от Bulgarian Bible Society1И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамре, когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега. (Бит 13:18; Бит 17:1)2Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи, (Евр 13:2)3и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб;4ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво, (1 Тим 5:10)5аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си); защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш. (Пс 103:15)6И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (и) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити. (1 Цар 28:24; 3 Цар 17:13)7А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви.8И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха.9Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата.10И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син. А Сарра слушаше при входа на шатрата, зад него. (Бит 17:19; Бит 21:1; Рим 9:9)11Авраам и Сарра бяха стари и в преклонна възраст, и на Сарра беше престанало обикновеното у жените. (Рим 4:19; Евр 11:11)12Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар. (1 Пет 3:6)13И рече Господ на Авраама: защо Сарра се засмя (в себе си) и каза: нима наистина мога да родя, когато съм остаряла?14Има ли нещо мъчно за Господа? В уреченото време догодина Аз ще бъда у тебе, и Сарра (ще има) син. (Ер 32:27; Зах 8:6; Мт 19:26)15Но Сарра не се призна, а рече: не съм се смяла. Защото тя се бе уплашила. Той обаче (и) рече: не, ти се засмя.16И станаха ония мъже и тръгнаха оттам към Содом (и Гомора); а Авраам отиде с тях да ги изпроводи.17И рече Господ: ще скрия ли от Авраама (Моя раб), каквото искам да направя?18От Авраама именно ще произлезе народ велик и силен, и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята, (Бит 12:3; Бит 22:18)19защото Аз го избрах, за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд; и Господ ще изпълни над Авраама (всичко), що бе казал за него. (Вт 4:9; Вт 6:7)20И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък; (Бит 19:13; Ез 16:48)21ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная. (Бит 11:5)22И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа.23Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?24В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?25не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно? (Пс 7:9; Йн 5:27; Д А 17:31)26Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.27Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел: (Бит 2:7; Йов 30:19; Екл 12:7)28може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.29Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.30И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.31Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.32Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте. (Як 5:16)33И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.
1След това ГОСПОД се яви на Авраам при дъбравата на Мамврий, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня. (Бит 13:18; Бит 14:13)2Като повдигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, завтече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята и каза: (Бит 19:1; Евр 13:2; 1 Пет 4:9)3Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.4Нека донесат малко вода и си умийте краката, и си починете под дървото. (Бит 19:2; Бит 43:24)5И аз ще донеса малко хляб да се подкрепите, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата Си. А те казаха: Направи, както си казал. (Бит 19:8; Бит 33:10; Съд 6:18; Съд 13:15; Съд 19:5; Пс 104:15)6Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и каза: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.7А Авраам се затича при стадото, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.8После взе масло, мляко и сготвеното теле и ги сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха. (Бит 19:3)9Тогава те му казаха: Къде е жена ти Сара? А той отвърна: Ето, в шатрата е. (Бит 24:67)10И ГОСПОД каза: Догодина по това време Аз ще се върна при теб и жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него. (Бит 17:19; Бит 17:21; Бит 18:14; Бит 21:2; 4 Цар 4:16; Рим 9:9)11А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените. (Бит 17:17; Бит 31:35; Рим 4:19; Евр 11:11; Евр 11:12; Евр 11:19)12И така, Сара се засмя в себе си, като казваше: Като съм остаряла, ще има ли за мен удовлетворение[1], като и господарят ми е стар? (Бит 17:17; Лк 1:18; 1 Пет 3:6)13А ГОСПОД каза на Авраам: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?14Има ли нещо невъзможно за ГОСПОДА? На определеното време ще се върна при тебе, догодина по това време, и Сара ще има син. (Бит 17:21; Бит 18:10; 4 Цар 4:16; Ер 32:17; Зах 8:6; Мт 3:9; Мт 19:26; Лк 1:37)15Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, като каза: Не съм се смяла. А Той каза: Не е така; ти се засмя.
Гибелта на Содом и Гомор
16Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати. (Рим 15:24; 3 Йн 1:6)17И ГОСПОД каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя, (Пс 25:14; Ам 3:7; Йн 15:15)18тъй като Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята? (Бит 12:3; Бит 22:18; Д А 3:25; Гал 3:8)19Защото съм го избрал[2], за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят ГОСПОДНИЯ път, като вършат правда и правосъдие, за да направи ГОСПОД да стане с Авраам онова, което е говорил за него. (Вт 4:9; Вт 4:10; Вт 6:7; И Н 24:15; Еф 6:4)20И ГОСПОД каза: Понеже викът на злото от Содом и Гомор е силен и понеже грехът им е много тежък, (Бит 4:10; Бит 19:13; Як 5:4)21ще сляза сега и ще видя дали са направили напълно според вика, който стигна до Мен; и ако не, ще узная. (Бит 11:5; Изх 3:8; Вт 8:2; Вт 13:3; И Н 22:22; Лк 16:15; 2 Кор 11:11)22Тогава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред ГОСПОДА. (Бит 18:1; Бит 19:1)23И Авраам се приближи и попита: Ще погубиш ли праведния заедно с нечестивия? (Чис 16:22; 2 Цар 24:17; Евр 10:22)24Може да има петдесет праведници в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да го пощадиш заради петдесетте праведници, които са в него? (Ер 5:1)25Ти не би направил такова нещо, да убиеш праведния заедно с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия! Ти не би направил това! Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда? (Йов 8:3; Йов 8:20; Йов 34:17; Пс 58:11; Пс 94:2; Ис 3:10; Ис 3:11; Рим 3:6)26ГОСПОД каза: Ако намеря в Содом петдесет праведници, вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях. (Ер 5:1; Ез 22:30)27А Авраам отговори: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа; (Бит 3:19; Йов 4:19; Екл 12:7; Лк 18:1; 1 Кор 15:47; 1 Кор 15:48; 2 Кор 5:1)28може би на петдесетте праведници да не достигат пет; ще погубиш ли целия град поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.29А Авраам пак Му каза: Може да се намерят там четиридесет. Той отвърна: Заради четиридесетте няма да сторя това.30А Авраам каза: Да не се разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той отвърна: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.31А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.32Тогава Авраам продължи: Да не се разгневи Господ и аз ще кажа пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя. (Съд 6:39; Як 5:16)33След като престана да говори с Авраам, ГОСПОД си отиде; а Авраам се върна на мястото си.