от Bulgarian Bible Society1Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е?2А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,3и му каза: „излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа“. (Бит 12:1; Неем 9:7)4Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.5И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.6И говори Бог така: „потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години. (Бит 15:13; Изх 12:40; Гал 3:17)7Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място“.8И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък – дванайсетте патриарси. (Бит 17:10; Бит 21:4; Бит 25:26; Бит 29:31; Бит 35:22)9Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него, (Бит 37:28; Пс 104:17)10избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом. (Бит 41:38; Бит 41:41)11Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна.12А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път. (Бит 42:1)13А когато отидоха втори път, Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона. (Бит 45:4)14Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род – седемдесет и пет души. (Бит 46:27)15Иаков слезе в Египет, и се помина там – той и бащите ни; (Бит 46:5; Бит 49:33)16и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски. (Бит 23:16; Бит 50:13; И Н 24:32)17И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет, (Изх 1:7; Пс 104:24)18докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа;19той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи.20В това време се роди Моисей, който беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. (Изх 2:2; Евр 11:23)21А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син. (Изх 2:5; Изх 2:10)22И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела.23Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви.24И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина. (Изх 2:12)25Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха.26На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: „мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?“ (Изх 2:13)27Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: „кой те е поставил началник и съдия над нас?28Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“29От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина.30Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина. (Изх 3:2)31Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен:32„Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“. Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.33А Господ му каза: „събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята.34Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет“.35Тоя Моисей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: „кой те е поставил началник и съдия“, – него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител. (Изх 3:10)36Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години.37Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате“. (Вт 18:15; Д А 3:22)38Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам, (Изх 19:3; Гал 3:19)39и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,40като рекоха на Аарона: „направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя“. (Изх 32:1)41И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.42А Бог се отвърна и ги остави да служат на войнството небесно, както е писано в книгата на пророците: „доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята? (Вт 4:19; Ер 19:13)43Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон“. (Ам 5:26)44Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял. (Изх 25:40; Евр 8:5)45Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида, (И Н 3:14)46който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов. (2 Цар 7:2; Пс 131:5)47А Соломон Му построи дом. (3 Цар 6:1)48Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: (3 Цар 8:27; Д А 17:24)49„небето е Мой престол, а земята подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? (Ис 66:1)50Нали Моята ръка направи всичко това?“51Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. (Вт 9:13; Ер 6:10; Ез 44:9)52Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, – (Мт 23:34; 1 Сол 2:15)53вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте. (Вт 33:2; Гал 3:19)54Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.55А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, (Д А 6:5; Д А 6:10)56и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.57Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него58и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел, (Д А 22:20)59и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми! (Пс 30:6; Лк 23:46)60И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина. (Мт 5:44; Лк 23:34; 1 Кор 4:12)
