgarian Bible Society1А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника, (Д А 8:3; Д А 22:4; Гал 1:13; 1 Тим 1:13)2та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим.3Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето; (Д А 22:6; Д А 26:13; 1 Кор 15:8)4и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?5А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.6Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.7А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха.8Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск.9И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи.10А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи!11А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли, (Д А 22:3)12и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа.13Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; (Д А 8:3)14той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.15Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. (Рим 15:19; Еф 3:8; 1 Тим 2:7)16И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име.17Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий.18И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се;19а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;20и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий.21И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците? (Д А 8:3; Гал 1:13; Гал 1:23)22А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.23А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият;24но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият. (2 Кор 11:32)25Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената.26А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.27Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса.28И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса.29Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият.30Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс.31А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.32Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида.33Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен.34И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана.35И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа.36В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.37Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.38А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.39Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.40Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.41Той и подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.42Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.43И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.
1А Савел, като дишаше още заплахи и убийство срещу Господните ученици, отиде при първосвещеника (Д А 8:3; Д А 22:4; Гал 1:13; 1 Тим 1:13)2и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че, ако намери някого да следва това учение[1], мъже или жени, да ги докара вързани в Йерусалим.3И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. (Д А 22:6; Д А 26:12; 1 Кор 15:8)4И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? (Мт 25:40)5А той попита: „Кой си ти, Господине?“ Господ рече: „Аз съм Исус, Когото ти преследваш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“. (Д А 5:39)6Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш. (Лк 3:10; Д А 2:37; Д А 16:30)7А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого. (Дан 10:7; Д А 22:9; Д А 26:13)8И Савел стана от земята и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и като го водеха за ръка, въведоха го в Дамаск.9И прекара три дни, без да вижда, и не яде, нито пи.10А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му каза във видение: Анания! А той отвърна: Ето ме, Господи. (Д А 22:12)11И Господ му каза: Стани и иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли; (Д А 21:39; Д А 22:3)12и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледне.13Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек колко зло е направил на Твоите светии в Йерусалим. (Д А 8:3; Д А 9:1)14И тук имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име. (Д А 7:59; Д А 9:21; Д А 22:16; 1 Кор 1:2; 2 Тим 2:22)15А Господ му каза: Иди, защото той Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народи и царе и пред израилтяните; (Д А 13:2; Д А 22:21; Д А 25:22; Д А 25:23; Д А 26:1; Д А 26:17; Рим 1:1; Рим 1:5; Рим 11:13; Рим 15:19; 1 Кор 15:10; Гал 1:15; Гал 2:7; Гал 2:8; Еф 3:7; Еф 3:8; 1 Тим 2:7; 2 Тим 1:11)16защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада за Моето име. (Д А 20:23; Д А 21:11; 2 Кор 11:23)17И така, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати – същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идваше, – за да прогледнеш и да се изпълниш със Святия Дух. (Д А 2:4; Д А 4:31; Д А 8:17; Д А 13:52; Д А 22:12; Д А 22:13)18И веднага сякаш люспи паднаха от очите му и той прогледна; и стана и се кръсти.
Проповедта на Савел в Дамаск
19А като похапна, доби сила и остана няколко дни с учениците в Дамаск. (Д А 26:20)20И започна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син. (Д А 8:37)21И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли този, който в Йерусалим съсипвал тези, които призовавали това име, и е дошъл тук, за да закара такива вързани при главните свещеници? (Д А 8:3; Д А 9:1; Гал 1:13; Гал 1:23)22А Савел се изпълваше с все повече сила и хвърляше в смут юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че Този Исус е Христос. (Д А 18:28)23И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият; (Д А 23:12; Д А 25:3; 2 Кор 11:26)24но техният заговор стана известен на Савел. И те даже дебнеха край портите денем и нощем, за да го убият, (2 Кор 11:32)25но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош. (И Н 2:15; 1 Цар 19:12)
Савел в Йерусалим
26И когато дойде в Йерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик. (Д А 22:17; Гал 1:17; Гал 1:18)27Но Варнава го взе и го доведе при апостолите, и им разказа как бил видял Господа по пътя, и че му е говорил, и как в Дамаск дръзновено проповядвал в името на Исус. (Д А 4:36; Д А 9:20; Д А 9:22; Д А 13:2)28И той излизаше и влизаше с тях в Йерусалим, като дръзновено проповядваше в Господнето име. (Гал 1:18)29И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият. (Д А 6:1; Д А 9:23; Д А 11:20; 2 Кор 11:26)30Но братята, като разбраха това, го заведоха в Цезарея и го изпратиха в Тарс.31И така по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и като ходеше в страх от Господа и в утехата на Святия Дух, се умножаваше. (Д А 8:1)
Излекуването на Еней
32И Петър, като обикаляше всички вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида. (Д А 8:14)33И там намери един човек на име Еней, който беше на легло от осем години, понеже беше парализиран.34Петър му каза: Еней, Исус Христос те изцелява; стани, оправи леглото си. И той веднага стана. (Д А 3:6; Д А 3:16; Д А 4:10)35И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха и се обърнаха към Господа. (1 Лет 5:16; Д А 11:21)
Възкресяването на Тавита
36А в Йопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тази жена вършеше много добри дела и благодеяния. (1 Тим 2:10; Тит 3:8)37И през тези дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая. (Д А 1:13)38И понеже Лида беше близо до Йопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама души да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.39И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всички вдовици стояха около него и плачеха, и му показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна, докато беше с тях.40А Петър изкара всички навън, коленичи и се помоли, обърна се към тялото и каза: Тавита, стани. И тя отвори очите си и като видя Петър, седна. (Мт 9:25; Мк 5:41; Мк 5:42; Йн 11:43; Д А 7:60)41И той подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и им я представи жива.42И това стана известно по цяла Йопия; и мнозина повярваха в Господа. (Йн 11:45; Йн 12:11)43А Петър остана дълго време в Йопия у един кожар Симон. (Д А 10:6)