1Тогава първосвещеникът каза: Вярно ли е това?2А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза: (Д А 22:1)3„Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа.“ (Бит 12:1; Неем 9:7)4Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете. (Бит 12:7; Бит 13:15; Бит 15:3; Бит 15:18; Бит 17:8; Бит 26:3)5И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете.6И Бог му говори, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години. (Бит 15:13; Бит 15:16; Изх 12:40; Гал 3:17)7Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място. (Изх 3:12)8И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков – дванадесетте патриарси. (Бит 10:11; Бит 17:9; Бит 21:2; Бит 25:26; Бит 29:31; Бит 30:5; Бит 35:18; Бит 35:22; Бит 35:23)9А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него (Бит 37:4; Бит 37:11; Бит 37:28; Бит 39:2; Бит 39:21; Бит 39:23; Пс 105:17)10и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар, фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом. (Бит 41:38; Бит 41:41; Бит 42:6)11И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана. (Бит 41:54)12А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни; (Бит 42:1)13и втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на фараона. (Бит 45:4; Бит 45:16)14Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души. (Бит 45:9; Бит 45:27; Бит 46:27; Вт 10:22)15И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни; (Бит 46:5; Бит 49:33; Изх 1:6)16и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор. (Бит 23:16; Бит 33:19; Бит 50:13; Изх 13:19; И Н 24:32)17А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет, (Бит 15:13; Изх 1:7; Пс 105:24; Пс 105:25; Д А 7:6)18докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.19Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи. (Изх 1:22)20В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом. (Изх 2:2; Евр 11:23)21И когато го подхвърлиха, фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. (Изх 2:5; Изх 2:10)22И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело. (Лк 24:19)23А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израилтяните. (Изх 2:11; Изх 2:12)24И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина, (Изх 2:12)25като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.26На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг? (Изх 2:13)27А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас? (Лк 12:14; Д А 4:7)28И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?29Поради тази дума Моисей побягна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина. (Изх 2:15; Изх 2:22; Изх 4:20; Изх 18:3; Изх 18:4)30И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина сред пламъка на един горящ бодлив храст. (Изх 3:2)31А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:32„Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов.“ И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. (Евр 11:16)33И Господ му каза: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. (Изх 3:5; И Н 5:15)34Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“ (Изх 3:7)35Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител. (Изх 3:10; Изх 14:19; Чис 20:16)36Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години. (Изх 7:11; Изх 7:14; Изх 12:41; Изх 14:21; Изх 14:27; Изх 16:1; Изх 16:35; Изх 33:1; Пс 105:27)37Този е същият Моисей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене.“ (Вт 18:15; Вт 18:18; Мт 17:5; Д А 3:22)38Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас; (Изх 19:3; Изх 19:17; Изх 21:1; Вт 5:27; Вт 5:31; Вт 33:4; Ис 63:9; Йн 1:17; Рим 3:2; Гал 3:19; Евр 2:2)39когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет,40като казаха на Аарон: „Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от египетската земя, не знаем какво му стана.“ (Изх 32:1)41И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили. (Вт 9:16; Пс 106:19)42Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?“ (Вт 4:19; Вт 17:3; 4 Цар 17:16; 4 Цар 21:3; Пс 81:12; Ер 19:13; Ез 20:25; Ез 20:39; Ам 5:25; Рим 1:24; 2 Сол 2:11)43Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; затова ще ви преселя оттатък Вавилон. (Ам 5:25)44Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята според както заповяда Онзи, Който каза на Моисей да я направи по образеца, който бе видял; (Изх 25:40; Изх 26:30; Евр 8:5)45която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навин във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид, (И Н 3:14; Неем 9:24; Пс 44:2; Пс 78:55; Д А 13:19)46който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог. (1 Цар 16:1; 2 Цар 7:2; Пс 89:19; Пс 132:5; Д А 13:22)47А Соломон Му построи дом. (3 Цар 6:1; 3 Цар 8:20; 1 Лет 17:12; 2 Лет 3:1)48Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът: (3 Цар 8:27; 2 Лет 2:6; 2 Лет 6:18; Д А 17:24)49„Небето Ми е престол. А земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мене – казва Господ – или какво е мястото за Моя покой? (Ис 66:1; Мт 5:34; Мт 5:35; Мт 23:22)50Не направи ли Моята ръка всичко това?“51Твърдоглави и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. (Изх 32:9; Изх 33:3; Лев 26:41; Вт 9:13; Вт 10:16; Ис 48:4; Ер 4:4; Ер 6:10; Ер 9:26; Ез 44:9)52Кого от пророците не гониха бащите ви? А при това и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, (2 Лет 36:16; Мт 21:35; Мт 23:34; Мт 23:37; Д А 3:14; 1 Сол 2:15)53вие, които приехте закона чрез ангелско служение и не го опазихте. (Изх 20:1; Вт 33:2; Гал 3:19; Евр 2:2)
Убиването на Стефан с камъни
54А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби към него. (Д А 5:33)55А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога; (Д А 6:5; Д А 6:10)56и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога. (Ез 1:1; Дан 7:13; Мт 3:16; Д А 10:11)57Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него.58И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел. (Лев 24:16; Вт 13:9; Вт 13:10; Вт 17:7; 3 Цар 21:13; Лк 4:29; Д А 8:1; Д А 22:20; Евр 13:12)59И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми. (Пс 31:5; Лк 23:46; Д А 9:14)60И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа. (Мт 5:44; Лк 6:28; Лк 23:34; Д А 9:40; Д А 20:36; Д А 21:5; 1 Кор 4:12)